— Да, мисля, че я познах! „Паникхатска паническа песен“! В окопите си пеехме същата мелодия, но ако ви кажа с какви думи, Кити ще ме изхвърли.

Някои се усмихнаха, а с крайчеца на очите си Джо забеляза, че Нанси започва да се отпуска. Кхидаматгарът тихо вдигаше от масата приборите за чай, а в това време Джо взе думата. Приближи се и седна срещу тях на ръба на масата. Беше решил, че тези храбри и жизнени жени заслужават да чуят самата истина, както в момента я виждаше той, независимо колко бе неприятна.

— Познат ми е страхът. Позната ми е смъртта. И няма да ви съветвам да си избиете от малките красиви главички тревогата за смъртните случаи в базата. Ще ви кажа, че имате пълно основание да се страхувате. Вие принадлежите към група, която по все още неустановена от мен причина е мишена за убиеца. Доста особен убиец…

С тихи стъпки Наурунг влезе в стаята. Той не носеше обичайната си полицейска униформа, а широка роба на домашен прислужник, червена жилетка и синя чалма. Джо продължи да говори, вниманието на жените бе приковано към него. Наурунг започна да помага на кхидаматгара с почистването на масата. Изведнъж той изпусна една чиния, която падна на земята и се счупи. Наурунг силно възкликна и взе да мете счупените парчета. Кхидаматгарът се приближи към него, а Наурунг, съскайки ругатни по адрес на слугата, излезе бързо от стаята. Жените, които, чувайки шума, се бяха обърнали, за да вперят очи в Наурунг, смутени и подразнени, извърнаха погледи от необичайната сцена и отново насочиха своето внимание към Джо.

Той продължи да им говори, излагайки накратко датите и подробностите от смъртните случаи преди войната и обобщавайки своите подозрения. Внезапно спря и бръкна в джоба си. Извади няколко листа и моливи и им ги раздаде.

— Преди да продължим — и повярвайте ми, има нещо, което ще ви помоля да свършите, — бих искал да се върнете към случилото се преди пет минути в тази стая. Вземете моливите и напишете описание на индиеца, който влезе да помага на кхидаматгара. С какво беше облечен? Какви бяха чертите му? На какъв език говореше? Какво направи?

Размениха се озадачени погледи, подъвкаха краищата на моливите и записаха кратки бележки. Джо събра листовете и ги сложи на масата до себе си.

— Сега ще стане дума за някого, когото всички познавате — продължи той, — Пеги Съмършам, починала миналата седмица. Знам, че са ви съобщили, че тя се е самоубила, но трябва да ви кажа друго — опасявам се, че е била убита, като останалите жени, загинали преди нея. Убита, но не от съпруга си. Възнамерявам да отхвърля заключението за самоубийство на следователя.

Последва шепот и кимане с глава в знак на одобрение на казаното.

Джо предпазливо изложи доказателствата, които беше събрал до този момент, и заключи:

— Има един свидетел, изключително важен свидетел, когото за съжаление са пуснали, след като е дал показания…

— Бълстроуд! — прекъсна го някой. — Той е некадърен идиот! Трябвало е да го заключи и да захвърли ключа!

— Свидетелят е бил индиец. Не разполагаме с точното му описание, макар че доста хора са го видели, а властите дори са го разпитвали. От моя разказ навярно сте разбрали, че на всяко местопрестъпление или в близост до него е било забелязано присъствието на индиец. Къде са те? Кои са? Един или няколко са били? Как са могли те или той просто ей така да потънат в пясъка. Ще ви кажа как. Хората са лоши наблюдатели. Накарайте коя да е група от шестима случайни свидетели да опишат току-що убит човек на лондонска улица и ще получите шест различни (и вероятно до едно неверни) описания. Да вземем вашата групичка от шест жени. Помолих ви да опишете индийския слуга, който създаде бъркотия преди няколко минути.

Джо прелисти бележките, оставяйки настрана една, на която пишеше: „Това беше Наурунг, глупчо! Нанси“, и прочете на глас:

„Беше индиец. Носеше индийски дрехи и викаше на хинди. Счупи нещо. Чаена чаша?“

„Беше Китиният слуга Ахмед. Висок, мургав, със син жакет, с брада и жълта чалма. Счупи чаена чаша. Кити ще се сърди! Говореше хинди.“

„Изглеждаше лош човек. Възрастен. С червена чалма. Среден на ръст. Посегна на кхидаматгара и го изруга на хинди.“

„Млад. Нисък. Лукав на вид и с мустаци. С червена чалма, зелен жакет. Разля чаша чай върху крака на кхидаматгара. Говореше на бенгали.“

— Тези описания отразяват в по-голяма степен въображението ви, а не толкова наблюдателните ви способности! Влез, Наурунг — повика го Джо.

Наурунг се появи, усмихвайки се и покланяйки се на дамите, които ахнаха, щом го познаха, разсмяха се и се спогледаха, като отбелязаха, че това е полицаят Наурунг Синх предрешен.

— Не предрешен. Просто е облечен в дрехи, в които не очаквате да го видите, и се появи в ситуация, в която не бихте предполагали, че ще го видите. Известен ви е фактът, че той не живее в дома на Кити, и затова не го познахте. Благодаря, Наурунг — каза Джо и помощникът му напусна, разменяйки шега с кхидаматгара, който очевидно беше харесал изпълнението му. — Е, май не сте уловили точно подробностите. Между другото — той счупи чиния — стара чиния, с позволението на Кити! Говореше на хинди и каза нещо за потеклото на слугата, което не бих повторил. А описанията на самия мъж са далеч от истината. Въпреки че всъщност всички сте го виждали не един път. Причината? Той е индиец. Вие просто не забелязвате местните със заострено внимание или любопитство. И точно този пропуск е позволил на нашия убиец да се приближи незабелязано до жертвата си и после да избяга.

— И за какво намеквате, инспекторе? — обади се Луси Медоус. — Че трябва да спим със стик за хокей под леглото и да отбягваме всички мургави лица? В Индия нещата са доста по-различни, нали знаете!

— Аз мисля, че инспекторът се опитва да ни каже — рече провлечено Фийби Картър, — че би трябвало да зарежем всичко и следващия март да се върнем у дома в Англия. Вие гарантирате ли, че лондонските улици са по-безопасни, инспекторе? Хванахте ли вече Джак Изкормвача?

Насмешката й предизвика звънлив смях.

— Госпожо Картър — отвърна със сериозен тон Джо, — мога да ви уверя, че животът ви ще бъде изложен на далеч по-малък риск в Уайтчапъл, където размерът на смъртността възлиза на един човек годишно сред население от десетки хиляди, в сравнение с живота тук в Паникхат, където всяка една от вас шестте би могла да умре следващия март. А гостните стаи в родните къщи, струва ми се, все още минават за абсолютно безопасни… макар и да съществува постоянната угроза от нападение вследствие на пределна скука… но, сериозно, ако нашият човек е на свобода следващата година, вероятността е налице.

В заключение обаче бих искал да изтъкна следното: смятам, че преди следващия март никой тук не е в опасност. Човекът, когото издирвам, не е умопомрачен убиец. Той следва план — жертвен план, изкушавам се да заявя. Ще разбера каква система или натрапчив импулс се крият зад убийствата и ще предам престъпника на съда. По моему в основата на тази история стои някакъв религиозен или псевдорелигиозен мотив, мотив, който като западни хора доста трудно бихме проумели. Всички сме чували за вярванията и презрените (според нас) обичаи на разбойниците от религиозните секти, които съвсем доскоро бяха плъзнали в тази част на Индия.

Момичетата отново кимнаха в знак на разбиране. Разбойници. Думата със същата сила продължаваше да всява ужас. Хилядите невинни пътници, удушени и погребани в общи гробове през последния век като жертви на кръвожадната богиня Кали, не бяха забравени.

— … Твърде вероятно е нашият човек да действа, подтикнат от същия натрапчив импулс…

— И какво можете да направите, инспекторе, да задържите този човек, преди да посегне на някоя друга от нас? Вие сте тук за малко и споменахте, че Бълстроуд го е пуснал! — възмутено рече Джейн. — Как ще го хванете? Той сега може да е навсякъде из Индия!

С увереност, която не изпитваше, Джо се захвана да ги успокоява.

— Живеем във времето на телеграфа, телефона и влаковете. Ако той може лесно да се движи из страната, колко по-лесно могат да го сторят силите на Закона и Реда! Заминавам за Калкута да проверя историята с този човек и да информирам губернатора. Където и да избяга, ние сме след него, ще вървим по дирите му, докато не го заловим.