— Онези салове от волска кожа — адски опасни, ако ме питате.

— Пеги Съмършам?

— Не знам. Не я познавам. Съжалявам, мисля, че не мога да ви помогна особено.

— Ако работиш в полицията, да знаеш къде да не търсиш, е също толкова полезно, колкото да знаеш къде да търсиш — каза Джо и не за първи път го изрече.

— Да — съгласи се Кармайкъл, — да, мисля, че е вярно. Никога не съм се сещал за това. Да знаеш къде да не търсиш, а?

— Да — потвърди Джо. — Ами това е, бих казал. Благодаря ви много за търпението. Боя се, че ще ме вземете за проклет любопитен човек, който си вре носа в чуждите работи.

— Не, не — увери го Кармайкъл. — Съвсем не. Елате да се видим пак, когато сте в Калкута и не в толкова натоварен ден, ако разбирате какво имам предвид. Извинете ме, че няма да ви изпратя до долу — трябва да приготвя това, ъъ, тези неща, ъъ, до утре.

Джо се озова отново на хлебарската улица. Тъй като изобщо не му се искаше да се връща пеш по „Чауранги“, той повика една минаваща рикша да спре и уверен, че не беше разобличил коварния, изплъзващ се и изкусен сериен убиец, пое обратно към хотел „Гранд Ориентал“, като пътьом се отби в един-два магазина.

В хотела, сред непознатата Калкута и след унинието от разговора с Кармайкъл, Джо много се зарадва да види Нанси, която седеше на малка маса за чай. Той се приближи към нея с протегнати ръце и хвана нейните, когато тя се изправи да го поздрави. Желанието да я целуне бе преодоляно от предположението, че стаята е пълна с хора, които тя познава, и той направи компромис, като целуна ръката й, а след кратко колебание — и другата.

— О, скъпи ми Уотсън — рече той. — Надявам се, че си прекарала следобеда по-ползотворно от мен.

Със свободна бързина, на която той завидя, Нанси му поръча чай, а след малко се появиха още един чайник, чиния със сандвичи и голямо парче плодов кейк.

— Не съм сигурна, че съм свършила кой знае колко — каза тя, изваждайки бележник и поставяйки го на масата, — но Филип Форбс е много ценен човек. Все пак е бил началник на медицинската служба от 1911 г. чак докато полкът не се е върнал от Франция. Направил е аутопсия на Дори Прентис и на адютанта на Прентис, също и на Джоун Кармайкъл. Както и на жена си. Ужасна е историята с Шийла. Тя действително е изпитвала ужас от височини…

Джо остави парчето кейк на масата и рязко изрече:

— Повтори го пак.

— Тя действително е изпитвала ужас от височини… — повтори послушно Нанси и продължи: — И аз го попитах: „А защо е тръгнала по тази пътека, след като е изпитвала ужас от височини? Това не е най-подходящото място за човек, на когото му се вие свят“, а той отвърна толкова трогателно. Като член на Медицинския корпус на индийската армия той и Шийла всъщност никога не са били част от полка. По-скоро бойците ги търпели, отколкото да ги приемат радушно, и когато я поканили на пикник с онези хора, Шийла била поласкана и възхитена. Това бил пробивът в обществото, който тя очаквала. Горкото дете, тя била едва на двайсет и три! И въпреки че пътеката не й се понравила, тя стиснала зъби и поела нагоре по нея. О, снобизъм! Понякога се чудя какви престъпления се извършват в твое име. Той не допуска, Форбс имам предвид, че Шийла навярно е била убита. Въобще. Просто го приема като особено гротескна шега от страна на Съдбата — Нанси замълча за миг, сетне рече колебливо: — Джо, смяташ ли, че има вероятност да вървим по грешен път? Че не е било нищо повече от ужасяващ нещастен случай? При положение, че при най-добрите обстоятелства Шийла е била неспокойна ездачка, силно се е стараела да не направи грешка. Неспокойна и малко изплашена. Това се е предало на коня, нали разбираш.

— Аз съм убеден, че смъртта й е била подготвена — твърдо заяви Джо. — И е подготвена предварително. Някой, който е имал достъп до конюшните и е познавал коня й, знаел е дори, че се кани да ходи на езда с новите си приятелки, умишлено е причинил кончината й. Според мен този някой сложил камъче под стрелката на копитото на коня й малко преди да излязат. Спомняш ли си, че тя почти веднага е започнала да изостава и махнала на другите да продължат без нея и че щяла да ги настигне. Забавянето било достатъчно, за да се скрие от погледа на нейните приятелки, когато е минавала над пропастта. Мисля, че някой, който се е укривал зад скалите, може би онзи садху, е изскочил и я бутнал надолу. И най-ужасните й страхове станали реалност, а последното й чувство е било истинска паника — за момент и двамата изпаднаха в мълчание. — Това е — поде Джо — едно адски тъжно разследване. Накъдето и да се обърнем, само скръб и печал срещаме — и той преразказа думите на Кармайкъл за Джоун.

— А, да, Джоун — рече Нанси, — ще ти кажа и друго — Филип Форбс я лекувал от цистит.

— Цистит? — запита Джо. — Какво е цистит?

— Възможно ли е такова невежество? Това е заболяване на пикочния мехур. От него ти се пишка непрекъснато. Всичко се връзва, нали? Горката Джоун, „приклекнала“, както би се изразил Наурунг, в храстите и я сполита най-лошият й кошмар…

Нанси въздъхна тежко_и потресена, изпусна чаената лъжичка, а докато един келнер побърза да й я смени, тя погледна Джо с облещени очи и побледняло лице.

— Нейният кошмар? — повтори тя тихо.

— Очаквах, че най-накрая ще го разбереш! — подхвърли Джо.

Нанси го стрелна гневно.

— Струва ми се, че се движа точно две минути след теб, а за аматьор никак не е зле! Но Джо, ако си мисля това, което и ти си мислиш, и ако и двамата мислим правилно, тази история е ужасно отблъскваща, нали? — тя потръпна и го изгледа изпитателно, умолявайки го да опровергае страховитите й подозрения.

— Казахме, че търсим съвпадение, нещо, по което тези убийства си приличат, и тогава ще успеем да проследим обединяващата нишка между тях. И тя се оформя като модел, не мислиш ли? Нека го разгледаме в обратен ред. Пеги: съпругът й каза — рече го, без някой да го пита — нещо от рода на: „Тя не би посегнала на себе си точно по този начин… Пеги не понасяше гледката на кръв.“

— О, боже! — промълви Нанси. — Така е. Често ме питаше как съм могла да се оправям във войната с кръвта и раните.

— Що се отнася до Джоун — нейният съпруг сподели с мен, че тя е имала силен страх от змии. Сега ти пък казваш, че Шийла, която паднала и загинала в пропастта, е имала панически страх от височини. Алиша — не можем да попитаме съпруга й, но нямаше ли нещо в писмото до сестра й?

„… трябва да прекося реката, а знаеш какво изпитвам от реките!“ — приведе цитат Нанси. — Стана ми чудно, когато го прочетохме! Бас държа, че се е страхувала от удавяне! Не смяташ ли? Можем ли да го проверим? Кой би си го спомнил? Кити може би.

— И това ни отвежда до първата жертва — Доли. Смърт чрез изгаряне? Много хора изпитват страх от огън. Не би било трудно да го проверим. Но ние разглеждаме три съвсем категорични фобии от пет възможни.

— Джо, какъв ли човек убива жени по най-зловещия за тях начин?

— Би било твърде лесно да се допусне, че е последовател на маркиз Дьо Сад, но всъщност не, не мисля, че за това става дума в случая. Виждаш ли, в нито едно убийство няма сексуален аспект, нали? Освен ако докторът не е открил нещо друго?

— Не. И не ми се струва, че скрива някакви гнусни подробности за смъртта на жените. Казах му, че съм била медицинска сестра и той ме удостои с комплимента да говори с мен с медицински термини и доста открито. Много се натъжих обаче, когато разбрах от него — а по онова време този факт не е бил известен на повечето хора, — че Доли Прентис е била бременна, когато е загинала. Това беше ли ти известно?

— Мили боже! Не. В документите, които ми дадоха, нямаше заключение от аутопсия.

— Сякаш някой го е потулил, тъй като доктор Форбс определено е извършил аутопсия. Трябва да се е пазило в тайна от уважение към Прентис. Той трудно приема съчувствие, смята доктор Форбс. В същото време човек наистина изпитва състрадание и започва да разбира жестокото отмъщение, което казваш, че е извършил над разбойниците. Да изгубиш жена си и нероденото си дете с един удар — невероятно печално е! Но освен тази информация — нищо, което да е свързано с похот. Сигурна съм, че би ми споделил, ако е имало нещо извършено от сексуални подбуди.