„Ще ми бъде интересно да видя как Висшите магове ще се справят с това. Регин ще очаква с нетърпение решението им. Предчувствам, че ще ме посети довечера, за да разбере подробностите“.

Тя осъзна, че мисълта за това въобще не я притесняваше. Макар да не можеше да се отпусне напълно в негово присъствие, той като че ли изглеждаше наистина загрижен за новия закон и за това как ще се отрази на благоденствието на магьосниците. И, естествено, той много искаше да залови отстъпничката. Но не мрънкаше непрекъснато за това, както биха направили някои магьосници и никога не досаждаше.

„Защото е мъж, който предпочита да действа, вместо да се оплаква от нещо“.

Тя застина на място от изненада. Нима току-що бе открила в характера на Регин нещо, достойно за възхищение? Едва ли.

Все още нямаше новини за отстъпничката. Повечето нощи Сония работеше все в онази болница в Северния квартал, защото знаеше, че така куриерът на Сери щеше да я намери по-лесно. Но откакто я бе посетил лично, за да й съобщи, че ще приеме помощта на друг Крадец, той не бе изпращал нито едно съобщение.

Разпоредителят Оусън се обърна към Висшите магове.

— Лейди Тали е обвинена в нарушаване на новия закон, който забранява на магьосниците да работят за престъпници или да печелят от престъпна дейност — каза им той. — Сега трябва да решим дали това е истина и ако е така, как трябва да бъде наказана — той се обърна и погледна към двамата магьосници, които стояха встрани. — Лорд Джоуън ще говори като свидетел.

Единият от двамата — възрастен лечител, пристъпи напред. Той се мръщеше и по начина, по който се опитваше да не поглежда към лейди Тали, ставаше ясно, че му е неудобно да говори против нея.

— Моля, кажете ни какво сте чули — каза Оусън.

Мъжът кимна.

— Преди няколко вечери, докато взимах някои лекове и билки от склада, чух гласове в задната част на помещението. Един от гласовете принадлежеше на лейди Тали. Чухя да казва, доста ясно, че в някои от сандъците има незаконни неща. Това привлече вниманието ми и аз се спрях да послушам. Тя продължи да говори, че не иска да узнава какво има вътре. След това ги премести, изцели някакъв мъж и се прибра у дома — той се намръщи още повече. — А онзи глупак си мислеше, че нещо толкова голямо и тежко може да бъде преместено от един човек.

— Какво направихте след това? — попита Оусън.

Лицето на Джоуън се изкриви в гримаса.

— Излязох от стаята и отидох да работя. Трябваше ми време да обмисля как да постъпя. Няколко часа по-късно реших да отида при лейди Винара и да й разкажа какво съм чул.

— Това ли е всичко, което сте чули?

— Да.

— Значи това е всичко засега — докато мъжът се връщаше на мястото си, Оусън се обърна към младата лечителка. — Лейди Тали, моля, излезте напред.

Тя се подчини. Устните й бяха толкова здраво стиснати, че оформяха тънка линия, а между веждите й се бе образувала дълбока бръчка.

— Моля, обяснете ни какво е чул лорд Джоуън.

Тали си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна, преди да заговори.

— Уловил е същината — каза тя. — Наистина преместих сандък, който може би беше пълен с незаконни стоки — макар да не бях съвсем сигурна в това. Когато лорд Джоуън ме е чул, аз се притеснявах дали съм нарушила по някакъв начин някой закон и питах приятелката си какво мисли за това.

— Как така се озовахте в ситуация, която да поставя под въпрос законността на действията ви?

Тя сведе поглед към пода.

— Подмамиха ме. Е, не точно… но нямаше как да откажа — тя се поколеба и поклати глава. — Искам да кажа, че някой, когото ми се ще да не бях познавала, ме отведе на онова място, където се намираха сандъците, като ми каза, че там има ранен човек, който се нуждае от помощта ми. Всъщност той не лъжеше. Един от сандъците беше паднал върху някакъв мъж и беше счупил бедрената му кост. Аз повдигнах сандъка от него, за да го изцеля. Щом го направих, те ме отведоха у дома.

Сония изпита съчувствие към младата жена. Очевидно е нямало как да остави ранен мъж просто ей така. Разбира се, преди всичко изобщо не е трябвало да отива там с контрабандиста, но той не я беше молил за никаква престъпна дейност. „Но докато лечителството не е престъпна дейност, преместването на сандък с незаконни стоки може да бъде счетено за такова“.

— Значи единственото, което сте направили, е да преместите един сандък и да изцелите един мъж? — попита Оусън.

— Да.

— И не знаете, дали стоките в сандъка наистина са били незаконни.

Тя се намръщи и поклати глава.

— Не.

— Платиха ли ви за помощта ви?

— Той се опита да ми даде нещо, но аз отказах да го взема.

— Само това ли ще ни кажете?

Тя се поколеба, после погледна колебливо към лейди Винара.

— Така или иначе изцелих мъжа. И преместих сандъка от него. Не можех да го оставя да лежи така.

Оусън кимна и се обърна към Висшите магове.

— Имате ли някакви въпроси към лейди Тали и лорд Джоуън?

— Аз имам един към лейди Тали. Този мъж искал ли е и друг път услуги от вас? — попита лорд Гарел.

— Не.

— Тогава каква е връзката ви с него?

Тали погледна към Оусън и прехапа устни.

— Той е вършил услуги за семейството ми, макар това да се случи преди години, преди някой да разбере, че се занимава с нещо незаконно.

— Можете ли да отведете някого на мястото, където са съхранявани тези стоки?

— Не. Той покри прозорците на каретата. Когато пристигнахме, колата се намираше в голяма стая. Дори да знаех къде се намира, стоките едва ли ще са все още там.

При тези думи Сония се усмихна. Младата лечителка сигурно беше права. Но така жената бе разкрила, че знае повече за контрабандата, отколкото би трябвало да е известно на един магьосник от Дом.

Нямаше повече въпроси, затова Оусън изпрати лорд Джоуън и лейди Тали извън залата. Когато излязоха, лорд Телано въздъхна.

— Това е смешно — каза той. — Тя просто е изпълнила задълженията си на лечител. Не бива да бъде наказана за това.

— Не са й платили — додаде Гарел. — Не е спечелила нищо от това. Не виждам нищо нередно тук.

— Законът забранява участието в престъпна дейност и получаването на облага от това — посочи Винара. — Но съм съгласна с вас. Преместването на един сандък едва ли може да се нарече участие в престъпление.

— И въпреки това трябва да продължим да възпираме магьосниците от контактите с такива хора — рече лорд Пийкин.

— Което, както установихме наскоро, се постига трудно и очевидно е нечестно спрямо някои членове на Гилдията — напомни му Гарел.

— Тя нарушила ли е закона? — попита Оусън.

Никой от магьосниците не отговори. Неколцина поклатиха глави.

— Никой смята ли, че трябва да бъде наказана?

Реакцията беше същата. Оусън кимна.

— В такъв случай, освен ако някой не е съгласен с мен, аз ще обявя, че тя не е нарушила закона. Освен това ще заявя ясно, че лорд Доуън е постъпил правилно, когато е докладвал за чутото и всеки трябва да бъде окуражаван да постъпва така. Не искаме никой да приема днешното решение като прецедент, че винаги ще си затваряме очите за съмнителните услуги, оказани на съмнителни личности.

— Смятате ли, че лейди Тали ще се съгласи да разпознае този мъж и да потвърди дейностите му пред Стражата? — попита Ротан, поглеждайки към лейди Винара.

— Предполагам, че няма да го направи с охота — отвърна Винара. — Щом има достатъчно влияние, за да я накара да отиде с него до склада му, значи може да й попречи да го докладва. Ще я попитам, но само ако Стражата наистина има нужда от помощта й.

— Ако се съгласи и успеете да я убедите, това ще обезкуражи престъпниците да се възползват от магьосниците — каза Оусън. Той извика обратно младата магьосница и й съобщи решението си. Тя изглеждаше облекчена.

„А може би и малко раздразнена, че са я накарали да премине през това“ — установи Сония. Оусън обяви срещата за приключена и Висшите магове започнаха да излизат. Когато Сония слезе на площадката, тя видя Ротан, който я чакаше.