Настъпи продължително мълчание, докато всеки прехвърляше в ума си всякакви имена. Нанси поклати глава и отрони:

— Не. Това не е възможно.

Наурунг-младши бе настроен по-положително и Джо се запита дали не беше стигнал до същото заключение преди него.

— Сандиландс сахиб, мисля, че знаете, а и аз предполагам кой е извършил тези ужасяващи престъпления — каза Наурунг. — Но защо? Баща ми — рече с лек поклон към Наурунг-старши — винаги повтаря: „Разбери как и защо, и ще ти стане ясно кой“, но думите ви го опровергават.

— Прав си — потвърди Джо, — и за да наместим елементите на загадката, трябва да се върна в Паникхат. Там е започнало всичко и там се крие отговорът.

— Още нещо, Сандиландс сахиб — обади се с нерешителен глас Наурунг-старши. — Работих заедно с Бълстроуд сахиб по случая с мемсахиб Симс-Уорбъртън, която се е удавила. Аз разпитах лодкаря, дето едва не се удавил с нея. Подозирах го. Могъл е незабелязано от случайните свидетели да скрие нож в сала и да разреже кожите, когато са стигнали до средата на реката. Той се гмурнал под водата да помогне на горката жена, но и двамата дълго не се показали на повърхността. Хрумна ми, че навярно я е натискал под водата, докато не се уверил, че е издъхнала. Говорих с него след това и взех свидетелското му показание, което за съжаление не привлече интереса на Бълстроуд сахиб, но добре си го спомням.

Инспекторе, англичаните са мургави до шията, а надолу кожата им е розова. Този мъж е бил гол, като не броим тюрбана и препаската около бедрата. Видях тялото му. От глава до пети той беше с кожа на индиец.

Джо и Нанси станаха да си вървят от Наурунгови, които ги изпратиха до долните стъпала с размяна на официални поздрави, както на Джо му се стори.

— Е, Наурунг-старши май съвсем обори твоята теория?

— Не съвсем — бавно каза Джо. — Всъщност думите му могат да са ключ към въпросите, които все още си задавам — той погледна часовника си и каза: — Чичо Джордж сигурно си е вкъщи по това време. Може би трябва да му съобщим какво сме чули?

— О, чичо Джордж! Има неща, които би искал да научи — тя погледна Джо изпитателно. — И вероятно неща, които би трябвало да му обясним. А мисля, че и аз дължа едно обяснение.

Тя хвана ръката на Джо и я стисна.

— Не знам много, май няма нужда да ти го казвам, но в началото — а то сякаш беше толкова отдавна — споменах, че когато се върнах в Индия, всичките ми мечти се сбъднаха, а ти ме попита — мисля, че не си го спомняш — дали наистина всичките ми мечти са се сбъднали. Е, откровено казано — не. Но миналата нощ ме заведе някъде, където не бях ходила. За теб вероятно е било очевидно, но трябва да ти кажа, че аз съм загрижена за Андрю. Той ме отърва от Франция, а в замяна аз и другите, разбира се, го върнахме към живота. Няма да направя нищо, което да го постави в безизходица. Разбираш, нали? — Тя погледна Джо настойчиво. — За мен е важно да го разбереш.

— Разбирам — потвърди Джо.

— Добре, продължавай да разбираш. Това е всичко, което трябва да правиш.

Един даймлер със знаменце на капака ги задмина, докато пътуваха към къщата на губернатора, заслепени от силното слънце.

— Чичо Джордж — каза Нанси. — Току-що ни изпревари.

Изглежда, че имаше повишена активност, повишено спазване на реда, свързани, без съмнение, със завръщането на губернатора. Когато влязоха, европейският персонал на Джордж като че ли беше доста по-многочислен. От всички страни ги поздравиха с връщането и веднага ги поканиха да влязат.

„Как да изиграя сега тази роля? — помисли си Джо. — Дали да кажа: Съжалявам, но снощи спах с вашата племенница. Надявам се, че нямате нищо против. О, и между другото, май е на път да избухне следващият метеж.“

Но чичо Джордж умело пристъпи направо към въпроса.

— Добър ден, скъпа Нанси! Добър ден и на вас, Сандиландс! Надявам се, че снощи вечерята е била вкусна. Добре се наспахте, нали? Ужасно горещо е в Калкута. Разбрах, че сте се отбили у семейство Наурунг.

„Откъде, по дяволите, знае това?“ — учуди се Джо, но губернаторът прочете мисълта му.

— Откъде знам ли? Не можеш да бъдеш губернатор, ако нямаш очи на гърба си, а каквото и друго да имам, най-вече разполагам с отлична информационна мрежа. Добра идея все пак! Смятам, че си заслужава да чуеш стария Наурунг. Може би ще ми кажете докъде сте стигнали?

Доста облекчен, че говори английски, без да се налага да спира за превод, Джо се захвана да разяснява обсега на тяхното разследване, страховете на семейство Наурунг и посоката, към която клонят заключенията им. Губернаторът поглеждаше ту към Джо, ту към Нанси, като накрая каза:

— Помолих ви да откриете дали тези смъртни случаи са свързани. Помолих ви да откриете дали може да се потвърди съмнението за мръсна игра. Като че ли оттогава е минало доста време. Отговорът и на двата въпроса е „да“ и аз съм огорчен да го чуя. Тъмна и мистериозна афера и бих казал „… нежива светлина струи, а зрима тъмнина“33. Е? Какво? И сега заявявате, че търсите европейски убиец? Никога не съм допускал, че е друг.

— Да — каза Джо. — Мисля, че това дава пълна яснота докъде сме стигнали. Имаме силно подозрение по отношение на извършителя, но сме още далеч от мотивите и бегло познаваме метода на престъпленията.

— Грешно начало, така ли?

— Точно така. Трябва да има връзка, но ние или най-малкото аз съм твърде глупав, за да разбера каква е.

— Не се подценявайте — рече любезно Джордж. — Имайки предвид старата следа, по която сте тръгнали, смятам, че добре сте се справили. И така — достатъчно по този въпрос. Дръжте ме в течение. Идвайте да се видим винаги когато пожелаете. Не изпускайте Наурунгови от погледа си. Но продължавайте да се съмнявате във всеки, така че не изключвайте семейство Наурунг.

А сега искам да обсъдя с вас друг въпрос, чисто личен. Днес се връщате в Паникхат. Нали така? С колата на Андрю, предполагам? Ами ще имате още един пътник! Допускам, че колата е достатъчно голяма, за да побере трима, нали? Имам очарователна малка гостенка (с огромен багаж!) и може би се сещате коя е? Не се ли сещате? Ами това е Мидж, или може би трябва да я представя по-официално — Минет Прентис, дъщерята на Гайлс Прентис. Тя щеше да се връща с Моли Брейсгърдъл, но Моли в момента има стомашно неразположение — делхийско разстройство, както понякога го наричаме, индийският еквивалент на разстроен стомах. Мидж преди малко беше тук, но отиде до града да напазарува, понеже в последния момент реши, че трябва да купи подарък на баща си. Няма пукната пара, разбира се! Изхарчила е всичко! Наложи се да я финансирам! О, мили боже — все едно гледам Доли Прентис! Същата като Доли — с нейната… ъъ… склонност да те мами чрез ласкателство, ще я видите.

— Къде е било детето? — попита Джо.

— В гимназия. Завърши гимназия в Швейцария. Нямам идея защо се казва „завърши гимназия“. Ако ме питате, по-скоро е начално училище! Сега имам работа, но вие останете да обядваме заедно. След половин час? Нанси, скъпа, иди си събери багажа. Добре е да тръгнете веднага след като се наобядвате. Чака ви дълъг път и няма да ви хареса да карате по тъмно. А вие, Сандиландс? Надявам се, че ще намерите с какво да се занимавате за малко и ще се видим пак тук, нали?

Джо прекара времето в разходка из розовите градини и се върна в къщата точно за обяда. Минавайки през обширното пространство до апартаментите на губернатора, чу гласа на Мидж Прентис доста преди да я види.

Познатото весело безкрайно бърборене. Джо се спря пред вратата и се заслуша, странно привлечен от детското гласче, а още повече от това, което видя, щом отвори вратата. Позна дъщерята на Доли Прентис, позна я по старата и избеляла снимка. Въпреки че Мидж беше мургава като баща си, тя бе със същите извити нагоре очи, същото красиво лице и същото излъчване, което Кити бе описала като „неземно“.