Александър вдигна за четвърти път лагера и пристигна в град Менид238. Тук има пещера, от която някакъв извор изхвърля толкова земно масло, колкото е достатъчно да бъдат намазани крепостните стени на Вавилон.
Срещу Александър, който вече приближаваше до Вавилон, излезе Мазей заедно с двамата си вече възмъжали синове. Той беше избягал от бойното поле и предаде себе си и града. Тази среща зарадва много Александър. Обсадата на този силно укрепен град щеше да му коства много усилия. А и този знатен мъж, прочул се в последните сражения, поставил се доброволно в негово подчинение, щеше да подтикне и останалите жители на града да се предадат. Той го прие благосклонно заедно със синовете му, но заповяда на войската да продължи към града, готова за бой.
Голяма част от вавилонците, любопитни да видят новия цар, се бяха изкачили на крепостните стени. Повечето бяха излезли да го посрещнат по улиците. Между тях беше и Богофан, комендант на крепостта и пазител на царското съкровище. И за да не остане назад от Мазей в угодничеството си, беше обсипал целия път с цветя и зеленина. Беше издигнал и сребърни олтари, от които се разнасяше благоухание на тамян и други благовония. Приготвени за дар стада добитък и коне вървяха пред него, а в клетки возеха лъвове и пантери. След тях вървяха магите, пеещи песни по техния обичай, а подир тях халдейците — вавилонски гадатели, музиканти със специални инструменти.
Обикновено магите възхваляват царете, а халдейците познават движението на звездите и смяната на годишните времена. Накрая пристъпваха вавилонски конници, и те, и конете им разкошно украсени, но без особени военни качества.
Александър, обкръжен от своята гвардия, нареди гражданите да вървят след последните пехотинци. А той на колесница влезе в града, а след това в царския дворец. На другия ден започна да разглежда имуществото и хазната на Дарий. Красотата на града и миналото му величие привлякоха вниманието не само на царя, но и на всички останали. Беше го основала Семирамида239, а не Бел, както повечето считаха, макар че там се намираше негов дворец. Крепостната стена, изградена от печени тухли, споени със смола, бе широка тридесет и две крачки. Казват, че върху нея могат да се разминат две квадриги, без да се блъснат. Височината на крепостната стена е 50 лакътя. Тя се вижда отдалеч. Бойните кули са с десет стъпки по-високи от нея. Обиколката на целия строеж обхваща триста шестдесет и пет стадия. Според преданието изграждането на всеки стадий на крепостната стена е ставало за един ден. Постройките не са прилепени до самата стена, а са почти на един югер разстояние от нея. И градът не е изпълнен целият с постройки. Жилищата са на осемдесет стадия навътре от стената и сградите не са долепени една до друга. Смятам, че са намирали за по-безопасно да са разпръснати. Останалата територия се засява и обработва тъй че, ако бъдат нападнати, да има храна за обсадените.
През средата тече река Ефрат и се обуздава от солидни крайбрежни съоръжения. Най-забележителни са басейните, изкопани по дължината на реката, за да поемат водата, ако повдигне нивото си, защото водата, щом като достигне до височината на стената, би отвлякла къщите на града, ако ги нямаше тези басейни. Те са облицовани с печени тухли, споени със смола. Каменен мост свързва двете части на града. И той се причислява към чудесата на Ориента. Ефрат влачи дебел пласт тиня и едва след като я изгребали, намерили под нея твърда почва, върху която положили основите. Насипаният пясък и плътно зазиданите камъни, които поддържат моста, забавят течението на реката, която след това се устремява още по-силно.
Тук се издига и крепост с обиколка двадесет стадия. Основите на бойните кули са вкопани в земята на тридесет стъпки, а над земята крепостта се издига до осемдесет стъпки. Над крепостта се намират прославените в гръцките легенди Висящи градини, издигнати на височината на крепостните стени, приятни със сянката на много дървета. От камък са построени и стълбовете, които поддържат градините. Над вратите върху четвъртити камъни са настлани каменни плочи, засипани с пръст, която се полива. Тук виреят такива големи дървета, обиколката на които достига осем лакътя, а височината — до петдесет стъпки. Те са така плодовити, както, ако бяха засадени на родна почва. И въпреки че с времето не само направеното от човешка ръка, но и създаденото от природата подлежи на развала, насипаната пръст, притисната от корените на толкова много дървета, почти цяла гора, продължава да съществува невредима и досега. Поддържат я стени, широки двадесет стъпки, разположени на единадесет стъпки една от друга. Когато се гледат отдалеч градините, струва ти се, че гората расте на родна почва. Казват, че това е дело на един240 асирийски цар, управлявал Вавилон, влюбен в жена си, която изпитвала голяма мъка по родните лесове. Затова създал тук, в равнината, тези градини.
Царят се задържа в този град по-дълго, отколкото се бе задържал някъде другаде, противно на изискванията на военната необходимост. Никъде не е имало повече съблазни за поквара на нравите, отколкото в този град.
Никъде не е имало повече възможности за разпалване на необуздани страсти. Бащите и съпрузите позволяваха на дъщерите и жените си срещу заплащане да се събират с чужденци. Забавленията, придружени с пиршества, са приятни на царете и благородниците по цяла Персия. Но вавилонците се отдадоха всецяло на виното и на това, което идва след пиянството. В началото на гуляите облеклото на жените, които присъствуваха, беше прилично, след това започваха да събличат най-горната си дреха и постепенно да загубват срама си дотам, че накрая хвърляха и последната дреха от тялото си. И на този позор се подлагаха не някакви блудници, а матрони и девойки, които смятаха за любезност да предлагат телата си. И войската, покорителка на Азия, след като прекара така тридесет и четири дена, би се оказала в един критичен момент съвсем слаба, ако имаше насреща си истински противник.
Впрочем, за да се попълнят загубите, войската се попълваше с новобранци. Синът на Андромен — Аминта доведе шест хиляди македонски пехотинци, изпратени от Антипатер. С тях пристигнаха и петстотин конници македонци, шестстотин конници траки и още три хиляди и петстотин пехотинци траки. От Пелопонес беше дошла четирихилядна наемна войска пехота заедно с триста и осемдесет конници. Аминта беше довел за телохранители петдесет младежи, синове на македонски благородници. По време на гуляите те прислужваха на царете и подкарваха конете им, когато влизаха в бой. Придружаваха ги и когато ходеха на лов, а когато царят спеше, бдяха на смени пред спалнята му. Така се обучаваха и възпитаваха висшите държавни служители и пълководци. Царят заповяда Агатон241 да охранява Вавилонската крепост със седемстотин македонци и доведените триста наемници. Остави за управители на Вавилонската и Киликийската област Менета242 и Аполодор243. На тях даде по две хиляди войници и по хиляда таланта. Възложи им да си наберат войници за попълване на загубите. Предателят и беглецът Мазен за награда стана управител на Вавилон. Богофан, който беше предал крепостта, получи заповед да следва царя, а Митрен244, който му беше предал Сарди245, получи Армения. Накрая, след като Вавилон беше напълно в ръцете на македонците, от парите бяха дадени, както следва: по шестстотин денара246 на македонските конници, всеки конник чужденец получи по петстотин денара, по двеста получиха семейните пехотинци, а на наемниците бяха заплатени две заплати.
