Александър Македонски умело използува враждата между гръцките полиси (градове-държави) и между индуските раджи за целите на своята политика. Той завладява Индия с помощта на самите индуси, като ловко прилага принципа „Разделяй и владей!“, станал по-късно официална държавна политика на Рим и любим метод на действие на завоевателите до наши дни. В своите завоевания Александър си служи не само с желязо, но и със злато, подкопава устоите на вражеските страни както отвън, така и отвътре.
Македонският предводител със свойствената за възрастта му експанзивност се увлича в грандиозни, понякога дори фантастични планове, но при осъществяването им проявява предпазливост и трезв разум. В това отношение прави изключение идеята му да стане господар на света, която в основата си е порочна, среща противодействие от собствените му войници и е осъдена на крах, който настъпва веднага след неговата смърт.
Разбира се, трябва да се има предвид, че завоеванията на Александър Македонски донасят на населението в Предна Азия издигнато на по-висок етап, но в същото време още по-жестоко робство. В политиката на македонския предводител се забелязват колонизаторски елементи и стремеж да се разширят и засилят икономическото, политическото и културното влияние на елинизма на Изток.
Александър Македонски открива в историята на войните и на военното изкуство нова епоха. Той поставя в основата на военните планове, които грижливо разработва, решителни стратегически цели и настойчиво ги осъществява докрай. Провежда военни действия на огромни, непознати дотогава разстояния (по време на Източния поход македонската армия изминава 20 000 км), и ги води през всяко време на годината, като изоставя дотогавашната практика да се воюва само през благоприятни годишни сезони.
Разширената арена на въоръжената борба и възникването на няколко фронта на бойните действия изискват грижлива оценка на стратегическата обстановка и правилен избор на театъра на войната и на направлението на основните стратегически усилия. В това отношение Александър Македонски проявява блестящ талант още щом застава начело на македонската войска. Той бързо прехвърля войските си от единия на другия край на Балканския полуостров и нанася зашеметяващи удари на своите противници, преди да успеят да организират напълно своите сили за борба. Александър Македонски разбира, че мощта на персийската монархия се основава преди всичко на подвластните й богати провинции по средиземноморското крайбрежие, и затова насочва главните си усилия към тяхното откъсване, преди да нанесе решителния удар.
Македонската армия нанася съсредоточени удари по врага с всички разполагаеми сили. Сражението е фокус на нейните стратегически усилия. След разгромяването на противника се провежда преследване с непозната дотогава в историята настойчивост, което завършва с пълното унищожаване на врага. Организирането на стратегическо преследване е ново за онова време явление в историята на военното изкуство, свързано с развитието на конницата като подвижен род войска.
След като прониква в Азия, Александър разделя армията на няколко големи отряда, на които възлага определен район на действие и самостоятелни задачи. Пръв в историята на военното изкуство той поставя началото на съвместни съгласувани действия на бойния флот със сухопътните войски.
Александър добре разбира, че никой не може да бъде победен, докато не бъде разбит, и затова отдава решително предпочитание на настъпателните действия. Но като схваща, че сражението е основен метод на въоръжената борба, той не пренебрегва и такива форми като политическото разложение на врага (писмата му до Дарий), икономическата блокада (овладяването на пристанищата по брега на Средиземно море, за да се прекъсне притокът от подкрепления и материални средства от презморските страни), организираното унищожаване на материалните ресурси на вражеска територия и др. По този начин македонският предводител упражнява комбинирано въздействие върху най-важните съставки от военната мощ на противника.
Александър не се упойва от омайващия лъх на постигнатите успехи, а взема мерки да ги закрепи, като основава колонии — многобройните „Александрии“ със смесено македонско-гръцко и местно военно и гражданско население. Те се превръщат в надеждни опорни пунктове на неговата власт и центрове на културен обмен между елинската и източната култура.
Голямо място в стратегическата дейност на Александър Македонски заема грижливото подготвяне на военните му походи. Подготовката на войната срещу Персия започва още по времето на неговия баща, през 338 г. пр.н.е., но Александър преминава Хелеспонт едва четири години по-късно.
Великият пълководец проявява творчество и в областта на тактиката. Заслугата за неравномерното разпределяне на силите по фронта принадлежи на елинския пълководец Епаминонд, Филип II прегръща тази идея и умело я прилага в редица боеве, а Александър Македонски я усъвършенствува. Той полага основите на златното правило, което надживя вековете основните сили и средства да се съсредоточават за удар в най-чувствителното място от бойното разположение на врага в решителния момент.
Преди да построи бойния си ред, Александър Македонски провежда грижливо разузнаване и оценява местността, силите и разположението на противника. В бойния ред той залага идеята за бъдещия маньовър в боя, което е нов момент в историята на военното изкуство.
В сражението при Арбела, известно в историческата литература още като сражение при Гавгамела (и двете селища са близо до полесражението), великият пълководец се отказва от обичайното построяване на пехотата в една линия и я разполага в две линии, за да осигури тила си от многобройната персийска конница. По този начин той става родоначалник на идеята за създаване на резерв, който по-късно изиграва огромна роля в историята на войните.
Бойният ред, който използува Александър Македонски, дава възможност за осъществяване на разнообразни тактически комбинации и маньоври по време на сражението в резултат на взаимодействието на родовете войски и на отделните елементи на тяхното построение.
Александър Македонски съумява да използува различните елементи на бойния ред в най-тясно взаимодействие съобразно с нуждите и изискванията на боя. Той превръща мощната машина на македонската войска в прецизен, точно действуващ механизъм, който и при най-тежките условия успява да изтръгне победата от ръцете на противника.
Александър Велики е ненадминат майстор на светкавичните удари, които той нанася със своите могъщи хетайри срещу единия от вражеските флангове с невиждан дотогава устрем. Това дава основание на Енгелс да нарече Александър Македонски един от най-добрите кавалерийски командири.
Едновременно с удара на тежката конница непреодолимата желязна маса на фалангата прегазва неприятелския боен ред в центъра, а леките части от левия фланг заангажират врага пред себе си, сковават го и не му дават възможност да маневрира.
Комбинираното използуване на различните родове войски изисква непрекъснато ръководство на боя. В това отношение до голяма степен македонският предводител се опира на своите опитни военачалници, някои от които са сподвижници още на неговия баща. Той проявява забележително умение в техния подбор и в използуването на техните способности.
Александър Македонски прилага умело обхватите и обходите, особено когато насреща му се изпречват силни естествени прегради, които противникът смята за непреодолими. Той превежда войските си по стръмнини, изкачва ги по изсечени в скалите стъпала, прекосява безводни пустини, в които витае смъртта, и неочаквано се появява в гръб на противника.
Великият пълководец умело организира и провежда форсирането на големи водни прегради, като Истър (Дунав), Яксарт (Сърдаря), Инд и др. При това той прилага различни способи: в едни случаи разчита на скритото внезапно прехвърляне на войските, а в други осигурява преминаването на водната преграда с метателни оръжия.
Македонският предводител е овладял до съвършенство обсадното изкуство. Той успява да превземе с помощта на обсадната техника много крепости, считани за непревземаеми. Нито една крепост не устоява на македонската армия. Обикновено решителният щурм започва под закрилата на метателните оръжия, след като е извършен пролом в крепостните стени. През него атакуващите нахлуват в крепостта, разширяват пробива, отварят градските врати и водят бой до окончателното овладяване на града.
