Старецът прекъсна разказа си, за да си размени няколко реплики с посивелия мъж, спрял се до нашето сепаре. Измъкна две смачкани еднодоларови банкноти от джоба си и викна на бармана да сипе две чаши уиски на Франк. Франк измърмори своите благодарности и се заклатушка към бара.

– Едно време двамата с Франк работехме заедно на кариерата. Беше добър работник. Започна да пие сериозно преди около двайсет години, когато дъщеря му се омъжи за иранец от Омаха, а жена му избяга с един сержант от военновъздушните бази. Обикновено пие в кръчмата на Лерой в Саламандър.

Старецът сбърчи чело за момент, спомни си докъде беше стигнал с историята си и продължи:

– Както може би се сещаш, започнах да ти разказвам за единствените две сериозни вълнения в Саламандър през последното десетилетие, като изключим войната в Йеркс Каунти, разбира се. Всичко, което ти казах дотук, беше необходимо, тъй като ще служи за фон на последвалите по-значими събития.

Второто вълнение се случи около две години след приноса на Грегориан за увеличаването на огромната човешка вълна, заляла тази самотна планета. Една вечер както обикновено гледах през прозореца си, гледка, която предпочитах пред някой младок по телевизията, танцуващ около крайната зона след отбелязване на тъчдаун. Към девет часа единственото заслужаващо интерес нещо, което видях, бе как Карлайл Макмилън, който живееше в района от около седем-осем месеца, паркира пикапа си и влиза в кръчмата на Лерой.

Няколко минути по-късно забелязах стария зелен буик на Хюи Сверсън да спира точно пред "Лерой". Спря така, че да блокира вече паркираната там кола, така направи. Отвътре изскочи Хюи и дори не си направи труда да затвори вратата. Видях, че държи огромен касапски нож – достатъчно голям, за да бъде използван в завода за дивечово месо във Фолс Сити. Подмина пикапа на Джак Девъроу, където хъркаше Дявола Джак, както обичаше да му викат, отвори с трясък вратата на кръчмата и изчезна вътре.

Останалото научих от Гели и някои други достоверни източници. Впоследствие версията им беше потвърдена от всеки един клиент, пазаруващ при Мерт, когато няколко дни по-късно се мотках там. Изглежда, Бийни Уикърс, който едно време караше камион за превоз на соя, както сигурно вече се досещаш, чукал жената на Хюи, когато през определени уикенди Хюи отсъствал покрай ангажиментите си като член на доброволните отряди. Хюи разбрал, обърнал три-четири чашки "Джим Бийм" и взел хладнокръвното и добре обмислено решение да разкаже играта на Бийни.

Бийни видял Хюи да приближава и много добре схванал за какво става въпрос, тъй като Хюи крещял: "Ще накълцам задника ти на шестнайсет парчета, мръсен крадец на чужди жени!" или нещо с подобно съдържание. Бийни се покатерил върху масата за билярд, прехвърлил се от другата страна и се заключил в дамската тоалетна. Временно ситуацията изглеждала стабилна, тъй като никое от момчетата, най-малко пък Лерой, нямал намерение да се опита да обезоръжи Хюи, който размахвал ножа си като някой Джон Рамбо.

Хюи не спирал да удря с юмруци по вратата на тоалетната и да крещи – доста цветисто, според присъстващите свидетели – какво точно се кани да направи със своя касапски нож, спирайки се особено подробно на някои операции, които възнамерявал да извърши върху интимните органи на Бийни. Докато всичко това се случвало, Лерой позвънил на местните служби за защита на обществения ред, състоящи се от един-единствен член – неустрашимия Фред, Хвърляча на ножове, както викаха на Фред Мъмфорд в града. Фред беше шейсет и девет годишен, носеше сребърна полицейска значка и обикаляше наоколо със своя стар олдсмобил в търсене на известните на всички нарушители като Ърни Пенроуз, по прякор Носилката – бавноразвиващо се хлапе, което имаше навика да наднича през прозорците на хорските спални.

Фред пристигна в кръчмата на Лерой и заяви на насъбралите се сеирджии, че може и да е стар, но не е глупав. Нещо повече, лично той смятал, че Бийни щял да си получи заслуженото. Това отношение не изненадало никого, понеже Фред четеше части от службата в баптистката църква.

Бях забелязал, че Карлайл Макмилън е кротък човек без особена склонност към насилие. Казваше, че се бил нагледал на подобни неща в Калифорния и из баровете във Форт Браг, Северна Каролина, където служил. Но, както всички разбрахме през въпросната вечер, Карлайл притежаваше известна смелост, когато обстоятелствата го налагаха.

Той бил свидетел на безизходното положение и чул как Лерой казва, че ще се обади на областния шериф. Карлайл бе развил силно отвращение не само към насилието, но и към всякакъв вид формални организации, а отгоре на всичкото знаел какво би означавало за Хюи да се изправи лице в лице със сериозното правосъдие. Така че помолил Лерой да изчака няколко минути. Спокойно приближил на безопасно разстояние от Хюи и започнал да му говори с равен и спокоен глас, опитвайки се да го убеди да остави ножа и да си върви у дома, да изясни нещата с Фран и да забрави за разни задници от рода на Бийни.

Но Хюи, изпаднал в състояние на силна възбуда, а и без това страдащ от спомените си на ветеран от войната във Виетнам, които не го оставяли да спи нощем, започнал да нарича Карлайл "дългокосо хипарско копеле", две трети от което се оказа вярно, както впоследствие установихме, и обърнал ножа към него. Гели изкрещяла на Карлайл да внимава и той се оттеглил, посегнал зад себе си и грабнал стика за билярд, който някой бил зарязал върху масата след спринта на Бийни през нея.

Хюи бил толкова побеснял, че не забелязал стика в ръцете на Карлайл. Когато приближил достатъчно, Карлайл завъртял проклетия стик и фраснал Хюи в капачката на лявото коляно. Цапардосал го яко, наистина яко.

Хюи закуцукал, повлякъл ранения си крак така, както го учили по време на рейнджърските му години, и продължил да настъпва към Карлайл, при което Карлайл сторил същото и с дясното му коляно – ударил го, само че по-силно. Хюи целунал пода на кръчмата със скорост петдесет километра в час, приземил се по лице сред разните там угарки от цигари, една от които още димяла, остатъци от разлято евтино уиски и парче пица, поръсено с допълнително сирене и пеперони. Карлайл стъпил с една от кубинките си върху ръката, в която Хюи държал ножа, и изритал оръжието с другата. След като свършил това, извикал на Лерой да изведе Бийни от женската тоалетна и да го натири извън града.

Вечерта завършила така: Карлайл, Гели и Хюи седнали заедно в едно от сепаретата на кана бира и сериозен разговор. Гели можеше да се държи много мило и майчински, когато искаше. Тя се опитала да успокои Хюи и да го утеши, като през цялото време бършела лицето му с един парцал от бара. Не след дълго Хюи започнал да плаче, което било малко излагащо, но предвид обстоятелствата, както и фактът, че беше ветеран от войната, по-късно никой не му се присмя за проявената слабост. Когато дошло време да затваря, Лерой подарил на Карлайл стика за билярд, с който бил повален Хюи, с признанието, че Карлайл му е спестил големи неприятности с представителите на закона.

На следващия ден – решили, че трябва да възродят брака си – Фран и Хюи предприеха пътуване до увеселителния парк Файв Флагс, нещо, което тя от години се опитвала да го склони да направят. Разбира се, от този момент насетне Бийни стоеше настрана от семейното ложе на Хюи и пиеше тук, в "Слийпи".

И така, всичко свърши добре благодарение на Карлайл. В очите на Хюи Карлайл Макмилън не можеше да сгреши, след като го беше спасил, както той си мислеше, от затвора, както и от загубата на Фран; освен това без неговата намеса той може би никога нямало да види Файв Флагс, където се качил на увеселителното влакче цели шест пъти поред.

Според представите ни онова, което по-късно стана известно като Войната в Йеркс Каунти, беше сравнително малка война. Малка и примитивна. Може и да сте зърнали да я споменават с няколко думи в някой вестник или в някой едноминутен телевизионен репортаж, а после да сте я изтласкали назад в съзнанието си като една от онези гадни малки дрязги в онези далечни затънтени места, които нямат отношение към вашия живот. Причините за усложняването на отношенията са комплексни и оплетени. Някои водят началото си отпреди век, че и повече. Дали въпросната война щеше да избухне, ако Карлайл Макмилън не се бе появил в Йеркс Каунти? Трудно е да се каже. Факт е, че той така или иначе дойде.