Тя подсмъркнала — този звук бил хичиянския еквивалент на покашляне, преди човек да заговори — и попитала:

— Искаш ли да установим контакт с безтелесните умове?

— Не сега — изсъскал Капитана и потрил гърди със свободния си юмрук. В тишината на каютата прозвучало силно стържене. Онова, което Капитана истински желаел, било да се върне в черната дупка и да придърпа звездния покров над главата си. Не било възможно, обаче. Следващият най-добър ход бил да се върне в същото сигурно, дружелюбно ядро и да докладва на стоящите над него. Те да вземат решение. Те да влязат в контакт с безтелесните умове на предците, които с желание ще се включат, Те да решат как да постъпят при създалата се ситуация… ако е възможно с някой друг хичиянски капитан и екипаж, специално изпратен в това ужасно бързо космическо пространство, за да изпълни техните заповеди. Това било възможно, но Капитана бил твърде дисциплиниран, за да си позволи така лесно да се измъкне. Той бил на сцената. Следователно той трябвало да предприеме енергични действия. Ако сгреши… е, съжалявам, бедни Капитане! Ще си носиш последствията. Щяло да последва най-малкото изгонване, макар че тази мярка се прилагала за малки грешки. Наказанието за по-големи било еквивалентно на повишаване с намаляване на отговорностите… а Капитана не изгарял от желание да се присъедини към огромната маса от безтелесни умове на неговите предци. Той изсъскал уморено и взел решение;

— Информирай безтелесните умове! — заповядал.

— Само да ги информирам ли? — попитала Шоин.

— Само ги информирай. Туайс, приготви един безпилотен кораб и го изпрати в базата с копие от всички данни! — Туайс пуснала ръката на Капитана и се заела да изпълни нареждането. — Задай курс за среща с платноходката! — обърнал се накрая Капитана към Уайт-Нойс.

Хичиянците нямали навика да козируват при получаване на заповед. Те нямали навика и да оспорват заповедта и затова когато Уайт-Нойс попитал: „Сигурен ли си, че трябва да направим точно това?“, в кораба настъпило объркване.

— Изпълнявай заповедта — отсякъл Капитана и нервно вдигнал рамене.

Всъщност това не било вдигане на рамене, а бързо, силно свиване на неговия твърд, сферичен корем, Туайс гледала възхитена привлекателната малка издатина.

Тя трепнала и разбрала, че времето й за любов е по-близо, отколкото си мислела. Колко не навреме! Капитана щял да бъде почти толкова изнервен, колкото и тя, тъй като те имали планове за много специален ден и половина. Туайс отворила уста да му каже и отново я затворила. Не било време да го безпокои с това.

Капитана имал на разположение много ресурси. Разполагал с повече от хиляда добре скрити тайни складове с хичиянски артефакти, разпръснати из галактиката. Не онези, които били оставени, за да бъдат открити по-рано или по-късно, като например Гейтуей. Тези били скрити под външния вид на необещаващи астероиди в недостъпни орбити или в междузвездни пространства, между струпвания на други обекти, в прашни или газови облаци.

— Туайс, подготви един команден кораб! — заповядал той, без да гледа към нея. — Ще отидем на среща с платноходката.

Капитана забелязал, че тя е разстроена. Съжалил я, но не се изненадал… що се отнася до това, той самият бил разстроен! Върнал се към командирската седалка, навел таза си към издадените фланци под формата на буквата V, животоподдържащият му пояс влязъл плътно в ъгъла, образуван от тях.

И усетил, че офицерът за връзка стои над него и излъчва тревога.

— Слушам, Шоин. Какво има?

Шоин извила почтително бицепси.

— Те… — заекнала тя. — Те… Убийците…

Тялото на Капитана се разтърсило от електрическия шок на страха.

— Убийците?

— Мисля, че има опасност да ни открият — казала мрачно Шоин. — Туземците разговарят по радиото с нулева скорост.

— Разговарят? Искаш да кажеш, че предават съобщения? За кого говориш… за безтелесните умове! — Капитана изкрещял, изскочил от седалката, — Искаш да кажеш, че туземците предават съобщения на галактически разстояния?

Шоин кимнала.

— Страхувам се, че е така, Капитане. Разбира се, аз не зная какво предават… но обемът на предаването е много голям.

Капитана разтърсил леко китки, за да каже, че не иска повече да слуша. Предават съобщения! През Галактиката! Където всеки може да ги чуе!… Където, специално в някои части, в които според хичиянците изобщо не може да се проникне, също могат да чуят. И да реагират.

— Установи връзка с умовете! — заповядал мрачно той и се върнал на седалката си.

Мисията била провалена. Капитана вече не се надявал на безгрижно пътуване за удоволствие или дори удовлетворение от доброто изпълнение на задачата. Големият въпрос в ума му бил дали ще може да се справи през следващите няколко дни.

Все пак те скоро щели да се прехвърлят в командния кораб с форма на акула, най-бързият в хичиянския флот. Тогава възможностите им щели да нараснат. Той бил не само по-голям и по-бърз. На него имало най-модерна апаратура, такава, с каквато не разполагал малкият му кораб за преминаване през Шварцшилдова повърхнина. Телепатичен психокинетичен приемопредавател, Машини за пробиване на дупки — като онези, които неговите предци използвали за издълбаване на астероида Гейтуей и на тунелите под повърхността на Венера. Апарат за проникване в черните дупки, за да види какво може да де измъкне… Капитана потреперил. Благодарение на безтелесните умове на предците не се налагало да използват този апарат! Но той ще го има. И хиляди други прибори и апарати…

При условие, разбира се, че корабът все още е годен за използване и дойде на срещата.

Оставените от хичиянците артефакти били мощни, здрави и надеждни, направени да издържат най-малко десет милиона години, ако не възникнат непредвидени инциденти.

Но такива инциденти не са изключени. Някоя свръхнова звезда наблизо, дефектирал детайл, дори случайно сблъскване с друг обект… могат да се направят достатъчно здрави артефакти срещу почти всякакви рискове, но в безкрайното астрономическо време „почти всякакви“ е съвсем малко по-добро от „никакви“.

Ами ако командният кораб се е повредил? И ако няма друг, който Туайс да открие и да закара на мястото на срещата?

Капитана изоставил тези нерадостни мисли. Имало твърде много „ако“. И последиците от всяко били неприятни.

Не било необичайно за Капитана или за който и да било друг хичиянец да се чувства потиснат. Положението било сериозно.

Когато великата армия на Наполеон се оттегляла от Москва, нейни врагове били малки, постоянно нападащи ги кавалерийски групи, руската зима… и отчаянието.

Когато след тринадесет десетилетия хитлеровият Вермахт повторил същото пътуване, главните заплахи идвали от съветските танкове и артилерия, руската зима… и, отново, отчаянието. Те се оттегляли в по-добър ред от Наполеоновата армия и нанасяли повече поражения на враговете си. Но не с повече, нито пък с по-малко отчаяние.

Всяко оттегляне е някакъв вид погребално шествие и мъртвецът е увереността. Хичиянците уверено очаквали да завладеят една галактика. Когато открили, че трябва да загубят и започнали своето голямо оттегляне от звездите, за да се скрият в черната дупка, размерът на тяхното поражение бил по-голям от преживяваното някога от хората и отчаяние обхванало душите им.

———————————————