– Ако освен птиците и номерата на Дарджън започнат да се случват и подобни неща, мога да ти гарантирам, че работният комитет доста ще се замисли дали да не изпрати парите за магистралата някъде другаде и аз няма да съм в състояние да направя каквото и да било. Ще внедрим тайни агенти в бюрото на тази 033. За кога е насрочено общото информационно събрание по въпроса за строителството на магистралата в Йеркс Каунти?

– За средата на февруари. Ще се състои в Ливърмор. Фланиган очаква Макмилън да създаде проблеми по време на събранието.

– С кого точно се разправяме, Кал? Кой е този Макмилън?

– Фланиган твърди, че е наистина костелив орех, сенаторе. Мълчалив, умен, вярва в онова, което прави, и не пропуска да си напише домашното.

– Не можем ли да го притиснем по някакъв начин? Може би финансово? Как си изкарва прехраната? Откъде е взел заемите си?

– Мислим еднакво, сенаторе. Попитах Фланиган за същите неща. Той провери и ме информира, че Макмилън няма дългове, освен малкото пари, които трябвало да изплати за парцела си. Около хиляда-две хиляди долара. Строител е, майстор дърводелец, така казват. Трудно е да го бойкотираме, защото е дяволски добър в онова, което прави, и освен това сам си е шеф. Лекарите и адвокатите от Фолс Сити искат той да се занимава с къщите им и смятат, че е единственият, който може да свърши работата както трябва. С други думи, той е извън нормалните икономически канали.

– Сега чуй и това, сенаторе. Знаеш за Рей Дарджън.

Фланиган казва, че хората се шегуват, че не се е родил по нормалния начин, а се е пръкнал на нефтена площадка, напълно пораснал и развяващ договор в ръка. Очевидно е лесно да се повярва в това. Не само че е купувал земя около предполагаемия маршрут на магистралата в продължение на година и нещо, използвайки вътрешната информация, до която има достъп като член на Щатската комисия по магистралите, но и очевидно е използвал някои доста не почтени и тежки тактики по отношение на един от помощниците на Макмилън, някакъв преподавател в тамошния колеж.

Знаеш ли какво точно се е случило? Преди няколко дни Макмилън влетял в офиса на Дарджън във Фолс Сити и казал тихо – толкова тихо, че само секретарката го чула: "Господин Дарджън, зная за вашите измами, за които ви се полагат от пет до десет години затвор. Определили сте правилата на играта, не са зададени никакви въпроси, не е похарчен и цент. Добре, падре, ще играем по твоите правила." Без майтап, сенаторе, точно това е казал. И знаеш ли какво? Според Фланиган Дарджън напълно е замлъкнал, откакто това се е случило. Очевидно Макмилън има подозрения относно истинската причина за отклонението в маршрута, както и за това, че Дарджън е използвал вътрешна информация, за да купува земи покрай него, от които той и приятелчетата му да извлекат голяма полза. Макмилън няма да се откаже, ще ни го завре отзад.

– За бога, Кал! – За момент сенаторът замълча замислен. – Знаеш ли, при различни обстоятелства може би щях да харесам този Макмилън. Но както стоят нещата в момента, ще трябва да го заковем здраво или да му затворим устата. И най-добрият начин да се стори това е магистралата да се построи възможно най-бързо. Така всички ще забравят и птиците, и Дарджън, и Макмилън.

Когато Джак Уиймс привърши разговора си с Кал Ейкърс, той погледна календара си – шест дни до края на януари, – приближи до прозореца на офиса си в Сената и се загледа в минаващите отдолу коли. Пиковият час беше почти приключил. Зачуди се какво ли можеше да прави един дърводелец на име Карлайл Макмилън някъде из високопланинските плата по това време на деня.

Онова, което Карлайл правеше, бе да чете писмото, което беше получил от губернатора Джери Грават.

Боклукчийски камион извърна глава и със значителен интерес проследи пътя на смачканото на топка писмо до кошчето за боклук в кухнята. По-рано същия ден група мъже бяха стреснали големия котарак с чукането си по вратата. Карлайл беше излязъл на верандата и бе изгледал четиричленната делегация на ливърморския клуб, в който членуваха представителите на местния елит.

Те пристъпваха нервно от крак на крак и най-сетне стигнаха до представянето си. Един от тях служеше за говорител.

– Господин Макмилън, вие сте бизнесмен, също като нас. Тази магистрала ще означава много работа и за вас, заради очаквания икономически растеж. Не мислите ли, че действията ви са малко неразумни?

Карлайл ги изгледа втренчено – не можеше да повярва на техния наивитет. Наистина ли и пет пари не даваха за онова, което правеше той, за онова, което щеше да стане с ястребите на Тимерман? Очевидно беше така. В известна степен Карлайл ги съжаляваше. Пое два пъти дълбоко въздух, после погледна обратно към балтоните и отвърна:

– Не. – След това любезно кимна и затвори вратата под носовете им.

Когато писмото на губернатора Грават докосна ръба на кошчето за боклук и се задържа там за миг, преди да падне вътре, Карлайл чу звън от счупено стъкло, идващ откъм атриума. В началото си помисли, че е някоя катерица. После до слуха му долетя изстрел от пушка и той незабавно се хвърли на пода, повличайки със себе си изплашения и объркан Боклукчийски камион от перваза на прозореца. Прегърна гърчещия се в ръцете му котарак и остана ниско долу, тъй като трети изстрел пръсна едно от стъклата на зимната градина. След това всичко притихна, но Карлайл остана на пода още десетина минути, преди да се надигне и да надникне предпазливо през едно от ъгълчетата на прозореца. Нищо.

Професорът от Станфорд го беше предупредил, че играта ще загрубее. Оказа се прав. След като огледа пораженията и пренесе растенията в къщата, Карлайл затвори вратата на атриума и седна до акумулиращата печка, чудейки се дали си струва да замени стъклата с нови. Боклукчийски камион скочи в скута му и с мъркане се настани там.

На следващия ден един представител на шерифа на Йеркс Каунти огледа зимната градина на Карлайл.

– Изглежда, че някой е стрелял от шосето с доста мощно оръжие. Мога да кажа, че са улучили онова, в което са се целили. Хората от района са добри стрелци и ако мишената сте били вие, сега най-вероятно нямаше да разговаряме. Ще разследваме случая, но в момента сте твърде непопулярен в тази част на щата, господин Макмилън, и ако аз бях на ваше място, щях да внимавам.

Джордж Ридик бе един от многото, които се бяха опитвали да се сближат със Сузана Бентийн и се бяха провалили в тези си опити. Това се случи няколко години преди плановете за строителството на магистралата да бъдат обявени.

Номадският живот си има своите собствени кодове и онези, които в определени периоди от живота си бяха пътували волно и свободно, без никаква цел освен търсенето на такава, свикват да разпознават знаците и символите. Очевидните белези на умората, предизвикана от пропътуваните километри и недостатъчния сън, мърлявите износени обувки и старата раница до стола ти в някое кафене в пустинята, където лъчите на следобедното слънце проникват пречупени през прашните прозорци. Начинът, по който пиеш кафето си – бавно – и броиш цигарите и стотинките си – внимателно, – за да се увериш, че са ти останали достатъчно за автобуса, който с въздишка ще отвори врати пред теб и ще те отведе към следващото място, и към другото след него.