Много повече я плашеха обаче черните дупки, които посещаваха. Те плашеха и Уон. Но страхът не го спираше. Само го правеше по-невъзможен за съжителство.
Когато Доли разбра, че цялата безразсъдна експедиция е само безнадеждно търсене на изгубения и вероятно отдавна умрял баща на Уон, тя започна да изпитва нежност към него. Искаше й се да може да я изрази. Имаше случаи, макар и много редки, специално след секс, когато той не си лягаше веднага да спи или не я засягаше непростимо с някаква критична интимна забележка… когато за няколко минути те стояха притиснати един до друг и мълчаха. Тогава тя изпитваше голямо желание да се обърне към него като към човешко същество. Имаше случаи, когато изпитваше желание да сложи устни на ухото му и да му прошепне: „Уон? Знам как се чувстваш за баща си. Ще ми се да мога да ти помогна“. Но, разбира се, Доли никога не се реши да го направи. Другото нещо, което не се решаваше да му каже, беше, че по нейно мнение той ще убие и двама им… докато не стигнаха до осмата дупка и Доли нямаше избор. Дори на два дни от нея… два дена пътуване със свръхсветлинна скорост, на разстояние почти една светлинна година… беше различно.
— Защо да изглежда странно? — попита тя и Уон, без дори да се огледа, прегърбен пред екрана, отговори както се очакваше:
— Млъкни. — А след това продължи да разговаря със своите Мъртви. Откакто научи, че Доли не говори нито испански, нито китайски, той разговаряше с тях открито пред нея, но на език, който тя не разбираше.
— Недей, скъпи, моля те — настоя Доли и почувства стомахът й да се свива на топка. — Нещо не е както трябва!
Какво точно, тя не можеше да каже. Обектът на екрана беше мъничък. Не бе много ясен и се движеше. Той бързо поглъщаше блуждаещи струйки материя, но нямаше следи от излъчване на енергия. И все пак нещо се виждаше — някаква въртяща се синя светлина, която определено не беше черна.
— Пах! — извика Уон, потейки се, и понеже бе изплашен, заповяда: — Обясни на кучката! На английски!
— Госпожо Уолтърс? — Гласът беше колеблив и слаб. Бе глас на мъртъв човек, ако изобщо беше човек. — Обяснявах на Уон, че това е така наречената гола сингулярност. Което означава, че тя не се върти, следователно не е точно черна. Уон? Откри ли я на хичиянските карти?
— Тъкмо се готвех да я потърся, глупако! — Гласът му трепереше, когато хвана уредите за управление. До първия образ се появи друг. На едната половина на екрана беше синкавият, облачен, уморяващ очите обект. А на другата същият обект бе заобиколен от купчина ярки, къси червени линии и мигащи зелени кръгчета.
Мъртвият човек каза с мрачно задоволство:
— Това е опасен обект, Уон. Хичиянците са го означили като такъв.
— Глупав идиот! Всички черни дупки са опасни! — Той изключи говорителя и се обърна към Доли, разгневен и изпълнен с презрение. — Ти също си изплашена! — обвини я Уон и отиде с откраднатите ужасни устройства в спускаемия модул.
Доли се разтревожи още повече като видя, че Уон също трепери. Тя чакаше и гледаше с отчаяние екрана, в очакване да усети мисловното докосване, когато Уон се включеше към телепатичния психокинетичен приемопредавател. Чака много дълго, защото телепатичния психокинетичен приемопредавател не действаше на междузвездни разстояния. Доли неспокойно спеше, събуждаше се, надзърташе в люка на спускаемия модул, виждаше Уон да стои неподвижен и наведен до блестящата решетка и светещия като диамант тирбушон и отново заспиваше.
Сънят й бе прекъснат от намесата — посредством телепатичния психокинетичен приемопредавател — на озлобения, изплашен, разстроен ум на Уон и тя веднага се разсъни, когато Уон нахлу в каютата и се надвеси над нея.
— Човек! — изломоти той, примигвайки от потта, която се стичаше в очите му. — Сега трябва да проникна вътре!
А междувременно аз сънувах една дълбока, стръмна гравитационна дупка и в нея — скрито богатство. Докато Уон манипулираше с откраднатите устройства и се потеше от ужас, аз се потях от болка. Когато Доли учудено гледаше големия призрачен обект на екрана, аз също го гледах. Тя никога не го беше виждала преди. Аз го бях виждал. Имах снимка на този обект над леглото си. Бях я направил по време, когато бях още по-болен и дори по-дезориентиран. Опитах се да се изправя, но силната нежна ръка на Еси ме бутна назад.
— Още си на животоподдържащи системи, Робин — сгълча ме тя. — Не трябва много да шаваш.
Бях в малката болнична стая. Построихме я в къщата на Тапанско море, когато започна да не ни се ходи до някоя клиника всеки път, щом някой от нас имаше нужда от здравна помощ.
— Как попаднах тук? — успях да попитам.
— Със самолет, как иначе? — Еси се наведе над мен да види нещо на екрана над главата ми и кимна.
— Значи съм опериран — заключих аз. — Кучият му син Алберт ме е упоил и тогава ти се ме пренесла.
— Колко си умен! Точно така. И всичко мина добре. Докторът казва, че си здраво селско прасе и бързо ще се възстановиш — продължи тя. — Само болката в корема ти ще продължи известно време, поради новите два и половина метра черва. Сега яж. След това поспи още малко.
Облегнах се назад, докато Еси се занимаваше с главната програма и загледах холографската снимка. Беше поставена там да ми напомня, че независимо колко неприятно е човъркането, което ще спаси живота ми, имал съм и по-неприятни моменти. Но тя не ми напомняше за това. Напомняше ми за една жена, която бях изгубил. Не искам да кажа, че не се бях сещал за нея от години, защото това не беше вярно. Често си мислех за нея… като за някакъв далечен спомен, а сега мислех за нея като за личност.
— Време е да изядеш рибения бульон! — изпя весело Еси. Боже Господи, тя не се шегуваше. Наистина бульонът миришеше отвратително на риба, но Еси каза, че съдържал всичко, от което се нуждая, и организмът ми можел да го приеме в сегашното си състояние. А междувременно Уон проучваше черната дупка с интелигентните и сложни хичиянски апарати; и междувременно, току-що ми дойде-наум, че в болничната храна, която ядях, имаше не само лекарства; и междувременно интелигентните апарати извършваха и една специална задача, за която Уон не подозираше; и междувременно аз успях да остана достатъчно дълго буден, за да попитам Еси колко време съм спал и още колко се очаква да спя, я тя ми отговори: „Доста дълго и за двете, скъпи Робин“. После отново заспах.
Специалната задача била предупреждение, защото от всички хичиянски артефакти разрушителят на реда в подредени системи бил апаратът, за който хичиянците най-много се тревожели. Те се страхували, че при неправилна употреба той може окончателно да разруши техния ред и затова във всеки от тези апарати имало вградена алармена система.
Когато човек се страхува, че някой може да се промъкне в тъмното, той използва различни капани — опънато въже със завързани за него тенекии или кофа с вода, закрепена над горния край на вратата… А няма по-голяма тъмнина от тази в междузвездното пространство, затова хичиянците изградили системи за ранно предупреждение. Те поставили голям брой хитри и много, много шумни капани. Когато Уон разгърнал своя тирбушон, съответната сигнализация се задействала и веднага офицерът по съобщенията докладвал на Капитана. „Натрапникът го направи“, казал той и мускулите на лицето му трепнали, а Капитана произнесъл една биологическа ругатня. В превод тя не прозвучала много като казана от човешко същество, защото се отнасяла за полов акт по време, когато женската не е в любовен период. Капитана нямал предвид нейното техническо значение. Той я изрекъл, защото била много неприлична и защото нищо по-малко от нея не можело да облекчи чувствата му. Когато видял, че Туайс започнала нервно да работи с таблото за дистанционно управление, той трепнал.
Капитана имал много тревоги, защото бил капитан, но Туайс била тази, която трябвало да свърши по-голяма част от работата. Тя работела едновременно на три пулта за дистанционно управление: командния кораб, на който трябвало да се прехвърлят, товарния влекач, за да скрият платноходката, и специалния безпилотен летателен апарат в земната планетарна система за проверка на всички предавания и локализиране на всички космически артефакти. А в този момент тя не била в състояние да изпълни никоя от тези задачи. Било й дошло времето за любов, стероидите били нахлули в жилавите й вени, биологическата програма течала и тялото й било узряло за неговата функция. Не само тялото. Личността на Туайс също била съзряла и била станала по-женствена. Напрежението от усилията да направлява безпилотните летателни апарати с тяло и нервна система, настроени за секс било мъчително. Капитана се навел над нея.
