Лоркин сподави стона си.

— Благодаря. Ще отида.

„Като че ли имам някакъв избор“ — помисли си той. Беше научил по трудния начин, че отхвърлянето на поканата за вечеря е нещо, което майка му не прощава лесно. Преди пет години му се беше случило да пропусне една вечеря — и то не изцяло по своя вина — и тя дори и до днес успяваше да го кара да се чувства виновен.

Ротан се обърна да си върви. Лоркин пристъпи към вратата, но се спря и погледна назад през рамо.

— Ти ще присъстваш ли, Ротан?

Възрастният мъж се спря, погледна го и се усмихна.

— О, не. Тя иска да бъде само с теб.

Този път Лоркин не успя да сподави стона си. Докато насочваше магията си към дръжката на вратата, той чу кискането на отдалечаващия се Ротан.

Сония погледна към мъжа, който седеше срещу нея на масата и се зачуди, не за пръв път тази вечер, защо изобщо си бе направил труда да я посети? Опитите за въздействие върху гласовете на Висшите магове при обсъждането на дадена молба бяха нещо нормално и се очакваха и от просителите, и от противниците им. Но едва ли някой се съмняваше как ще гласува тя, с нейния произход и очевидни симпатии към нисшите съсловия. Защо изобщо се опитваше да вложи усилията си в убеждаването на останалите Висши магове?

— Законът очевидно е прилаган нечестно; при това най-често в случаите с ученици от нисшите съсловия — заключи Регин. — Но не може да се отрече, че някои от тях наистина идват от семейства, които са въвлечени в престъпни дейности.

— Аз редовно лекувам хора, въвлечени в престъпни дейности — каза му тя. — И познавам други от града, които печелят парите си по не съвсем законни начини. Това не ме прави престъпник. И никой магьосник не става престъпник само защото някой от роднините му се оказва такъв. Достатъчно е магьосникът — или ученикът — да се държи така, както искаме от него.

— Само ако можехме да вярваме, че е така — отвърна Регин. — Но всички ученици и магьосници, независимо от произхода им, които имат някаква връзка с непочтени хора чрез семейството или приятелите си, са много по-податливи на изкушенията от онези, които не са — той се намръщи. — Аз вярвам, че този закон им помага, особено ако не са способни да го правят сами. Той би могъл да им послужи като извинение, ако върху тях бъде приложен натиск.

— Или да ги накара да се разбунтуват, ако бъде приложен неправилно. Или ако бъде нарушен по невнимание, те могат да решат, че щом са нарушили един закон, няма да има значение, ако нарушат и друг. Освен това съществуват и онези, за които забраненото е най-сладкия плод.

— И точно за тях законът ще действа като спирачка.

— Или обратното, като стимул? — тя въздъхна. — Слабостта на този закон е в непоследователното му прилагане — и аз не вярвам, че може да се намери решение на проблема.

— Съгласен съм, че това е слабостта му, но и в това, че не може да се намери решение — Регин се облегна назад и затвори очи. — Проблемът е, че нещата се променят. Престъпността се промъква сред висшите съсловия. Законът е необходим за тях, а не за нисшите.

Сония повдигна изненадано вежди.

— Едва ли смятате, че богатите класи не са посещавали комарджийниците и бордеите и в миналото? Мога да ви разкажа някои истории…

— Не — Регин отвори очи и я погледна. — Не говоря за обичайните лудории. Това е нещо по-голямо. По-злобно. И далеч по-организирано.

Сония разтвори устни, с намерението да го накара да се изясни, но я прекъсна почукване по вратата. Тя се обърна, отключи я с малко магия и когато я отвори, в стаята влезе Джона, понесла голям поднос с храна.

Лелята на Сония — и нейна прислужница — ги погледна и се поклони учтиво.

— Лорд Регин — жената остави подноса на масата, погледна отново към Сония и отстъпи назад.

— Не си отивай заради мен — Регин се изправи и се обърна към Сония. — Ще се върна някой друг път — той леко наклони глава. — Благодаря, че ме изслушахте, Черна магьоснице Сония.

— Приятна вечер, лорд Регин! — отвърна тя.

Джона отстъпи встрани и го пропусна край себе си. Когато вратата се затвори зад гърба му, жената повдигна изненадано вежда.

— Прекъснах ли ви? — попита тя.

— Да, но това няма значение.

Докато леля й подреждаше покритите съдини върху масата, Сония въздъхна и огледа стаята.

Когато за пръв път надникна в помещенията на магьосническите жилища, тя се впечатли от луксозното им обзавеждане, но не откри нищо необичайно в големината им. Не знаеше, че те са малки в сравнение с домовете, където живееха мъжете и жените от висшите съсловия. Всяко жилище се състоеше от две до четири стаи, в зависимост от големината на семейството на магьосника. Всички те бяха с доста скромни размери.

С изключение на обичайните оплаквания, повечето магьосници бяха склонни да живеят в подобни малки жилища — заради това, че се намираха в земите на Гилдията. Те се бяха адаптирали към ограниченията. Не се хранеха на трапезна маса, а блюдата се сервираха на малки масички пред столовете в гостната. Единствено изключение бяха официалните вечери на Гилдията, които се сервираха на дълга трапезна маса в Банкетната зала.

Всъщност имаше и още едно изключение — малката трапезария в седалището на Върховния повелител.

В съзнанието на Сония проблесна спомен за тази стая и за вкусовете, които не бе усещала от години. Улови се, че се чуди (и то не за пръв път) какво ли се е случило с прислужника на Акарин, Такан — някогашният сачакански роб, който готвеше такива невероятни ястия. След нашествието не се беше чуло нищо за него. Тя се надяваше, че е оцелял.

Джона седна с тежка въздишка на облекчение. Сония погледна към охлаждащите се блюда на масата. Храната не бе нещо екзотично, просто обичайните ястия от кухните на Гилдията. Тя се намръщи. Лоркин беше този, който трябваше да прекъсне разговора й с Регин.

— Той ще дойде скоро — увери я Джона, досещайки се какво е провокирало тревогата й. — Не би посмял да пропусне вечеря с майка си.

Сония изхъмка.

— Изглежда ми доста подготвен да не ми се подчини и да се остави да бъде убит в Сачака. Защо ще го притеснява някаква си вечеря?

— Защото тогава ще трябва да отговаря и пред мен — отвърна Джона.

Сония срещна погледа й и се усмихна.

— Можеш да си вървиш, ако искаш. Накрая само ще ти проглуша ушите с оплаквания.

— Ушите ми са свикнали. Освен това, ако той не се появи, няма да оставим всичката тази храна да се похаби, нали?

— Знаеш много добре, че ще чакам дори след като се развали, така че няма смисъл и двете да стоим гладни. Върви! Ранел сигурно е гладен.

— Той ще работи до късно тази вечер и ще вечеря в жилищата на прислужниците — Джона стана и огледа рафтовете с книги, после измъкна един парцал от джоба си и забърса праха.

„Няма да мога да я разубедя“ — помисли си черната магьосница. След като пристигнаха в Гилдията, за да помогнат на Сония по време на бременността, раждането и майчинството й, Джона и Ранел решиха да останат и си намериха работа като прислужници — Джона остана при Сония, а Ранел се хвана при шивачите на мантии. Двете им деца израснаха тук, играеха си заедно с Лоркин и накрая си намериха добре платени места като прислужници на богатите семейства в града. Джона беше много доволна от това. Никой от нейното съсловие не би могъл да се надява на повече. Човек, роден извън Домовете, можеше да влезе в благородническата класа на държавата единствено чрез приемането в магьосническата гилдия.

Вниманието им бе привлечено от почукване по вратата. Сония си пое дълбоко дъх и насочи магията си към ключалката. Вратата се отвори и в стаята влезе Лоркин с разкаян вид. Тя въздъхна с облекчение.

— Съжалявам, че закъснях — каза той. — Майко… Джона. — Той кимна на двете жени. — Срещата свърши едва преди няколко минути.

— Дойде тъкмо навреме — каза Джона и се запъти към вратата. — Ако беше закъснял още малко, аз щях да ти изям храната.

— Защо не останеш на вечеря? — попита той и се усмихна обнадеждено.