— Къде е нашата отстъпничка? — попита Сония.

Сери се приближи до прозореца.

— В сутерена на обущаря, който се намира от другата страна на улицата.

Тя надникна навън.

— Колко входа има?

— Два. И двата се наблюдават.

— Значи трябва да се разделим на две групи. По един магьосник във всяка.

Сери кимна утвърдително.

— Аз ще тръгна с теб към предната врата. Гол ще отведе Регин отзад. Ще се срещнем в сутерена, където ще си свършиш работата — той погледна към останалите. Те кимнаха. — Някакви въпроси? — хората се спогледаха и поклатиха глави. — Тогава да тръгваме.

Те поеха обратно по стълбището. Сери им обясни и показа няколко сигнала, които двамата с Гол щяха да използват като предупреждение или като сигнал за отстъпление. Малко по-късно се озоваха на улицата. Нощта се беше спуснала над града. Уличните фенери хвърляха кръгове светлина върху земята. Гол поведе Регин към задния вход. Сери и Сония им дадоха малко преднина, за да могат да заемат местата си, след което прекосиха улицата.

Изкачиха стъпалата и се озоваха пред вратата. Сери извади шишенце с масло и бързо смаза пантите. После измъкна комплект шперцове от палтото си. Сония мълчеше, застанала в сенките, докато той отключваше вратата. „Предполагам, че би могла да го направи с магия — сигурно по-бързо от мен. Защо не я помолих? Да не би да се фукам?“.

Ключалката тихо щракна. Сери бавно завъртя дръжката и се напрегна, когато езичето се освободи. Той отвори вратата и въздъхна с облекчение, когато само леко изстърга по пода. Сония влезе вътре и го изчака да затвори.

В работилницата беше тъмно и след като очите му привикнаха с мрака, той започна да различава рафтовете с обувки и работната маса. Срещу входа се виждаше тясно стълбище, което се спускаше надолу и друго, което се изкачваше нагоре. Според шпионите му, обущарят спеше на втория етаж. „И сега ще бъде разбуден грубо“.

Сония се приближи до стълбището и погледна надолу. Поклати глава и махна с ръка на Сери. Когато той се приближи до нея, тя го сграбчи за ръката и го придърпа към себе си. Крадецът я зяпна изненадано и осъзна, че на фона на слабата светлина тя прилича на онази млада жена, на хсоято преди толкова много години бе помагал да се крие от Гилдията. На лицето й бе изписано същото напрегнато, разтревожено изражение. Тогава Сери усети как се издига във въздуха и всички мисли за миналото излитат от главата му. Той погледна надолу. Макар да усещаше нещо под краката си, той не виждаше нищо. Каквото и да имаше там, то носеше двамата със Сония надолу по стълбището.

„Така няма опасност да ни издаде някое изскърцване“.

Когато стигнаха до подземния етаж, пред тях се появи оскъдно обзаведена стая. Над главата на Сония се появи блестящо кълбо, което изпълни помещението със заслепяваща светлина. Сери потърси леглото, намери го и застина от разочарование. В него нямаше никой.

Вратата се отвори, двамата се обърнаха рязко и въздъхнаха с облекчение, когато в стаята влязоха Гол и Регин. И двамата се намръщиха, щом установиха, че отстъпничката не се вижда никъде.

— Претърсете — каза Сония. — Но внимавайте!

Всеки си избра по една стена, прегледаха мебелите, провериха под леглото, отвориха шкафовете.

— Тази стая не е била използвана — отбеляза Регин. — Дрехите в този шкаф са прашни.

Сери кимна и побутна един леген, пълен с мръсни чаши, купи и прибори.

— А тези съдове са мръсни от толкова много време, че са хванали мухъл.

— Аха! — възкликна тихо Гол. Всички се обърнаха към него и видяха, че сочи стената. Част от тухлите се бяха отместили под ъгъл, след като той ги бе натиснал в единия край. Зад тях се виждаше тъмно пространство. Сери отиде до него и подуши въздуха.

— Пътят на Крадците — каза той. — Или част от него.

Сония се засмя.

— Значи всъщност не са били два изхода. Изненадана съм, че не си проверил за подземните входове.

Сери сви рамене.

— Това е нова улица. Когато кралят разруши старите, той се постара да унищожи и Пътя.

— Очевидно в този случай не се е задълбочавал — рече тя. Приближи се до отвора и прокара ръка по зидарията. — Всъщност може и да е. Това е ново — почти няма прах и паяжини. Да видим ли докъде води?

— Ако искаш да проучваш, давай — каза й Сери. — Но това не е моя територия. Не мога да влизам без разрешение. Ако го направя — той сви рамене, — Ловецът на Крадци може да си спести лова на един Крадец.

— Този проход доказва ли, че нашият отстъпник работи за някой от местните Крадци? — попита Регин.

Сония погледна към Сери.

— Ако тя е Ловеца на Крадци, едва ли. Но ако не е, значи има умения, които всеки Крадец би намерил за безкрайно полезни.

„С други думи, според нея това доказва, че жената не е Ловеца на Крадци“ — помисли си Сери.

Регин погледна в тунела с напрегнато изражение на лицето. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще влезе вътре, но отстъпи назад и се изпъна.

— Подозирам, че отдавна си е отишла. Според теб как трябва да постъпим сега, Сери? — попита той.

Сери го погледна изненадано. Не се случваше често магьосник да иска мнението му.

— И аз смятам, че едва ли ще я намерите в тунелите — той протегна ръка и върна тухлите на мястото им. — Ако не забележи, че сме влизали в стаята й, може да продължи да я използва за достъп до проходите. Трябва да оставим всичко така, както го намерихме. Аз ще оставя наблюдатели и ще ви съобщя, ако се върне.

— А ако забележи? — попита Регин.

— Тогава ни остава само да се надяваме, че с малко повече късмет ще я открием отново.

Регин кимна и погледна към Сония. Тя сви рамене.

— Няма какво повече да правим тук. Ако някой може да я намери отново, то това е Сери.

Сери се изпълни със задоволство, но то бързо бе заменено от тревога, че Сония може и да греши. Той бе засякъл случайно отстъпничката. Може би нямаше да е толкова лесно да я намери отново. Четиримата напуснаха бързо стаята, като се постараха да оставят всичко както си е било, след което излязоха по пътя, от който бяха дошли. Сония заключи външната врата с магия. Щом отново се озоваха на улицата, те се спогледаха, но не казаха нищо. Двамата магьосници им махнаха за довиждане и се отдалечиха. Сери и Гол се върнаха в празната къща на търговеца.

— Голямо разочарование — каза Гол.

— Да — съгласи се Сери.

— Смяташ ли, че отстъпничката ще се върне?

— Не. Не може да не е оставила нещо, което да й подскаже, че някой е навестявал убежището й.

— Какво ще правим сега?

— Ще наблюдаваме и ще се надяваме, че греша — той огледа стаята. — И ще разберем кога се очаква завръщането на собственика на това местенце. Нали не искаме да изплашим до смърт него и семейството му, когато открият Крадец в къщата си.

Надзирателят изглеждаше леко изненадан от появата на Денил и ашаки Ачати, затова се хвърли със закъснение на земята пред краката им. Изненадата му не бе породена от това, че е посетен от могъщи сачакански и киралийски магьосници. В имението очакваха да се появят те или някой друг.

— Пристигнахте по-бързо, отколкото смятахме — каза едрият мъж, когато Ачати му обясни, че търсят една избягала робиня и киралиец, облечен като роб.

— Виждали ли сте хората, които ви описах? — попита Ачати.

— Да. Преди две нощи. Единият от робите си помисли, че това са хората, за които бяхме предупредени и когато отидохме да ги разпитаме, те бяха избягали.

— Търсихте ли ги?

— Не — мъжът наведе глава. — Бяхме предупредени, че те са магьосници и че само магьосници могат да ги заловят.

— Кой ви предупреди?

— Господарят, по вестител.

— Кога пристигна вестителят?

— Един ден преди да пристигнат те двамата.

Ачати погледна към Денил и повдигна недоверчиво вежди. „Значи ако ашаки Тикако не е изпратил куриера, кой тогава го е направил? — Денил усети как сърцето му прескочи един удар. — Изменниците. Сигурно имат много добра организация, щом са успели толкова бързо да изпратят вестител до имение в провинцията“.