— Да благодарим на обединените безтелесни умове — казал Капитана, усмихнал се (усмихнат той приличал на скелет от медицинско учебно заведение) и развързал предпазните колани… — Мисля, че успяхме!

Останалите последвали неговия пример, оживено заразвързвали коланите и весело се разбъбрили. Когато започнали да събират данни, Капитана протегнал костеливата си ръка към Туайс. Успешното преминаване през Шварцшилдовата повърхнина било повод за веселие… както за капитаните на китоловните кораби благополучното преминаване покрай нос Хорн, за първите заселници спускането на покритите фургони по склоновете към обещаната земя на Орегон или Калифорния. Рисковете и опасностите останали зад гърба им. Щяло да им се наложи да преминат пак през тях чак на връщане. Но сега поне за една седмица или повече можели да се отпуснат и спокойно да събират данни, а това било приятната част от експедицията.

По-точно трябвало да бъде.

Трябвало да бъде, но не било, защото когато Капитана закотвил кораба и офицера Шоин отворила комуникационните канали, всички сензори на борда светнали червено. Хиляда автоматични станции на орбита предавали големи новини! Важни новини… лоши новини и всички приемателни устройства бързали веднага да ги съобщят.

Хичиянците притихнали шокирани. А после тяхната закалка надделяла над уплахата и кабината зажужала като кошер. Приемали данни и съпоставяли, анализирали и сравнявали. Съобщенията се трупали. Картината се оформяла.

Последната експедиция за събиране на данни била само преди няколко седмици, според бавния ход на времето вътре в голямата централна черна дупка… и няколко десетилетия, според забързаната Вселена отвън. Но дори и така не било много отдавна! Особено в космически мащаб.

И все пак целият свят бил различен.

Въпрос: Какво е по-лошо от несбъдването на едно предсказание?

Отговор: Предсказание, което се сбъдва по-рано от очакваното.

Хичиянците били убедени, че в Галактиката ще възникне интелигентен и технологичен живот. Били идентифицирали повече от дузина населени светове… и не просто населени, а обещаващи да развият интелект. И били направили план за всички.

Някои от плановете пропаднали. Имало видове окосмени четирикопитни на една влажна, студена планета, толкова близо до мъглявината Орион, че нейното полярно сияние изпълвало небето — малки, бързи същества с подвижни лапи като на миеща мечка и очи на полумаймуна. Хичиянците мислели, че един ден тези същества ще открият оръдията на труда и огъня, и земеделието, и градовете, и технологиите, и космическите кораби. И те наистина ги развили и ги използвали, за да отровят планетата и унищожат своята раса. Имало и друга раса с шест крайника, дишаща амоняк, много обещаваща, за съжаление много близо до звезда, която станала свръхнова и дишащите амоняк същества загинали. Имало и студени, бавни блатни същества, които заемали специално място в хичиянската история. Те донесли ужасните новини, накарали хичиянците да се скрият и това било достатъчно, за да ги направят уникални. Нещо повече: те не само били обещаващи, но фактически вече били интелигентни. И не само интелигентни, но и цивилизовани! Технологията вече била в техните възможности. Но в плана на хичиянците те заемали по-далечно място, защото блатният им метаболизъм бил много бавен и не можели да се състезават с по-топлите, по-бързи раси.

Хичиянците се надявали, че някоя раса един ден ще достигне Космоса и ще оцелее.

Но те се и страхували, защото когато планирали своето оттегляне те знаели, че някоя раса може не само да ги достигне, но и да ги надмине. Но как е могла тази раса да се развие толкова бързо? Били изминали само шестдесет земни години от последната проверка!

Тогава далечните монитори на орбита около планетата Венера регистрирали присъствието на умни двуноги същества, които копаели изоставените хичиянски тунели, изследвали своята малка слънчева система с космически кораб с реактивни двигатели и химическо гориво. Отчайващо несъвършени, разбира се. Но обещаващи. След едно столетие или две… четири или най-много пет, мислели хичиянците… те вероятно ще намерят астероида Гейтуей. И едно или две столетия след това може би ще започнат да разбират технологията…

Но събитията се били развили невероятно бързо! Човешките същества били намерили корабите на Гейтуей, завода за храна… огромната, далечна жизнена среда, която хичиянците използвали да държат затворени образци от австралопитеките — най-обещаващата тогава раса на Земята. И това не било всичко.

Екипажът на Капитана бил добре обучен. Данните били приети и филтрирани от безтелесните умове, били табулирани и обобщени, и специалистите подготвили своите отчети. Уайт-Нойс бил навигатор. Той имал задължение да засича положението на всички открити източници и да актуализира локаторния файл на кораба. Шоин била офицер по съобщенията, най-заета от всички… с изключение може би на Монгрел, организаторът, която обикаляла от борд на борд, разменяла мисли с безтелесните умове, извършвала проверки и предлагала корелации.

Нито Бърст, специалист по проникване в черни дупки, нито Туайс, която била специалист по дистанционно управление на апаратура, не били ангажирани по това време, така че те, както и Капятана, лицевите мускули на когото потръпвали като змии, докато очаквал обобщените доклади, помагали на другите.

Монгрел също обичала Капитана и затова тя първа му предала най-малко тревожния доклад.

Първо, корабите на астероида Гейтуей били открити и използвани. В това нямало нищо лошо! То било част от техния план, макар да било шокиращо, че е станало толкова скоро.

Второ, бил намерен завода за храна и този артефакт хората нарекли „Хичиянски рай“. Това били стари съобщения, отпреди десетилетия. И не били важни. Но фактът бил тревожен… много тревожен, защото „Хичиянският рай“ бил конструиран да задържа всеки акостирал на него кораб, а установената двупосочна връзка означавала, че тези изправени двуноги са постигнали доста голям напредък.

Трето, имало съобщение от намиращите се на платноходката и от него лицевите мускули на Капитана затрепкали по-бързо. Намирането на кораб в слънчевата система било едно… а намирането на такъв в междузвездното пространство било обезпокоително впечатляващо.

И четвърто…

Четвъртото била скицата на Уайт-Нойс на всички известни хичиянски кораби, използвани от човешки същества. Като я видял. Капитана изревал от гняв.

— Нанеси я върху картата на забранените пространства! — заповядал той. И щом ветрилата с данни били включени и се появили комбинираните карти, мускулите по лицето на Капитана затрептели като струни на арфа. — Те изследват черните дупки — промълвил едва чуто той.

———————————————

———————————————

Уайт-Нойс кимнал.

— Има и още нещо — допълнил той. — Някои от корабите носят разрушители на реда. Те могат да проникват през Шварцшилдови повърхнини.

А организаторката Монгрел добавила:

— И изглежда не разбират предупредителните знаци за опасност.

След като предали отчетите си, останалите от екипажа учтиво зачакали. Сега Капитана трябвало да реши проблема и те се надявали, че той ще се справи.

Женската на име Туайс не била влюбена в Капитана, защото още не й било дошло времето за любов, но тя знаела, че ще дойде. Съвсем скоро. Най-вероятно през следващите няколко дни. Така че към допълнение на грижите от тези изненадващи и плашещи новини, тя се тревожела и за Капитана. Той трябвало да вземе решение какво да правят. Макар че още не било време, Туайс се пресегнала и сложила ръката си върху неговата. Капитана се бил замислил толкова дълбоко, че дори не й обърнал внимание, само разсеяно я потупал.