– Не се чувствам длъжна да правя каквото и да било. Какъв е въпросът ти?

– Знаеш ли кой е Стража?

– Не. И това е самата истина. Но вярвам, че там горе има нещо.

– Дали не е Флейтиста? Той ли е Стража?

– Наистина не знам. Но на хълма и около него има могъща сила, това поне знам със сигурност.

– Знаеш, че магистралата ще мине на по-малко от триста метра от хълма и през част от погребалните могили от другата му страна.

– Да, знам това. Флейтиста е разтревожен. Казва, че Стража има голяма мощ, но може да не се окаже достатъчно силен, за да спре това, което се задава този път.

– А какво е настроението сред индианците като цяло? Струва ми се, че ти мислиш като индианка. Могат ли да сторят нещо?

– Карлайл, ще трябва да ти отворя очите – на теб и на някои други – за истината относно индианците и мен. Вината не е твоя. Нито медиите, нито образователните ни институции знаят или ни учат на нещо достатъчно точно по отношение на индианците. Индианците имат много проблеми, сред които са и безработицата, изключителната бедност, престъпността, разбитите семейства, алкохолизмът. Диабетът е широко разпространен сред тях – очевидно е свързано с комбинацията от гени и начин на хранене. Не знам дали строителството на магистралата ги засяга по един или друг начин. От онова, което знам, законите са твърде сложни, когато става дума за артефакти, а в този щат собственикът на земя може да прави буквално каквото си поиска с нея, включително и да се отърве от археологически находки.

Баща ми многократно ме е предупреждавал да вземам под внимание "благородническо-дивашките" възгледи на традиционалистите. Белите имат митична представа за индианците. Червенокожите ни харесват, когато са част от нашето романизирано и до известна степен измислено минало, от онова идилично време преди пристигането на бледоликите, когато индианците са живели свободно и в пълна хармония с природата. Ако ти кажа, че някои индианци убиват плешивите орли, които са застрашен вид, заради перата им, може да започнеш да си променяш възгледите, въпреки че въпросните пера се използват с религиозна цел. И ако ти кажа, че много от орлите са избивани, за да се използват перата им за направата на антикварни реликви, които се продават на туристите, и че това се случва непрекъснато, ти най-вероятно яростно ще изразиш неодобрението си. Всичко е доста по-сложно, отколкото повечето хора предполагат.

Има много аспекти от индианската култура и вярвания, които са близки до моите собствени възгледи. Именно заради това Флейтиста ме приема така. Но аз не съм някоя мистичка, понесена на гребена на нюейдж вълната, която пристига с беемвето си за сладки индиански церемонии и се опитва да се превърне в индианка за през уикенда. Не съм индианка и никога не мога да бъда индианка. Индианците имат отделни възгледи за живота и природата, такива, които белият човек не може да разбере. И по същата логика индианците не могат да бъдат като мен. Аз имам свои собствени вярвания и свои собствени начини на поведение, формирани в резултат на необичайното ми детство. С години съм живяла сред племенните култури на Африка, Азия, Южна Америка и в Американския югозапад. Моите възгледи не съвпадат с тези на индианците. Те са си МОИ, макар да има някои общи черти.

Карлайл бе леко разочарован.

– Е, лекцията си заслужаваше.

– Нямах намерение да ти изнасям лекции. Просто исках да изясня някои неща. – Тя се усмихна топло и отпи от виното си.

– Във всеки случай за мен е трудно да възприема всичко това, Сузана: баща ти, Стража, хората, загинали край Хълма на вълка, магистралата, птиците, фирмата, наречена "АуРА Корпорейшън".

Сузана вдигна очи към тавана.

– Какво е значението на думата "аура" според речниците? Това е нещо, обгръщащо човек или предмет, нещо, което има своя собствена стойност.

– Да, бих казал, че си достатъчно близко.

Тя леко наклони глава встрани и се замисли.

– Напомня ми за Аврора, римската богиня на зората и изгряващото слънце.

Карлайл измъкна стария си речник от колежа и го прелисти, мърморейки:

– А... арр ат, ау... Ето го, "аура".

Сузана се пресегна и потупа с показалец по страницата.

– Виж как започват всички думи в този ред. Какво имаме?

Той прокара пръст по колоната, после тупна с длан по страницата. 

– Аu е химичният символ на златото!

Тя се усмихна.

– Така си и мислех. Знанията ми по химия от средното училище са доста покрити с прах, но си спомням, че някъде бях чела, че символът на златото е заимстван от името на римската богиня Аврора. Тази корпорация не изписва ли точно така името си? С главно "А" и малко "u"?

– Отново си права. Точно така го изписват.

Тя се усмихна и го погледна.

– Какво се оказва, че имаме сега? Дали AuRA е просто хитроумен начин на изписване на думата "аurа", заиграване със символа на златото? Или има някакво друго значение?

– Не знам. Но мисля, че може да си попаднала на нещо.

– И аз не съм сигурна – отвърна Сузана.

 Карлайл помълча малко, после каза:

– Може би трябва да поприказваме с Флейтиста.

– И също така с някои от по-войнствено настроените индианци от резервата или с хората от Движението за защита на правата на индианците. Веднъж се срещнах с Ламон Гарвановото крило. Много е добър в юмручния бой. Може би все още може да се направи нещо. Но в момента съм твърде уморена, за да мисля по този въпрос. Имаш ли нещо, в което, мога да спя?

– За дрехи ли ме питаш или за легло?

– И за двете.

Сузана беше около метър и седемдесет висока, с двайсет сантиметра по-ниска от Карлайл. Той реши, че износеният му сив анцуг може да свърши работа. Подаде ѝ го и тя влезе в банята. Появи се след няколко минути и изглеждаше просто прекрасно с навитите ръкави и влачещите се по пода широки крачоли. Сузана знаеше как да придаде характер на всичко, което носеше, и винаги изглеждаше като готова за среднощно модно ревю.

– Можеш да спиш на леглото, Сузана, аз ще разпъна спалния си чувал на тавана.

– Не, предпочитам спалния чувал. На практика съм израснала в спални чували.

Тя понесе торбата нагоре по извитото стълбище. По средата на пътя се спря с ръка на перилата и погледна надолу към Карлайл.

– Лека нощ, Карлайл. Харесват ми нещата, които изработваш, но много повече ми харесвате ти самият и талантът ти.

Карлайл дълго лежа буден. Мислеше за Сузана, за нещата, които му беше казала. Вслушваше се в бурята и в мъркането на Боклукчийски камион, докато се измъкваше изпод акумулиращата печка и се отправяше към стълбището, водещо към тавана. Към четири сутринта Карлайл стана, за да зареди печката. Навлече набързо един пуловер и джинсите си, опитвайки се да не вдига шум, за да не събуди Сузана. Силният вятър задумка като огромна ръка по панелите от секвоя, когато отвори вратичката на печката и сложи няколко парчета бял чам върху въглените. Отново започна да става топло. Карлайл постоя приклекнал пред огъня, за да се сгрее.

– Добро утро, Карлайл. – Сузана надничаше, приведена над перилата на стълбището. Говореше шепнешком.

– Добро утро, Сузана. Извинявай, ако съм те събудил.

- Не си. Будна съм от известно време. Лежах на тавана и слушах вятъра. Искаш ли кафе?

– Да, но този път ще го направя аз. Ти можеш да поседиш до печката. Или може би предпочиташ чай?

– Искам чай, благодаря – отвърна тя, загърна се със спалния чувал и заслиза боса надолу.

Карлайл пусна радиото и намали звука. Искаше да чуе прогнозата за времето. На всеки няколко минути течаха бюлетини, произнасяни като монотонна рецитация. Дебелината на снежната покривка вече бе достигнала трийсет сантиметра, очакваше се през деня да се увеличи поне с още толкова. До вечерта скоростта на вятъра щеше да достигне шейсет километра в час. Музика. Мърл Хагард пееше за шосето. Прекалено ранен час за Мърл, лош ден за шосето, затова Карлайл спря радиото и пусна касета със запис на Пол Уинтър, свирещ на своя саксофон сопрано в Гранд Каньон.