— Поне разполагаме със скорошно и непредубедено описание на местопрестъплението от снимките на госпожа Дръмънд. Хайде докато сме тук, пак да огледаме мястото.

Джо взе снимките, които Нанси бе направила, вдигна ги нагоре и ги сравни с гледката пред себе си. С едва доловим театрален жест той извади едно увеличително стъкло и започна да разглежда снимките. Никакви остроумни забележки и подмятания не изрече Наурунг, който преценяващо бе вперил очи в лупата.

Той размърда леко крака и рече предпазливо:

— Докато уредът е в ръката ви, сахиб, навярно ще намерите, че си струва да разгледате отпечатъците върху рамото на жената. Аз нямах предимството на подобно стъкло, но съм абсолютно уверен, че на това място ще се открият отпечатъци.

Джо премести лупата към бялото рамо.

— Да, прав си. И ми се струва, че вече предполагаш какви са? Невъзможно е да се каже със сигурност и се налага да проверим дали го няма в доклада на Бълстроуд — но понеже повдигаш въпроса, да разбирам ли, че го няма?

Наурунг кимна, като все още изглеждаше смутен.

Джо за пореден път остана с ясното впечатление — и беше убеден, че то бе фино загатнато от хавалдара, — че в много отношения Наурунг е настроен критично към професионалната работа на Бълстроуд сахиб. С кратка пауза Джо показа, че беше схванал неизречената мисъл на Наурунг, и продължи:

— Е, може би е по-добре да изчакаме и първо да поговоря с доктора, но и двамата, струва ми се, сме на мнение, че това са отпечатъци от пръсти. Някой насила я е натискал във водата, докато тя не умряла от загуба на кръв. А водата е била топла — това е ускорило изтичането на кръвта.

Наурунг кимна отново, после попита:

— Но тя е щяла да крещи, нали, сахиб? Съмършам каза, че я е чул да пее в банята. Без съмнение е щял да чуе писъците й.

— Разбира се. Но в показанията никой не е посочил, че е чул някакви необичайни звуци, да не говорим за писък. Убиецът трябва да я е изненадал и да не й е позволил да крещи, като й е запушил устата с ръка, а това би го затруднило да я усмири и в същото време да й пререже китките… Според мен е нахълтал в банята, преди тя да влезе, скрил се е някъде, после се е измъкнал, хванал я внезапно и с нещо й е запушил устата — онази гъба там? Фланелен парцал? Не мисля. Нашият приятел е твърде добре организиран, за да остави такива подробности на случайността — смятам, че вероятно си е донесъл кърпа, която после си е взел. По същата логика би могъл да си донесе и собствено оръжие, но спонтанно да посегне към бръснача. Но защо? Подигравка? Някаква ужасна шега?

Значи какво имаме? Щастлива млада жена, която отива да се къпе в шест часа. В седем е мъртва. Мъжът й не е минавал около банята. Как тогава е влязъл убиецът?

Джо огледа стаята. В ъгъла имаше висок заключен шкаф, ключът бе още в ключалката. Високо на външната стена имаше малък прозорец. Най-горното прозорче бе затворено, но незалостено. Под малкия прозорец се намираше ниско столче.

— Дръж столчето, Наурунг, искам да огледам този прозорец.

Когато Джо се качи върху столчето, прозорецът му стигаше до кръста. Надниквайки през него, той съзря тясна алея.

— Накъде води алеята?

— Води към казармените помещения на полка, а после към селото.

— Селото?

— Може би градче. Местният град. Там живея.

С увеличителното стъкло в ръка Джо разгледа перваза много внимателно. Без съмнение имаше малки петна кръв, които, бидейки над нивото на очите, бяха избегнали парцала на човека, който е чистил. Опря се на рамото на Наурунг и скочи на земята.

— Виж — рече той, подавайки му лупата. — Какво откриваш? Боя? Сос чили? Червило?

— Не, сахиб, кръв.

— Хайде сега да погледнем в шкафа.

Очевидно шкафът бе използван за килер. Имаше два куфара, папки с кореспонденция, бухалка за крикет, стик за хокей и жълтеникавокафяв брезентов ловджийски шлем, закачен на закачалка. На пръв поглед шкафът изглеждаше прашен и като че ли прахта бе недокосвана, но от по-близък поглед ставаше ясно, че наскоро спокойствието е било нарушено. Джо извади фенерче от джоба си и проучи пода. Прахта бе отъркана, но явни следи от стъпки не се виждаха. Той обърна лъчите към стените и внимателно прегледа всеки квадратен сантиметър от дървената ламперия. Тъкмо щеше да се откаже от огледа, и се сети да провери задната част на вратата, а когато я дръпна към себе си, светлината попадна върху нещо бяло на около трийсет сантиметра от долния ръб на вратата. Навеждайки се по-близо, Джо видя, че тънка ивица бял плат се беше закачила за грапавото дърво, внимателно го отдели и го вдигна, за да го разгледа Наурунг.

— Индийски памук, сахиб. Груб памук. Не е материя, от която биха ушили рокля. А закачвайки се толкова ниско на вратата, платът сигурно е от мъжки панталони — мъжки панталони на индиец.

Джо извади от задния джоб малко хартиено доказателствено пликче и пъхна парчето плат в него, запечата го и постави датата, часа и своите инициали. Подавайки писалката си на Наурунг, той го помоли да добави подписа си.

— А дали би се забелязал някой, който се измъква от висок прозорец? Някой изцапан с кръв?

— Всеки изцапан с кръв би се забелязал. Макар че когато престъплението се извърши в баня… не е трудно кръвта да се отмие. А до ваната е намерен опръскан с кръв пешкир. Убиецът може да го е използвал като предпазно средство или след това се е избърсал с него. А колкото до това дали е бил забелязан — един сахиб, който се измъква от някаква къща и тръгва по алеята, безспорно би се забелязал, изцапан с кръв или не, но един индиец, който ходи по алеята, не би направил впечатление. Когато отиват в града, слугите често минават по алеята.

— Имало ли е някой наблизо?

— Ще срещнете този проблем в Индия — винаги има някой наблизо. Слуги в двора, непознати хора идват и си отиват.

— Дошъл ли е някой да даде показания?

— Никой не иска да си навлича неприятности, нали разбирате.

— Значи изведнъж тази известна пътека се оказва безлюдна?

— Почти безлюдна. В бележките на Бълстроуд сахиб ще прочетете — яви се един свидетел. Търговец. Представител на „Валиджи Раджа“. Търговците на подправки в Калкута. Бил тръгнал към кухнята на Клуба, където щял да се опита да продаде подправки на готвача, и минал по прекия път от селото. На пазара говореха, че са видели такъв човек да излиза от алеята и той охотно дойде да даде свидетелски показания. Каза, че бил стигнал до Клуба малко след тръбата за вечеря и че трябва да е бил на пътеката десет минути по-рано. Не видял нищо подозрително и не чул необичайни шумове.

— Дявол да го вземе! — изруга Джо раздразнен. — Всичко бих дал да го разпитам.

— Би било трудно. Бълстроуд сахиб не го задържа. Според старши инспектора не изглеждаше, че лъже. Ако имаше нещо да крие, той би излъгал за часа, в който е бил на алеята. Твърди, че по това време се е отбил в кухнята, и готвачът потвърждава, че му е направил поръчка за подправки. Сега може да е навсякъде из Индия. Тези търговци изминават десетки мили на седмица. Понякога с влак — Наурунг сви рамене.

Джо почувства безпомощност. Не му липсваха доказателства. В доста отношения имаше прекалено много доказателства, прекалено много свидетели. Трябваше да седне за половин час и да прегледа записките на Бълстроуд, колкото и непълни да бяха, и да пресее важната информация.

С Наурунг се върнаха в кабинета на Съмършам, като несъзнателно пожелаха да бъдат колкото е възможно по-далеч от стаята на убийството. Джо се обърна към Наурунг:

— Станали са пет убийства в продължение на дванайсет години. Имало ли е други убийства на англичанки през същия период? Това сигурно е регистрирано. Можеш ли да го откриеш?

— Сахиб — отвърна Наурунг, — имам един списък в себе си. Той е може би първото нещо, за което се сетих.

Най-отдолу от папката с документите той извади списък, написан на ръка, и го постави на бюрото пред Джо. Заглавието гласеше: „Смъртта на англичанките. Паникхат, 1910–1922 г.“