Бяха минали само няколко дни от проваления им опит да заловят жената, но на нея й се струваше толкова отдавна. Тя се замисли за входа към прохода, който бяха открили в сутерена. Ако жената имаше достъп до Пътя на Крадците, това означаваше ли, че е свързана с някой Крадец? Някога можеше и да стане, но старите правила и ограничения вече не бяха в сила в имардинския подземен свят.

Притесняваше я и една друга възможност. Щом тази жена имаше достъп до Пътя на Крадците, знаеше ли и за тунелите под Гилдията?

Мислите й бяха прекъснати от почукване по вратата. Сония се надигна и бързо отиде до нея. Може би беше Ротан. Може би носеше новини за Лоркин. Дори да беше някой друг, пак щеше да я поразсее от непрекъснатите тревоги. Леко магическо побутване отключи вратата и я отвори навътре.

На прага стоеше Регин. Той се поклони учтиво.

— Черна магьоснице Сония — каза той.

— Лорд Регин — тя се надяваше, че лицето й не изразяваше разочарованието, което я изпълни.

— Имате ли някакви новини? — попита той, снижавайки гласа си.

— Не.

Той кимна и погледна встрани. Направи й впечатление неочакваната му загриженост за Лоркин и тя се почувства виновна за враждебността, която бе изпитала към него. Отвори уста, за да му благодари, но той продължи да говори, без да забележи намерението й.

— Направих проучвания, които породиха някои идеи — каза той, след което сви рамене и я погледна. — Сигурно не са кой знае какво и може би няма да отговарят на плановете на приятеля ви, но си помислих, че може би трябва да ги споделя с вас.

„Плановете на приятеля ми?“ Внезапно Сония разбра. Той не говореше за Лоркин, а за Сери и преследването на отстъпничката. Тя поклати глава. „Но разбира се, той дори не знае за Лоркин. Каква съм глупачка…“

— Не? — Регин отстъпи назад, забелязвайки поклащането на главата й. — Мога да се върна друг път, когато ще ви бъде удобно.

— Да, заповядайте. Бих искала да чуя идеите ви — каза му тя, отстъпвайки встрани и го покани с жест в гостната. После му посочи едното кресло, канейки го да седне и затвори вратата с магия.

— Суми? — предложи му Сония.

Той кимна.

— Благодаря — проследи с поглед как се приближава до скрина, където държи подноса с прибори за приготвянето на суми. — Мислех, че не харесвате суми.

— Така е, но започвам да му свиквам. Раката ми действа твърде възбуждащо напоследък. Разкажете ми за идеите си.

Докато той обясняваше, тя отнесе подноса до столовете и започна да приготвя горещата напитка. Насили се да го изслуша. Месеци по-рано той се беше срещнал с неколцина от магьосниците, които подозираше във връзки с подземния свят и се беше сприятелил с тях, за да се помъчи да измъкне някаква информация за Изслушването.

Регин се намръщи.

— Те останаха доста доволни от решението, взето на Изслушването. Промяната на забраната за общуване с престъпници в забрана за работа за тях означава, че те ще могат да помагат безнаказано на приятелите си — стига да не им се заплаща по някой от обичайните начини — той въздъхна. — Бяха доста доволни от нас и с радост се съгласиха да си поговорим. И да ми се оплачат от някакъв чуждестранен магьосник, който получавал пари в замяна на магията си.

— Чуждестранен, а? — Сония му подаде чаша. — Сери каза, че отстъпничката е чужденка.

— Да — лицето на Регин придоби замислено изражение, той леко наклони глава и я погледна. — Законът, който забранява обучаването и практикуването на магия извън Гилдията, не е от най-практичните. Той функционира само защото Обединените земи са се съгласили да го подкрепят. Но какво да правим с магьосниците от другите държави? Ако те стъпят на наша земя и използват магията си, веднага го нарушават. Това не ми се струва много правилно.

— Или практично — съгласи се Сония. — Кралят и Висшите магове обсъждат този въпрос от години. Естествено, ние се надяваме, че един ден Сачака ще се присъедини към Обединените земи и техните магьосници ще станат членове на Гилдията, които се подчиняват на законите й. Постигането на първото може да се окаже доста трудно, защото те трябва да се откажат от робството. Но второто ми изглежда невъзможно.

— Алтернативата е да се промени законът.

— Съмнявам се, че Гилдията ще се откаже от контрола върху магьосниците, особено на тези от други държави.

— Те винаги са се интересували от контрола над онези, които живеят в Обединените земи — каза Регин. — Но на посетителите от други държави трябва да им бъде позволено да практикуват магията си, без да бъдат задължени да влизат в Гилдията.

— С някои ограничения, надявам се.

— Разбира се. И без да търгуват магията си.

Сония се усмихна.

— Не можем да си позволим Гилдията да обеднее.

Регин се засмя.

— Ако трябва да се съди по реакцията на моите приятели-магьосници със съмнителни връзки, никой чуждестранен магьосник не трябва да получава разрешение да търгува каквото и да било.

— Те знаят ли къде се намира този чуждестранен магьосник?

Регин поклати глава.

— Мога да ги изпратя да посъберат информация, стига това да не попречи на плановете на Сери.

— Да се надяваме, че той ще успее да я открие скоро и на вас няма да ви се наложи да се занимавате с тях — отвърна тя. После бавно се обърна към него и установи с облекчение, че той е схванал намека и се е изправил. — Благодаря ви, че се отбихте.

Той леко наклони глава.

— Благодаря ви, че ме изслушахте. Получа ли някаква нова информация, веднага ще ви уведомя — той се обърна към вратата и веднага щом се отвори, излезе в коридора. Сония я затвори, облегна се на стола и въздъхна. „Поне ме разсея за малко. Рано ли е още за болницата? — тя погледна към механичния часовник, който Ротан й беше подарил предишната година. — Да!“

Сония въздъхна и отново закрачи из стаята, изпълнена с тревожни мисли за сина си.

След като прекараха нощта в дома на възрастния ашаки, Ачати и Денил продължиха на северозапад, като се спряха в имението на братовчеда на Ачати, ашаки Тануча. Макар да не беше кой знае колко по-млад от предишния им домакин; Тануча очевидно бе далеч по-богат и общителен. Много по-младата му жена се появи само на вечерята, защото беше заета с грижите за седемте им деца, пет, от които — момчета.

— Седем! Знам, че разсъждавам от гледната точна на градски човек, но ми се струва твърде безотговорно — каза тихо Ачати на Денил, когато след вечерята се оттеглиха в стаите за гости. — Наследникът може да бъде само един, а за останалите трябва да намери занимание. Дъщерите ще се омъжат за колкото се може по-изгодни партии, разбира се. Но синовете… — той въздъхна. — Безземни, зависещи изцяло от брат си… Такива ще бъдат и техните синове — ако въобще успеят да си намерят жени — той поклати глава. — Ето как са се появили ичаните.

— Разбунтували са се срещу братята си?

— Срещу цялата страна. По-добре ще е по-малките синове да не се обучават в магия, но твърде рядко се случва родител, който обича детето си, да скрие това познание от него, защото тогава малкият син ще има твърде ниско обществено положение.

— В Киралия младите синове почти винаги стават магьосници — каза му Денил. — От магьосниците не се очаква да се замесват в политиката, затова за наследник обикновено се избира онзи, който има най-голямо политическо влияние.

Ачати кимна замислено.

— Вашият начин като че ли ми допада повече. Така влияние получават и големият, и малките синове.

Следващия ден прекараха в обиколки из имението на Тануча, а вечерта — в ядене и разговори. След това Ачати и Денил си бъбриха до късно през нощта. На другия ден спаха до късно, после разгледаха библиотеката на Тануча, която бе разочароващо малка и неподдържана. Макар почивката да бе добре дошла, Денил не се чувстваше отпочинал. Когато втората вечер се оттеглиха в стаите за гости, той попита Ачати кога смятат да продължат.

— Това зависи от Изменниците, нали? — отвърна Ачати, облягайки се върху възглавниците в средната стая.