Представих си как го е извършил и се опитах да възстановя сцената. Бълстроуд изобщо не ми съдейства, снизходителното копеле! Ако бях се опитала да го заинтригувам или да му подскажа, че би трябвало да огледа банята още малко, той просто щеше да ми се изсмее с онзи дразнещ смях, смях, с който ми казва: „Хайде, хайде! Не си цапай красивите малки ръце. Това е мъжки разговор. Не би го разбрала.“ И звъннах на чичо Джордж, поговорихме за теб, за полицейските методи и психологическото профилиране на престъпници, за които слушахме на лекцията ти, и стигнахме до извода: „Това е човекът, който ни трябва!“ А чичо Джордж — много го бива в това отношение — пусна в употреба някои от своите връзки и ето ни сега тук. Ако успееш да разнищиш този случай, струва ми се, че той би го приел като лична победа! — Тя протегна ръце и пое в шепи ръката на Джо, като каза: — Откакто си тук, животът ми се преобрази!

Джо нежно погледна развълнуваното й лице.

— Nous gagnerons parce que nous sommes les plus forts!31 — рече той.

— Чии са тези думи?

— Така казваха горките французи в началото на войната. Никога не изгубиха увереност! Но накрая наистина спечелиха.

Кхансама се пъхна незабелязано в стаята със свещица в ръка и се зае да запали отново свещите. Нанси го спря с жест, една по една те трепнаха и изгаснаха. Изключително тихи и дискретни стъпки в ъгъла дадоха знак за появата на айята и Нанси я освободи с любезен тон. В безмълвие, обляно в лунна светлина, на фона на градския шум, който се носеше от улицата под тях, кучешкия лай, крясъка на нощна птица, внезапна глъч откъм пазара, секнала също тъй внезапно, сякаш открои тишината, която се бе възцарила в стаята.

Тя вдигна поглед, едновременно невинна и предпазлива. Невинността й изпълваше Джо с копнеж да я притисне по-близо до себе си, да разроши косата й и да целуне върха на носа й, да я положи в скута си, да спи с нея, да се събуди с нея, но предпазливото й държание внушаваше съвършено различно послание. Мисълта му се пренесе назад в един бар в Абвил и към жената офицер от френския женски корпус. Тя беше изпила до дъно втория си коняк и взирайки се отблизо в очите му със същата съсредоточена предпазливост, бе прошепнала една фраза, чиято грубост го остави без дъх: „Baise-moi, Tommy!“32

Какво щеше да каже, ако Нанси беше изрекла същото? Много добре знаеше какво щеше да направи. Отчаян, той се приближи към Нанси, но тя го изпревари и коленичейки до него, обви ръце около кръста му и зарови глава в скута му. Щом вдигна поглед, очите й бяха пълни със сълзи, но тя се смееше.

— Джо — промълви тя, — чуй ме! Мисля, че няма нужда да давам обяснения. Сигурно си се досетил, че нямам голям опит в любовта. О, божичко! Толкова си мил, толкова си внимателен и връзката ми с теб е жизненоважна — не искам да те разочаровам, а знам, че понякога се случва.

По-развълнуван, отколкото можеше да си представи, Джо пое лицето й и го обърна към себе си. Нежно я целуна, а сетне впи устни в нейните. Тих шепот, тих плач и двамата се изправиха.

— Сега какво ще правим? — попита неловко Нанси.

— Ами някъде тук се намира прекрасната ми спалня — отвърна Джо, махвайки неопределено с ръка.

— А моята пък е някъде там. Да хвърлим ли монета?

— Не — рече Джо. — Ела с мен.

Той се събуди в пашкул от разхвърляни завивки. Не само завивките бяха в безредие — очевидно мрежата против комари по някакъв начин се беше свлякла през нощта, свидетелство, за което бяха многобройните подутини по гърба му. Чаршафите бяха топли от тялото на Нанси. Смут завладя мислите му, спомняйки си невинността и възбудата, с която тя бе дошла при него през нощта, усмивките и мекия смях, нежното притискане на тялото й, когато легна до него.

Той предположи, че всички в този голям дом знаеха какво се бе случило. А ако знаеха, трябваше да се допусне, че мигновено ще научи и губернаторът. Джо се беше опитал да поговори за това с Нанси, но тя не можеше да приеме, че в обществото биха се появили подмятания за тяхната бурна нощ. Как ли ще реагира губернаторът, запита се той. „Качете този проклет полицай на първия кораб за Англия!“ Джо не мислеше така. Според него чичо й бе съвсем наясно с последиците от така грижливо подготвената им нощ заедно, да не говорим за добре подбраните вина. Дори подозираше, че самият губернатор беше наредил нещата по този начин, преследвайки своя собствена цел. Мисълта му се разгърна в търсене на възможната цел. При първата им среща губернаторът беше говорил с неодобрение за Андрю Дръмънд. Съчувствайки на своята племенница, възможно ли бе чичо Джордж да й осигурява малко развлечение, като прощава изневярата? Джо беше чувал широко известните истории за разпуснатостта на нравите в тропическа Индия и се зачуди дали не беше прибързал, отхвърляйки ги като бленувани безсмислици. Така или иначе, тук имаше нещо, което не разбираше.

Уморен от появяването в униформа и изкъпан, както подобава, той се облече в обикновени дрехи и пристъпи към обилната закуска. Къщата на губернатора, явно застинала в представите по отношение на закуската от времето на крал Едуард, бе осигурила яйца, бекон, кафе, препечени филийки и — като връх на всичко — чиния превъзходно приготвена овесена каша. Това спокойно би могла да бъде закуска в Оксфорд през деветдесетте.

Когато приключи със закуската и запалвайки цигара, излезе на балкона, кхидаматгарът се появи с поклон.

— Мемсахиб ви моли да я посетите колкото може по-скоро — каза той. — Освен това едно лице чака долу да ви види.

— Лице ли? Какво лице?

— Сикхски сержант от полицията — отговори той, с което успя да предаде, че сикхски сержант от полицията чака да бъде повикан.

Джо инстинктивно щеше да каже „Нека се качи“, но реши, че това би било нарушение на протокола и помоли слугата да покани посетителя му в една от канцелариите, където по-късно щеше да слезе и да разговаря с него, след като мемсахиб бъде известена за присъствието на госта.

Нанси го поздрави с лъчезарна усмивка и след като хвърли бърз поглед наоколо, за да се увери, че по изключение наистина са сами, пристъпи напред и обви ръце около врата му. Целуна го силно и каза:

— Добро утро, Холмс. Виждам, че както и на мен, госпожа Хъдсън ти е сервирала най-доброто от „Бейкър Стрийт“. Кажи сега — какви са плановете ти за днес?

— Ами първо — отвърна Джо — възнамерявах да дойда и да видя как си. В това отношение всичко е наред — изглеждаш прекрасно! Колко странно! Очаквах да те видя бледа и нещастна — „Заради сутрешното си неразположение изгубих своята добродетелност в очите на този груб и недодялан клоун“. Нали знаеш, нещо такова.

— Не се тревожи за това — каза Нанси. — Вече си достатъчно самодоволен и просто ще кажа — беше прекрасен! Беше прекрасно! Аз бях прекрасна, нали?

— Да — потвърди Джо.

По лицето й бе избила ведра и росна свежест, каквато Джо не бе виждал досега.

— Все пак ще отговоря на въпроса ти за днешните ни задачи. Добрият Наурунг ни чака долу.

Придружени, както подобава от кхидаматгара, те го последваха надолу през къщата, през общите стаи и през една малка врата към канцелариите, където в този ранен час беше пълно с бенгалски чиновници, които пишеха бързо, бърбореха и се кланяха, докато тримата минаваха покрай тях.

Наурунг ги поздрави с обичайната си сдържана почит.

— Сметнах, сахиб — започна той, — че е хубаво да поговорим с баща ми. Той няма кой знае какво да ви каже, но като полицай, нали разбирате, се бе заел с два от смъртните случаи. Става въпрос за госпожа Форбс и госпожа Симс-Уорбъртън.

— Можеш ли да го доведеш при нас? — попита Джо.

— Разбира се, че мога, но по-добре е ние да отидем при него. Не е далече. Той работи пред сградата на съда. Откакто се оттегли, пише писма. Всички писачи на писма си споделят едно-друго. Предполагам, че на това му се казва съсловно обединение. Те знаят доста неща.