Той, Джордж Ридик, имаше начини да се справи с тях. Някога пили ли сте голяма чаша зелена инфлуенца номер две от изходната си тръба? Дишали ли сте от найлонови торбички, пълни с кафявите кучешки лайна, събрани от ръба на комина на вашата фабрика – онази, която сте издигнали току до границата с Матаморос, за да избегнете по-стриктните закони за защита на околната среда в САЩ?

Да сте яли някога къс от пожълтелия и червясал делфин, който мрежите на риболовния ви танкер задушиха миналата седмица? Ако някога сте се сблъсквали с Джордж Ридик при точните обстоятелства, значи сте, със сигурност СТЕ правили всичко това! Светът на добрите хотели и прегледните годишни отчети не биха могли да ви подготвят да се справите с отмъстителната стихийна сила, каквато представляваше Джордж Ридик. И ще сте отлично мотивирани да пиете искрено и до дъно, да дишате дълбоко и да дъвчете с удоволствие. Мотивировката ви ще идва от беретата, забита в чатала ви, от звука на дванайсетцилиндровия ви ягуар, разпадащ се на съставните си молекули, и от вида на съпругата ви, давеща се, докато се опитва да преглътне късове от палтото си от визон, докато бръснат главата ѝ.

Зад гърба си Джордж Ридик бе оставил измъчена и случайна криволица от травмирани корпоративни директори и правителствени администратори, мнозина от които се бяха оттеглили от работа след единствената си среща с него. В скъпите курорти на Карибите мълвата за Ридик се предаваше от шезлонг  на шезлонг. Вилата в Джамби Бей, една нощувка в която струваше хиляда и четиристотин долара, ви предпазваше от сблъсък с местните, но нищо не можеше да ви спаси от Джордж Ридик, ако решеше да ви посети. Това твърдяха почиващите там, опънати край басейна с чаша ром в ръка, потръпващи леко под топлите лъчи на слънцето.

Джордж Ридик разбираше, че богатите рядко биваха засегнати от проблемите, които създаваха. Други бяха потърпевшите – както хора, така и животни, – но адвокатите отбиваха нападките с абстрактни термини, далеч от ежедневната реалност на обзаведените от дизайнери директорски офиси. Джордж Ридик се грижеше за това да изтърпите последиците от вашите решения, физически и емоционално. Казваха, че е неочаквано ехо от нещата, които някога си правил, и че със сигурност ще се замислиш сериозно, преди да ги сториш отново, след изтърпяното оскверняване над духа и мъжествеността ти.

Както казваше Ридик на Сузана Бентийн:

– Аз просто осигурявам допълнителен изход от лошия избор, направен от определени хора.

Да, Джордж Ридик продължаваше да е там, продължаваше да носи лепната върху името си лента от изолирбанд, на която пишеше "НАКАЗВАЙ КОПЕЛЕТАТА!" Ако си нарушил стандартите, определени и наложени еднолично от него, той ще се появи. Не веднага, но ще тръгне към теб... евентуално. А когато от време на време пресичаше Мохаве, той си спомняше за Сузана Бентийн и му се приискваше умът му да беше на друго място – място, където би могъл да има една такава жена до себе си.

Старецът:

– Както впоследствие установих, Карлайл Макмилън и аз имахме още една обща черта, освен тази, че и двамата харесвахме Гели Девъроу, и тази обща черта бе, че нито на него, нито на мен ни пукаше за тълпите от мъже в еднакви блейзери, наричащи себе си обществени представители или нещо от този род. Знаеш колко лесно можеш да ги забележиш: с техните престорени усмивки по неясните черно-бели снимки във вестниците, винаги стоящи зад някой кмет или губернатор или някой друг костюмар по време на прерязването на лентата в чест на наскоро построен храм на човешката изобретателност, Мамон или Армията по изследването и развитието на природните ресурси.

Не ги харесвам главно защото винаги са в приповдигнато настроение. Не ме разбирай погрешно, в този свят има жесток недостиг от щастие и аз съм твърдо за него. Но ако погледнеш отблизо тези сним- ки, можеш да забележиш думата "изгода", напечатана напряко на тези идеално почистени с восъчни конци зъби. Личи си дори на лошите фотографии. Тяхната преливаща веселост идва не от факта, че, са видели някой омайващ залез над Литъл Сал или просто защото са дарени с още един ден от живота от сладките мечти за пари, с които те ще направят нещо, от което ще спечелят още повече пари. Не ми е съвсем ясно какво точно смятат да правят с всичките тези пари, може би и те самите не знаят.

Другото нещо, което ми прави впечатление по тези тържества за официално прерязване на ленти, е, че те почти винаги са свързани с разрушаването на природата. Малката армия от блейзери си пада особено много по проекти от типа на строителство на магистрали, язовири, сметища за ядрени отпадъци и гигантски мостове – наистина огромни схеми от всякакъв вид, платени от данъкоплатците и нанасящи непоправими щети върху природата. Когато говорят по тези въпроси, често използват думата "прогрес", макар че напоследък все по-често я заменят с "икономическо развитие".

Слагат скъпоценните си блейзери само когато надушват някаква печалба. Когато някой проект е току-що завършен или толкова напреднал, че вече не може да бъде спрян. В по-ранните етапи се включват в шпионаж и конспирации, така че гледат да не се набиват много-много на очи. По този начин успяват да изненадат масите с чудесата на тези спекулации, когато един проект се появи в пълния си вид и готов за изпълнение. Нещо повече, елементът на изненада изстрелва проектите и те минават право през слабините и излизат от другата страна на всеки, дръзнал да постави под въпрос предимствата на някое конкретно магическо предприятие и неговата целесъобразност.

Усмихнах се на стареца и проверих диктофона, който бях поставил до чинията му. Бях виждал блейзерите. Всеки ги беше виждал.

Старецът сдъвка хапка от рохките си яйца. Отпи глътка от кафето си и продължи:

– Главният им форум, чрез който се справят с опозицията от всякакъв вид, е едно упражнение във фалшива демокрация, наречено "публично изслушване" или "общо събрание". Веднъж отидох на едно такова събрание, когато мислеха да строят голям язовир на Литъл Сал. Нали разбираш, плановете се правят от бюрократи, инженери и подбрани влиятелни личности. Когато всичко вече е решено, се свиква "публично изслушване" с цел – както благосклонно са му лепнали етикета – "привличане на гражданския принос".

Но големите стратези съвсем не искат гражданите да оказват какъвто и да е принос. Ако обикновените хорица започнат да сътрудничат, ще вземат да задават трудни въпроси от рода на "Кой наистина ще се облагодетелства от язовирите и магистралите?" и тогава проектите може никога да не се осъществят. Тези изслушвания са просто един ловък начин обикновените хора да бъдат подведени и да започнат да си мислят, че имат думата, което в действителност е така, само дето техният "принос" няма нищо общо с крайния "резултат" и следователно няма никаква стойност, да не споменаваме и това, че е абсолютно безполезен.

 Планировчиците чудесно разбират това, задачата им да балансират подвеждането на хората да си мислят, че гласът им се чува, без реално да бъдат оставени да провалят голямата мечта, е твърде деликатна. Именно заради това местните лидери сядат сред публиката по време на такива събрания и се преструват, че са най-обикновени граждани. В същото време следят за онези, които могат да им създадат неприятности, за да могат впоследствие да ги идентифицират и да ги докладват на главните, двигатели на проекта, които не са от града.

И мога да се закълна, че Карлайл Макмилън веднага привлече вниманието им, защото за разлика от повечето овце не се оставя да бъде подвеждан от никого, или поне на мен така ми се струва. Нещо повече, той настървено мрази експертите. Трябва да разбереш, че експертите са ключът към цялата измамна схема, за която говорим тук. На събранията обикновените хора задават прости въпроси: "Не може ли в Денвър да се намери друг източник на вода, вместо да се строи бент на Литъл Сал и водата от него да се изпомпва от високопланинските плата чак до източните хълмове? Реката е много добра за риболов и повечето от нас не искат да се лишат от нея." В този момент костюмарите включват на скорост. Хореографията на цялата сценка е внимателно и сложно режисирана, защото печалбите са твърде високи, за да се оставя всичко на случайността. Водещият на събранието казва нещо от рода на: "Ще помоля за отговор нашия експерт, Лари Софтуер, доктор на инженерните науки от Технократския институт в Масачусетс, който може да се похвали с двестагодишен опит при решаването на подобни въпроси и има четиристотин и шейсет подчинени, завършили престижни колежи, както и компютър, по-голям от този град."