Обади се на Дж. Б. в събота преди обяд.

Плати сметката на Мерик.

Поръчай да заредят пистолета.

А след това с различен почерк:

Пиши на майка преди петък!

Доказателствата за живота, който продължавал, се виждаха навсякъде. Нямаше доказателства за живот, който е щял да бъде умишлено погубен.

Джо бродеше от стая в стая, оглеждайки се за всичко, което би изглеждало необичайно. С въздишка на раздразнение при влизане в гостната той осъзна, че почти всичко в къщата му бе чуждо. Странната смесица от олекотени ратанови столове и тежки викториански мебели бе объркваща и дори предназначението на стаите бе несвойствено за него.

Поне кабинетът в предната част на къщата представляваше позната комбинация от библиотека и работно място и Джо забеляза махагоновото бюро, на което Съмършам е работил, докато жена му се е къпела. Плотът бе чист и Джо предположи, че Съмършам е взел записките със себе си. Проверка на чекмеджетата потвърди същото.

— Капитан Съмършам си е изнесъл вещите от къщата?

— Да, сахиб. Сега е настанен в Клуба в една от стаите за гости до момента, в който Бълстроуд или вие самият не му кажете да се върне. При всички случаи той не би искал да остане на това тъжно място.

В съзнанието на Джо изплува образът на Уилям Съмършам, мрачно усамотен в спалнята на неуютния клуб, преследван от това, което бе видял, и от спомени, с усещането, че известно подозрение все още пада върху него. Полицаят потръпна и продължи огледа.

Стигна до заключението, че животът бе протичал най-вече на верандата. Сега затъмнена от спуснатите ратанови транспаранти и гъмжаща от мухи, верандата трябва да е била приятно място, тук, в по-хладната част на къщата, с отворените врати и течението, минаващо през тях. Джо остави тежката папка на малка масичка и седна на стола до нея, като се приготви да прелисти документите, за да потърси доклада на Бълстроуд. Направи гримаса, когато усети твърд предмет под възглавничката, която покриваше неудобния ратан. Опипа под възглавничката и измъкна кожен несесер за писмени принадлежности с писалка, пъхната в гръбчето. Златистите инициали отпред МЕС подсказаха на Джо какво бе правила Маргарет Елизабет Съмършам, преди да се изкъпе. И тя го беше скрила с онзи механичен жест, характерен за хората, които живеят в оживена къща с куп влизащи и излизащи слуги. Особено когато притежават нещо, което желаят да скрият.

Без да се колебае, Джо взе несесера, отвори го и извади отвътре недовършено писмо. Пеги бе писала на родителите си. Той прочете разказ за нейните седмични занимания. Нормален живот, изпълнен с рутинни преживявания, но остроумието на момичето проблясваше. Беше се постарало да достави забавление на родителите си с шаржирани словесни портрети на хора от гарнизона, а-образното й описание на срещата по поло, която Паникхат изгубил от гостуващ отбор, щеше да предизвика усмивка у Джо, ако не бяха печалните обстоятелства. Долови гордостта и обичта, с които тя разказваше за храбростта на мъжа си на полето. Но Пеги бе запазила същинските новини за края на писмото.

Джо отпусна рамене. Рязко се извърна от Наурунг, замахна грубо с носната си кърпа към очите и си издуха шумно носа. Обръщайки се към сержанта, той подхвърли:

— Наурунг, припомни ми. Този твой чурейл — призрак, така ли каза? Чий призрак?

— Тя е духът — отмъстителният дух — на жена, умряла при раждане, сахиб.

Джо размаха писмото към Наурунг, който чакаше търпеливо, но озадачено.

— Ще го вземем като доказателство за състоянието на духа на Пеги Съмършам. Трябвало е да намерят писмото по-рано.

— Състоянието на духа й, сахиб?

— Да. Това писмо е било написано до майка й и баща й в Англия. Съвсем ясно показва, че тя е била щастлива, обичала е съпруга си и доста неща е очаквала с нетърпение. През есента е щяла да има дете.

Наурунг този път не намери думи и отвърна със съскащо придихание на изненада и на още нещо — задоволство?

— Ела сега да хвърлим поглед на банята. Мисля, че в останалите стаи видях това, което ме интересуваше.

Бравата на банята бе разбита, вероятно от отчаяното насилствено влизане на Съмършам. Банята беше точно такава, каквато я описваха, и точно такава, каквато очакваше да я намери. Ваната бе почистена и измита, но той откри следи от засъхнала кръв под ръба. На една от стените имаше малко огледало върху етажерка с прибори за бръснене, на която лежаха махагонова кутия с отворен капак и каиш за точене на бръснач. До ваната имаше високо стенно огледало с разнебитена бамбукова масичка отпред, отрупана с тоалетни принадлежности.

Джо ги прегледа.

— Боже господи! Тук има достатъчно джунджурии да заредим „Коти шоп“. Гледай, Наурунг! Кутия с талк, тоалетна вода, маникюрен комплект, сапун „Круша“…

— Толкова е тъжно! Мемсахиб очевидно е полагала грижи да бъде красива дама — промърмори Наурунг.

Не за пръв път Джо си помисли, че Бълстроуд — може би нарочно — подценяваше Наурунг.

— Точно така! И виж — това е интересно — Джо посочи към едно елегантно изваяно шишенце с парфюм. — Това е френски парфюм на Герлен — „Митсоуко“. Много е моден в момента сред бляскавите млади създания и струва много скъпо. Аз самият съм купувал едно-две шишенца преди време — добави той в отговор на, както му се стори, леко повдигнатата вежда. — Доста съществено е, не смяташ ли?

— И аз така си помислих, сахиб. Тя не се е приготвяла да умре. Очаквала е да прекара приятна вечер навън. И моята жена, когато се къпе, си изважда аксесоарите за баня. И си държи специалния парфюм заключен, крие го от слугите и си го взима, за да се приготви за някое важно събитие. Според мен прислужницата на мемсахиб не би оставила там просто ей така един толкова скъп парфюм.

След това вниманието на Джо се спря върху отворената кутия на етажерката с приборите за бръснене.

— Бръсначите на Съмършам. В банята ли ги е държал обикновено? Не е ли ходил на бръснар? Известно ли ти е това, Наурунг?

— Това се знае, сахиб. Говорих с неговия слуга. Съмършам е държал бръсначите си тук, винаги в тази кутия. Винаги сам се е бръснел и никога не е ходел на бръснар. Грижлив е бил към тях. Точел ги е добре и ги е оставял подредени в кутията.

Джо надзърна в кутията. Подплатена с коприна, в нея имаше седем кутийки, по една за всеки ден от седмицата. Третата кутийка отдясно беше празна. Джо взе най-левия бръснач и го разгледа. Произведен в Лондон и скъп. Полюбува се на фината костна дръжка и изпробва острието върху палеца си. На металния бръснач бе изписана думата „понеделник“. Джо преброи редицата до празната кутийка. Петък.

— Наурунг — рече бавно той, — припомни ми. Кога точно бе убита мемсахиб Съмършам?

— Малко след шест часа на 3 март миналата седмица, сахиб. Беше петък.

— Ако нахълташ с намерение да убиеш госпожа Съмършам и нямаш никакво време, кой бръснач би взел от кутията?

— Бих взел този, сахиб — отвърна Наурунг, посочвайки най-близкия, — неделния бръснач.

— И аз. Кажи ми какво е станало с петъчния бръснач.

— Бълстроуд сахиб го прибра. Ние не познаваме никакви методи за вземане на отпечатъци, а се говори, че толкова хора са го пипали, и така или иначе, нямаше да получим никакви доказателства от него. Беше намерен на дъното на ваната от айята, която дойде да помогне за тялото. Тя изписка и го подаде на Съмършам сахиб, който го даде на друг слуга, а той го занесе на Бълстроуд. Мисля, че стои заключен в едно чекмедже в неговата канцелария. Искате ли да го разгледате?

— Не сега, Наурунг. Твърде късно е.

Джо въздъхна. Да беше дошъл пръв на местопрестъплението, колко различен можеше да бъде изходът. Въздържа се от коментар. Безполезно бе да се критикува полицейската процедура. Нищо добро не би постигнал, ако настрои враждебно Бълстроуд, макар че разговор с управителя не би бил излишен. Джо усещаше, че Наурунг схваща слабостите и макар по никакъв начин да не бе отговорен за тях, се чувстваше неловко от непрестанните признания за провал, които се налагаше да прави. Джо започна да разбира каква бе причината Бълстроуд да сложи своя хавалдар на огневата линия.