Юридическата библиотека беше отворена, за посещение не се изискваше предварително уговорен час, но неписаното правило гласеше, че човек поне трябва да попита някого от Братята, преди да използва книгите им. Аргроу беше нов и явно още не беше научил правилата. Спайсър реши да не му се кара.

Те си кимнаха за поздрав и Спайсър се зае да разчиства масите и да подрежда книгите.

— Чух, че извършвате юридически услуги — обади се Аргроу. Освен тях в библиотеката нямаше никой.

— Какво ли не говорят хората.

— Аз съм подал молба за обжалване.

— Какво стана на процеса?

— Осъдиха ме по три обвинения за банкова измама, за укриване на пари на Бахамите. Дадоха ми шейсет месеца. Аз съм излежал четири. Не съм сигурен, че ще издържа още петдесет и шест. Имам нужда от помощ за обжалването.

— В кой съд ще се гледа?

— На Вирджинските острови. Работех за голяма банка в Маями. Много пари от наркотици.

Аргроу говореше гладко, припряно и настойчиво, което подразни Спайсър, но не много. Споменаването на Бахамите привлече вниманието му.

— Виновен съм. Кой знае защо, се увлякох по прането на пари. Работех с милиони долари всеки ден и ми действаше опияняващо. Можех да прехвърлям пари по-бързо от всеки друг банкер в Южна Флорида. Още го мога. Само че се събрах с лоши приятели и направих няколко грешки.

— Значи се признавате за виновен?

— Да.

— Това е рядкост в Тръмбъл.

— Не, аз сгреших, но мисля, че присъдата ми е твърде тежка. Някой ми каза, че вие можете да ми спестите някоя и друга година.

Спайсър вече не се интересуваше от разхвърляните маси и неподредените книги. Той седна на един стол и се приготви за разговор.

— Можем да погледнем документацията ви — каза той, сякаш през него бяха минали стотици обжалвания.

Идиот такъв, мислеше си Аргроу. Изхвърлили са те от училище в десети клас, а на деветнайсет години си откраднал кола. Баща ти използвал връзките си, за да те отърве. Избран си за мирови съдия с гласовете на мъртви души и с подправени бюлетини, а сега лежиш във федерален затвор и ми се правиш на велик.

И все пак, призна Аргроу, ти, мистър Спайсър, можеш да провалиш следващия президент на Съединените щати.

— Колко ще ми струва? — попита Аргроу.

— Колко имате? — поинтересува се Спайсър като истински адвокат.

— Не много.

— Мислех, че знаете как да скриете пари в офшорна сметка.

— Така е, повярвайте ми. По едно време бях натрупал доста, но ги изгубих.

— Значи не можете да платите нищо?

— Не много. Може би две-три хиляди.

— Ами адвокатът ви?

— Заради него съм тук. Не мога да си позволя да наема нов.

Спайсър се замисли за миг върху ситуацията. Даде си сметка, че Тревър наистина му липсва. Нещата бяха много по-прости, когато той им събираше парите.

— Още ли имате връзки на Бахамите?

— Имам връзки из целия Карибски басейн. Защо?

— Защото ще трябва да ни преведете парите. Тук е забранено да се плаща в брой.

— Искате да ви преведа две хиляди долара?

— Не, пет хиляди. Това е минималният ни хонорар.

— Къде е банката ви?

— На Бахамите.

Аргроу присви очи. Веждите му се сключиха и той се замисли, а също и Спайсър. Умовете им бяха на път да се срещнат.

— Защо там? — попита Аргроу.

— По същата причина като вас.

И двете глави бяха пълни с идеи.

— Искам да ви питам нещо — каза Спайсър. — Казахте, че можете да прехвърляте мръсни пари по-бързо от всеки друг.

— Без проблем — кимна Аргроу.

— Още ли можете да го направите?

— Искате да кажете оттук?

— Да. Оттук.

Аргроу се разсмя и сви рамене, сякаш нямаше нищо по-лесно.

— Разбира се. Още имам приятели.

— Чакайте ме тук след час. Може да успея да ви предложа една сделчица.

Точно час по-късно Аргроу се върна в юридическата библиотека и завари тримата съдии да го чакат зад маса, отрупана с листове и юридически сборници, сякаш бяха на заседание на Върховния съд на Флорида. Спайсър го представи на Бийч и Ярбър и Аргроу седна от другата страна на масата. Нямаше други присъстващи.

Говориха си известно време за неговото обжалване. Той беше достатъчно неясен в детайлите. Документите по делото му щели да бъдат изпратени от другия затвор, а без тях не можело да се направи кой знае какво.

Обжалването беше само встъпителна тема на разговора и двете страни знаеха това.

— Мистър Спайсър твърди, че сте експерт по прехвърлянето на мръсни пари — каза Бийч.

— Такъв бях, докато не ме хванаха — отвърна скромно Аргроу. — Разбирам, че вие имате нещичко.

— Имаме малка офшорна сметка, пари, които сме спечелили с юридически услуги и други неща, за които не искаме да говорим. Както знаете, не можем да искаме заплащане за своите консултации.

— Но въпреки това го правим — добави Ярбър. — И ни плащат за това.

— Колко пари има в сметката? — попита Аргроу, макар да знаеше с точност до последния цент.

— Рано е още да ви кажем — отвърна Спайсър. — Не е изключено всичките да са изчезнали.

Аргроу замълча за миг и успя да се престори на объркан.

— Как така? — попита той.

— Имахме адвокат — каза бавно Бийч, като претегляше всяка дума. — Той изчезна и се страхуваме, че може да е взел парите.

— Разбирам. И казвате, че тази сметка е на Бахамите?

— Поне там беше. Не сме сигурни дали още съществува.

— Съмняваме се, че парите са още там — добави Ярбър.

— Но бихме искали да знаем — поясни Бийч.

— В коя банка? — попита Аргроу.

— Женева Тръст в Насау — отвърна Спайсър, като погледна колегите си.

Аргроу кимна важно, сякаш знаеше някакви мръсни тайни за тази банка.

— Знаете ли я? — попита Бийч.

— Разбира се — отвърна Аргроу и ги остави да чакат.

— И значи? — попита Спайсър.

Аргроу трябваше да демонстрира важност и компетентност, затова се изправи театрално и закрачи из тясната библиотека, потънал в мисли, а после пак се приближи до масата.

— Вие какво всъщност искате да направя? Дайте да говорим по същество.

Тримата вдигаха очи към него, а после се спогледаха. Явно не бяха сигурни за две неща: първо, какво доверие могат да имат на този човек, когото виждаха за пръв път, и второ, какво всъщност искат от него.

В крайна сметка решиха, че парите и без това са изчезнали и следователно няма нищо за губене.

— Не ни бива много в прехвърлянето на мръсни пари. Не ни е това призванието, нали разбирате. Простете невежеството ни, но има ли някакъв начин да проверим дали парите още са там? — попита Ярбър.

— Просто не сме сигурни дали адвокатът ни не ги е откраднал — добави Бийч.

— Искате да проверя състоянието на тайната ви сметка, така ли да разбирам? — попита Аргроу.

— Да — каза Ярбър.

— Предположихме, че може да имате някои приятели на свобода — каза предпазливо Спайсър. — И просто сме любопитни да разберем дали има начин да се направи това.

— Имате късмет — каза Аргроу и ги остави да проумеят думите му.

— Какво искате да кажете? — попита Бийч.

— Имате късмет, че сте избрали Бахамите.

— Всъщност адвокатът ни ги избра — отвърна Спайсър.

— Все едно, там банките са много небрежни. Тайната на влога често се нарушава. Чиновниците са много подкупни. Повечето сериозни перачи на пари стоят далеч от Бахамите. В момента е на мода Панама, а, разбира се, Големият Кайман още е сигурно място.

Разбира се, разбира се, закимаха и тримата. Офшорните сметки са си офшорни сметки, нали така? Още едно доказателство, че не трябваше да се доверяват на такъв идиот като Тревър.

Аргроу гледаше обърканите им лица и си мислеше колко невежи бяха всъщност. За трима мъже, които бяха в състояние да разтърсят из основи изборния процес в Америка, те изглеждаха ужасно наивни.

— Не ни отговорихте на въпроса — каза Спайсър.

— На Бахамите всичко е възможно.