— Намекваш, че си разрешил нашата загадка? — попита Нанси.

Джо направи гримаса.

— Опасявам се, че вашата загадка е много по-сложна от случая с Джак Изкормвача! При него имаме един и същи начин на действие — използван е един нож, убийствата са извършени по едно и също време и на едно и също място и мотивът е натрапчиво очевиден. Убиецът е изпитвал необуздана и психопатична ярост към жените — определен тип жени.

— Искаш да кажеш, че се е опитвал да прочисти улиците? Да ликвидира проститутките? — запита Нанси.

— Не. Убеден съм, че той е предприемал акция. Смятам, че се касае за изблик на сексуално подтикната ярост срещу категория жени, които е имал основание да ненавижда. Мисля, че когато е накълцвал и умъртвявал онези жени, е бил воден от лични подбуди, произхождащи от детските му години. Вероятно е бил син на проститутка — мъжът със сигурност е бил клиент на убитите от него жени и навярно ги е познавал. Моята хипотеза е, че всъщност е живял с такава жена.

— Но нито една жена в нашата загадка не е била задиряна, сахиб, и всички са били убити по различен начин — вметна Наурунг.

— И ето кое прави престъпните деяния почти невъзможни за обяснения — каза Джо. — Да разгледаме мотивацията. Вече изключихме два от най-често срещаните мотиви — похот и финансова изгода. Съпрузите на дамите не са спечелили по никакъв начин от тяхната смърт. Остават ни четири мотива: ревност, елиминиране, отмъщение и убеждение.

— Е, ревността можем да я изключим, струва ми се — рече Нанси. — Нито една от тях не е давала повод за подозрение… Макар че за Доли Прентис не съм съвсем сигурна… Разправя се, че малко си е падала флиртаджийка… Но за другите не се носеха никакви клюки. Човек би си казал, че и петимата мъже обичали съпругите си и доста били съкрушени, когато те загинали. Никой от тях не се е женил повторно и според мен това е много важно, не мислиш ли?

— Да, и то донякъде изключва следващия мотив — елиминиране. Нали знаете — „Ще убия жена си, защото искам да се оженя за друга или защото тя знае противна тайна, свързана с мен“. Доктор Крипън например трябвало да убие жена си, за да се ожени за любовницата си. Но не, в нито един от нашите случаи фактите не подкрепят това тълкуване. Никой от офицерите, изглежда, не се е облагодетелствал или преуспял в резултат на убийствата.

— Така е. Съгласна съм — каза Нанси. — Според свидетелските показания полковник Прентис е бил потресен от смъртта на жена си и две седмици не е бил на себе си. Носят се слухове, че бракът им не вървял по мед и масло, но според Кити той приел кончината й много тежко.

— А вчера аз разпитвах един напълно разбит мъж. Съпруга на Джоун Кармайкъл. След смъртта й повече не се показала усмивка на лицето му. Наследил пари от Джоун, но като неин съпруг вероятно е имал достъп до тях по всяко време и чак две години след смъртта й ги използвал.

— Също и доктор Форбс, когото разпитах вчера в болницата. Потънал е изцяло в работата си — тя е целият му живот сега. Още се усещаше скръбта му след смъртта на Шийла.

— За Симс-Уорбъртън едва ли ще научим нещо. Той веднага заминал за фронта и никога не се върнал, но без съмнение не е вдигнал вихрена втора сватба, не е избягал мигновено с дъщерята на някой майор!

— И накрая Били Съмършам. Познавате се. И аз го познавам. От смъртта на Пеги не е спечелил нищо, освен сърдечно заболяване. Не, не е имал абсолютно никаква причина да я елиминира. И така, остават два мотива — отмъщение и убеждение, каквото и да влагате в тях!

— Отмъщение? Някой имал ли е сериозно основание да си отмъсти на тези жени? — попита Джо. — Какво са направили те? Всички са били съвършено невинни създания, които никого не са ядосвали, дори съпрузите си. Не мисля, че това е убедителен мотив.

— Обяснете тогава как разбирате последния мотив — убеждението.

— Убеждение — въздъхна Джо. — То би ни отвело в сферата на лудостта. Ако човек е убеден, че примерно има от Бога дадено му право да убива по религиозни причини, значи става дума за убийство по убеждение.

Наурунг не се сдържа да чуе докрай разясненията на Джо.

— Сати! — възкликна той. — Като при сатито! Отвратителния индуистки ритуал, при който вдовицата изгаря жива на неговата погребална клада! Британците се опитаха да ликвидират този ритуал, но той продължава, о, да, в селата още го изпълняват! Понякога жената с готовност посреща своята смърт, тъй като това носи добро име на семейството й, но често роднините я заставят насила. Имаше един случай, татко ми го е разказвал, при който вдовицата слязла от кладата и избягала. Синът й я намерил, довлякъл я обратно и пак я хвърлил в пламъците.

— Да, това е пример за убийство по религиозно убеждение, доколкото може да го проумее един човек от Изтока.

Нанси вметна троснато:

— Не непременно религиозно! По моему това е твърде удобно оправдание за подобен род отблъскващ ритуал. Социално може би. Силен социален мотив — в края на краищата кой в семейството би искал да мъкне на гърба си една безполезна вдовица до края на непродуктивния й живот? Тя не може да се омъжи повторно и ако проблемът не се разреши чрез погребалната клада и не се оправдае с идеята за религиозен обред, тя е принудена да бъде в тежест на семейството си!

— Което ни отвежда до втората съставна част на убеждението. Социалната линия. Ако нашият убиец непоклатимо е вярвал, че отървава обществото от нежелан елемент — толкова силна е тази вяра, че той поставял своите действия над всички закони, — могъл е да погуби серия от сходни жертви. Проститутки? Свещеници?

— Кредитори? — добави Наурунг.

— Кредитори, разбира се! Но съпруги на офицери? — възкликна Нанси с присмех. — Всички ни е хващало яд на кредиторите или са ни докарвали до лудост, но едва ли до такава степен, че да грабнем нож или кобра и да ги ликвидираме!

Джо се усмихна.

— Съгласен съм. И точно тук нещата придобиват малко измамливи очертания. Те не са просто серия от офицерски съпруги. Те са съвсем конкретна група от офицерши, избрани съгласно някакъв неясен критерий. По някои неща си приличат, по други — не. Едно нещо обединява малка част от тях — и Доли Прентис, и Пеги Съмършам са били бременни. Съществено ли е това или подвеждащо? Но според мен най-важното е друго. Наурунг, с госпожа Дръмънд стигнахме до откритието, че дамите са си приличали по следното: имали са фобии.

Преводът на думата се прехвърляше в двете посоки покрай ушите на Джо, докато удовлетворените кимания на Наурунгови не го насърчиха да продължи. Нанси разказа подробностите относно специфичния страх на всяка жертва, като го свърза с начина, по който са убити, а лицата на бащата и сина придобиха мрачно изражение.

Накрая Наурунг изрече:

— Това е работа на демон, сахиб. Боя се, че се връщаме на първия ни разговор, ако сахиб си спомня.

— Чурейлът? Кали Разрушителката? Все още не приемам тази хипотеза. Но днес с баща ти прибавихте нов елемент към мотива за убийство по убеждение, а именно — политическия елемент. Да погубиш не бойци, а съпруги на бойци с изкусни и отблъскващи средства може да се окаже планиран начин да всееш ужас и съмнения в редиците на британската армия. И този план да предизвика репресиите, които разисквахме. Но смятам, че отговорът не се крие и тук. Поради две на пръв поглед незначителни причини. Всички убийства са се случили през март. На гроба на всяка жертва някой оставя букет от кашмирски рози — все през март. Този ритуал отхвърля всички мотиви, които разглеждахме досега — Джо смръщи вежди. — И така, аз съм принуден да разгадая мистерията откъм грешната страна, както би я приел всеки нормален полицай. Изградих си образ на лицето, което трябва да е извършило престъпленията…

— Много добре, Сандиландс — похвали го Наурунг с предизвикателна нотка в гласа. — Докажете, че не сте от Дефектната полиция! Кажете кой е виновникът.

— Той е мъж. Европеец е. На средна възраст, със силен и пъргав ум и тяло. Близък е с индийците и или ги е наел да извършат убийствата, или е достатъчно уверен, за да се предреши като индиец, да се приближи и сам да извърши убийствата, без да буди подозрения. Живее в базата Паникхат. Ако го срещнете да се разхожда из площада, ще го поздравите по име.