— Не бих казала, че е известно със сигурност. Семейството им беше доста здраво сплотено според индийските нрави. Изглеждаше предан на Доли и Мидж. Разбира се, някои езици подмятаха, че при безразличието на съпруга си Доли намирала особена утеха в неговия адютант. И навярно е така… Но, инспекторе, това не би останало в тайна — заключи Кити в отговор на въпросителния поглед на Джо. — И когато откриха двете тела, вплетени едно в друго в останките от леглото в стаята на Доли, нали си представяте как всички подозрения на женорята в базата се потвърдиха!

— Озадачен съм, че при тогавашните обстоятелства двамата все още са били в леглото — каза Джо. — В доклада пише, че голяма врява се е вдигнала — пищящи слуги, фучащ огън… чували се дори изстрели. Достатъчно силен шум, за да привлече вниманието на офицерите в столовата на половин миля разстояние…

— За тези, които познават Доли, не е никак озадачаващо — отвърна Кити замислено и за миг замълча, докато реши докъде би могла да се довери на Джо. — Вижте, инспекторе, нямате голяма представа за живота в базата, но вероятно сте видели достатъчно, за да прецените, че много жени живеят в отегчение и самота. На една мемсахиб рядко й се налага да си мръдне и пръстта, и щом сутрешната й задача по надзора на слугите приключи, почти нищо не й остава, с което да си запълни времето, да не говорим за мислите. Доли я налягаше скука. Пиеше. Посягаше към чашката от няколко месеца преди пожара. Стара история. Допускам, че когато бандитите са подпалили къщата, тя вече е била мъртвопияна.

— Ами Чхеди хан?

— Мюсюлманин — така че сигурно не е бил под влияние на алкохола. Кой знае? Телата били хванати в капана под една греда. Може би той се е опитвал да я събуди… да я накара да се размърда… твърде късно. Чхеди хан беше верен на Прентис и какво друго би направил, освен да жертва живота си за спасението на мемсахиб? Е, във всеки случай, това е моята версия за историята — тя го погледна с известно предизвикателство. — И бих ви била задължена, ако я приемете за официална, инспекторе. Затова са живите — да обмислят нещата, и за мен те са по-важни от мъртвите. А може би дори по-важни и от истината.

Джо кимна в знак на съгласие и разбиране. Щеше да остави този въпрос така — засега.

Хрумна му, че ако са извършили аутопсия, са щели да разкрият съдържанието на стомаха на Доли. Алкохол? Наркотици? Пожарът избухва, за да скрие доказателства? Той не се сети да му бе попадало медицинско заключение за трупа на Доли и си записа, че се налага да направи допълнително проучване. Умът му механично се впусна в сгъстяваща се мрежа от хипотези.

— Спомняте ли си как реагира Гайлс, когато разбра какво се е случило?

— Беше съкрушен. Цяла седмица нито продума, нито помръдна. Физически не бе в състояние да се грижи за Мидж, разбира се, а тя, горката, се побърка от паника и скръб. Аз и съпругът ми я грабнахме и я доведохме тук, за да я гледаме. Живя при нас близо година. Твърде разстроена беше да я пращаме на училище, затова аз й преподавах уроците. Будно малко създание! Но ужасно напрегната — за кого ли бе чудно? — лицето й помръкна от неприятния спомен. — Веднъж седеше в краката ми, докато аз шиех, прелистваше старите ми детски книжки и се натъкна на една стара викторианска книга — „Индийски разкази за деца“ мисля, че се казваше. Изведнъж Мидж посочи една страница, изпищя и избухна в хлипане. Дълго я успокоявахме. Всъщност наложи се да доведем Гайлс, за да я утеши.

— Какво толкова бе видяла?

— Изображение на ритуала сати20. Красива млада индийка, нагиздена с най-хубавите си дрехи и бижута, лежеше върху пламтяща погребална клада до тялото на мъртвия си съпруг. Много подходящо за детска книжка, не сте ли съгласен?

— И Прентис пак си я прибрал вкъщи?

— По-късно. Тя стоя у нас, докато построят новата им къща.

— На „Кързън Стрийт“ 3.

— Точно така. В съседство с развалините от старата къща. Доста странно от страна на Гайлс, рекох си тогава, да вдигаш нова къща до старата — сигурно му е навявала лоши спомени всекидневно. Но след това вече стана собственик на земята. Винаги беше непредсказуем! Макар във военните дела да бе напълно предвидим. Когато се съвзе след трагедията, пущунът в него взе превес. Събра един взвод от сиви кавалеристи — по изрична молба на управителя, тъй като имаше силно обществено състрадание и възмущение, както можете да си представите — и потегли. Върнаха се след десет дни. Никой не бе виждал по-изтощени бойци. Нито един от тях не обели и дума за това сражение — тя потръпна. — Но мисля, че бандитите научиха значението на думата „Пущунвали“.

Настъпи тишина, нарушавана единствено от ритмичното скрибуцане на ветрилото на тавана. Кити потъна в ужасите на миналото.

Докато Джо й даде време да подреди мислите и чувствата си, умът му се зае да попива подробностите и да преценява доколко важни за неговото разследване са кървавите събития от онзи март преди дванайсет години. Все още се въздържаше да формулира хипотези и заключения; той просто поемаше колкото е възможно повече информация за серията от необичайни и противни събития. Често беше използвал този метод в случаите, по които бе работил. На първоначалния етап подходът му се характеризираше с лакомо поглъщане на факти и впечатления. Не правеше предвиждания, не разработваше версии, докато не се убедеше, че е научил всичко, което би могло да се научи за престъплението. Даваше си сметка за опасността от очертаването на хипотеза, която по-късно можеше да бъде разбита на пух и прах от появата на ново сведение.

А и в смъртта на първата мемсахиб имаше нещо, което силно привличаше вниманието му. Привеждайки доказателства от прибързано действащи серийни убийци, които бяха шокирали населението на Европа през последните петдесет години, Джо си беше изградил собствена теория, че първото и последното от всяка серия убийства с най-голяма вероятност хвърлят светлина върху идентичността на убиеца. Първото, бидейки първо, неизбежно е най-дилетантски извършено, най-небрежно, най-нервно. Ако убиецът иска то да остане неразкрито, втория, третия и четвъртия път трябва да подобри методите си, да поеме по-малко рискове, да прикрие следите си по-изкусно. Ако кариерата му продължи да процъфтява, той може да стане прекалено самоуверен, чувствайки се неподатлив на разкриване и когато полицаите разследват петата или шестата му жертва, придобитите им умения биха могли да се уеднаквят с неговите.

Тъй като беше първото и очевидно най-непредумишленото, убийството на Доли Прентис според Джо бе най-значимото. Неговият модел прилича и в същото време не прилича съвсем на модела на последвалите убийства. Както в останалите четири случая, имаме фатално присъствие на местен жител, при смъртта на Доли — предполагаемите бандити. Джо се сети, че всъщност нито един свидетел не е споменал, че е видял някакъв бандит, макар в докладите да пишеше, че слугите са ги видели и група от четири-пет въоръжени мъже е извела слугите насила извън сградата. Дали някой — Прентис? — ги бе наел, примамил или подлъгал да нападнат къщата? Докато той е отсъствал? И после ги е преследвал и се е отървал от живите доказателства срещу него? Джо реши да обуздае въображението си; нито един мъж не би изложил безразсъдно на опасност жена си, дъщеря си, адютанта си и своето домакинство от верни прислужници.

Джо прелисти назад страниците на албума и отново погледна сватбената снимка. Дори на портрета Доли искреше от щастие и от нещо друго… удовлетворение? Гордост може би? Не беше ли доловил нюанс на същото чувство в очите на стар ловец на тигри, изобразен върху една от картините в столовата — „Виждате ли какъв чуден звяр съм хванал?“.

Джо погледна нейното завоевание. Полковник, преди това майор, Прентис. Висок, атлетичен, внушителен. Да, тигър. Но инспекторът се съмняваше, че Доли бе стъпила с изящния си крак на врата му. Спомни си какво му каза Кити за женитбата в армията — „Полковниците трябва да се оженят“. Прентис не изпълняваше ли просто своето задължение в името на повишението в чин? А Доли дали беше избрала мъжа или командира в базата, какъвто щеше да стане? Известно ли й бе неговото минало, вродената му лудост?