Клара стана и откри, че не е добре. Всичко я болеше, като се започне от главата, която изглежда бе ударила в нещо. Тя се огледа. Никога по-рано не бе влизала в кораб, пълен с толкова много апаратура и играчки, и в който така хубаво да мирише на готвено.

— Къде се намирам? — попита тя.

— На неговия кораб — обясни момичето и посочи с пръст. — Казва се Уон. Обикаля из Космоса и търси черни дупки. — Доли имаше вид, сякаш се готвеше отново да заплаче, но само потри носа си и продължи: — Слушай, скъпа, съжалявам, но всичките хора, с които си била, са мъртви. Само ти си жива.

Дъхът на Клара спря.

— Всичките? Дори и Робин?

— Не им знам имената — извини се момичето. То не се изненада, когато неочакваната гостенка извърна ожуленото си лице и заплака. В другия край на каютата Уон изръмжа нетърпеливо. Имаше си свои собствени грижи. Изобщо не подозираше какво богатство бе спасил, нито колко много това богатство беше усложнило живота ми.

Защото е почти вярно, че бракът ми с моята скъпа жена, Еси, беше резултат от загубата на Клара Моинлин. Най-малкото от желанието ми да се отърся от надигащото се чувство на вина или във всеки случай, ако не от цялата, то поне от по-голямата част от вината, която изпитвах за загубата на Клара.

Когато накрая открих, че Клара отново бе жива, бях шокиран. Но, Боже мой, това не беше нищо… абсолютно нищо… в сравнение с шока, преживян от Клара. Дори и сега, и при тези обстоятелства, не мога да престана да изпитвам неуместно наричаната от мен „физическа“ болка, като си помисля какво е изживяла моята някога скъпа Клара, когато е открила, че не е мъртва. Причината не е в това, коя е била тя или какво е представлявала за мен. Тя заслужава състрадание от всеки. Уловена в черна дупка, ужасена, наранена, сигурна, че умира… а след това, в следващия момент, спасена по някакво чудо. Боже, съжали бедната жена! Господ знае, че аз я съжалявам, но положението й не се подобряваше много бързо, През половината от времето тя беше в безсъзнание, защото тялото й бе ужасно измъчено. Когато беше будна, не винаги бе сигурна, че е будна. От изтръпването, което чувстваше, и прилива на топлина и бученето в ушите си тя знаеше, че са й инжектирали болкоуспокояващи инжекции. Въпреки това изпитваше ужасни болки. Не само телесни. А когато беше будна, може би имаше халюцинации, защото психопатът Уон и деморализираната Доли не бяха стабилни личности, от които да черпи утеха. Когато видя Уон да говори на една машина Клара попита Доли какво прави, но не можа да разбере нейния отговор:

— О, това са Мъртвите. Той ги е програмирал с отчетите на всички мисии и сега пита за теб.

Но какво означаваше този отговор за някой, който никога не бе чувал за Мъртвите? И какво трябваше да почувства тя, когато чула един тъничък глас да разказва за нея?

— …не, Уон, на тази мисия няма човек на име Шмитц. Нито на единия, нито на другия кораб. Виждаш ли, два кораба излетели заедно, а…

— Не ме интересува колко кораба са излетели заедно!

Гласът млъкна. После попита неуверено:

— Уон, ти ли си?

— Разбира се, че съм аз! Кой друг може да е?

— О… добре. Не, там няма такъв, който да отговаря на описанието на баща ти. Кого казваш си спасил?

— Тя твърди, че се казва Джел-Клара Моинлин. Жена. Не е много красива. Може би е четиридесетгодишна — отговори Уон, без дори да я погледне, за да провери дали не греши. Клара настръхна, помисли и реши, че от изживените изпитания несъмнено изглежда по-стара.

———————————————

———————————————

— Моинлин — прошепна гласът. — Моинлин… Джел-Клара, да, тя е участвала в онази мисия. Но според мен възрастта не отговаря. — Клара кимна леко и чукането в главата й се поднови, а гласът продължи: — Чакай да видя, да, името е вярно. Но тя е родена преди шестдесет и три години.

Чукането се засили. Клара трябва да бе изстенала, защото Доли извика Уон и отново се наведе над нея.

— Ще се оправиш — каза й тя, — но все пак ще повикам Хенриета да ти бие още една успокоителна инжекция. Когато се събудиш, ще се чувстваш добре.

Клара я погледна неразбиращо, после затвори очи. Преди шестдесет и три години!

Колко шока може да преживее едно човешко същество и да запази разсъдъка си? Клара имаше устойчива психика. Тя беше изследовател от Гейтуей, участвал в четири мисии, всичките достатъчно трудни и изпълнени с кошмари. Но когато се опита да мисли, чукането в главата й стана непоносимо. Разширяване на времето? Така ли се наричаше онова, което става в черната дупка? Възможно ли беше да са минали двадесет или тридесет години в реалния свят, докато тя е била в най-дълбоката гравитационна яма?

— Искаш ли да хапнеш нещо? — попита я Доли. Клара поклати глава. Уон начумерено захапа устна, вдигна глава и каза:

— Глупачка! Не храна, предложи й пиене.

Уон не беше човек, с когото да се съгласиш дори когато бе прав, но идеята беше твърде добра, за да я остави без внимание. Клара се съгласи Доли да й донесе нещо, което приличаше на чисто уиски. От него се закашля, езикът й се върза, но я затопли.

— Скъпа — започна нерешително Доли, — да не би някой, нали се сещаш, от онези момчета, дето са загинали, да е бил твой близък приятел?

Нямаше смисъл Клара да отрича.

— Доста повече от близък приятел. Искам да кажа, че бяхме влюбени, предполагам. Но трябваше да се борим и да се разделим, после започнахме отново да се събираме, а след това… след това Робин остана в единия кораб, а аз в другия…

— Роби?

— Не Роби. Робин. Робин Бродхед. Всъщност той се казваше Робинет, но беше докачлив на тази тема… Какво значение има?

— Робин Бродхед? О, Боже мой, да — възкликна Доли. Изглеждаше изненадана и впечатлена. — Милионерът!

Уон вдигна глава, след това отиде при нея.

— Робин Бродхед. Разбира се, познавам го добре — похвали се той.

Клара неочаквано почувства устата си пресъхнала.

— Познаваш го?

— Да! Определено! От много години. Да, разбира се — каза той, припомняйки си. — Слушах преди години как се е измъкнал от черната дупка. Колко странно, че ти също си била там. Ние сме бизнес-партньори, разбираш ли? Аз получавам от него и неговата фирма почти две седми от сегашния си доход, включително дивиденти от фирмите на неговата жена.

— Неговата жена? — прошепна Клара.

— Не ме ли слушаш? Казах „неговата жена“!

Доли приятелски допълни:

— От време на време я виждам по пиезовизията. Когато я избират за една от десетте най-хубаво облечени жени и когато получи Нобеловата награда. Доста е хубава. Скъпа? Искаш ли още едно питие?

Клара кимна, главата й отново зачука, но тя събра сили и каза:

— Да, моля. Поне още едно.

Почти цели два дни Уон беше благосклонен към бившата приятелка на своя бизнес-партньор. Доли също бе мила и се стараеше да й помага. В ограничения файл на пиезовизора нямаше снимка на С.Я., но Доли извади куклите си да й покаже каква карикатура е Еси, а когато Уон изръмжа отегчен и поиска Доли да изпълни програмата от нощния клуб, тя успя да го залъже. Клара имаше много време за мислене. Макар и замаяна и изтощена, можеше да направи известни пресмятания.