— А съпругът на Шийла Форбс?

— Полковият доктор. По думите на всички — добър доктор. Отишъл с полка във Франция, но след войната си намерил работа в Болничния инспекторат и също се установил в Калкута, макар че повечето време от годината прекарва в движение, струва ми се.

— Значи накратко, ако пак поемем по досадния път към Калкута, може би ще успеем да се срещнем и с двамата господа? Така ли?

Нанси кимна и рече:

— Оставете на мен. Утре ще се обадя тук-там — и добави: — Чудя се какво ли толкова сериозно мислят, че си говорим? Обзалагам се, че никой не подозира, че сме в пулсиращото сърце на едно полицейско разследване.

— Пулсиращо? — почуди се Джо. — Може би, но не и в сърцето на едно полицейско разследване. Аз би трябвало да кажа: „Знаеш ли какво, скъпа, в тези дрешки си толкова прелестна. И знаеш ли, кога ще се видим? Искам да кажа, както трябва?“ — и гласът му се снижи в изкусително ръмжене: — „Искам да те виждам по-често!“ Добре ли го докарвам?

— Напълно — потвърди Нанси. — На Джейн Фортескю със сигурност й е харесало!

— Джейн Фортескю! Тя пък коя е?

— Беше точно зад нас, когато изрекохте онези думи. И не си мислете, че те няма да плъзнат утре по масите за бридж и маджонг! — и тя подхвана да ги имитира: „Скъпа, кой беше онзи мъж, залепен за Нанси Дръмънд?“

— Не чак толкова залепен — поправи я със съжаление Джо.

След барабанен рефрен оркестърът замлъкна и прозвуча гласът на конферансието.

— Дами и господа, моля, поканете своите партньори на „кавалерско извинение“.

Шропшърската лека пехота мечтателно засвири „Да беше ти единствена в света“.

Джо отведе Нанси настрани от другите танцьори в края на залата и двамата постояха заедно известно време, покровителствената му ръка все още излишно обгръщаше кръста й. Смеещ се набит младеж дърпаше момиче, на което не му се танцуваше, блъсна се гърбом в Джо и се извини.

— Андрю! Много съжалявам, приятелю! О! Боже мой! Извинявайте отново… не е Андрю… ъъ… а, виж ти!

Нанси сложи край на объркването му.

— Хари! Заварваш ме в ръцете на полицията! Това е инспектор Сандиландс, за когото ти говорих. Джо, запознай се с Хари Федърстоун, нашият заместник-управител.

Здрависаха се и продължавайки да мърмори извинения, Хари довлече партньорката си на дансинга.

— Нещо против, ако пропуснем „кавалерското извинение“? — предложи Джо. — Но питие няма да откажа.

— Елате тогава — каза Нанси. — Време е да ви запозная със съпруга ми. Той ще ви почерпи.

И тя го заведе в единия ъгъл на залата, където мъж на средна възраст седеше, килнал неудобно единия си крак върху стол без облегалка, а две красиви момичета споделяха почивката на крака му.

— Това е съпругът ми — каза Нанси. — Може да е куц и дори стар, но не ми убягва фактът, че никога не е сам!

Джо хвърли поглед и му хареса това, което видя. Нанси се наведе и го целуна по главата.

— Андрю — каза тя, — това е инспектор Сандиландс — Сандиландс от столичното, както му казват.

— Надявам се да не ми казват така — рече Джо.

Дръмънд протегна ръка.

— Извинявайте, че не се изправям — каза той. — Нямаше ли книга от Едгар Уолъс на име „Сандиландс от реките“?

— „Сандърс от реките“, мисля — поправи го Джо. — Но със сигурност книга със заглавие „Булдогът Дръмънд“ излезе по Коледа.

— А това — продължи Нанси — е моят съпруг, известният управител на Паникхат.

Те се ръкуваха и докато двете момичета бяха отведени от партньорите си, Джо седна до управителя, който щракна с пръсти на един минаващ келнер, поръчвайки питие.

— Джин с ангостура? Аз това пия. Толкова се радвам, че сте тук. Слуховете изобилстват, запознат съм. На Нанси, дявол да я вземе, абсолютно нищо не й се изплъзва от езика — изглежда я подкрепя чичо й, в чието присъствие, разбира се, един скромен чиновник остава на заден план! Вижте, аз наистина я обожавам. Тя не позволява нещата да й убегнат, но… — направи дълга пауза и погледна Джо спокойно. — Кажете ми, Сандиландс — продължи той, — говорим поверително — тя не е ли на път да изпадне в смешно положение? Изравяйки всичко това след всичките тези години? Би могла, нали разбирате. Не се опитвам насила да спечеля доверието ви, естествено, но подскажете ми нещо, ако можете. Глупости ли са това?

Джо реши да повярва на инстинкта си. Прецени, че Андрю Дръмънд е човек, на когото може — и трябва — да се довери и предпазливо рече:

— Още ми е рано, разбирате ме, сигурен съм. Тук съм едва от два дни. Но трябва да заявя, че според първите ми впечатления… смятам, че цялата тази история е противна! Колко лесно е да критикуваш, а аз нямам представа какви уреди са били на разположение на следователя по онова време, но погледнато от перспективата на 1922 г., свършена е доста немарлива полицейска работа. Свидетелите не са разпитани, показанията са приети на доверие, не са взимани никакви отпечатъци от пръсти, не са определяни кръвни групи и така нататък. Говоря безпристрастно, но вие ме попитахте и това са моите впечатления.

— Добре, ще ви кажа нещо, приятелю — каза управителят, — моите впечатления са абсолютно същите! Не съм бил тук преди войната, не съм бил тук и по време на войната и навярно нямам право да говоря и, бог ми е свидетел, не ми се иска в гарнизона да се разнася скандал, но ако действително става дума за убийство, повече от едно убийство, пред нас стои дълг, пред мен стои дълг, пред вас стои дълг. Полицията ви е снабдила с помощни средства, нали? О, и Наурунг ви е под ръка, нали така? Вече има някой, който ще стигне далеч! Отдавна съм го забелязал! С тези темпове на индоизация, не бих се изненадал, ако това е бъдещият полицейски инспектор номер две.

— Не и ако развитието му зависи в някаква степен от инспектор Бълстроуд.

Андрю го изгледа проницателно.

— Нищо подобно, но забелязвам опасенията ви. Да разбирам ли, че нашият местен блюстител на закона не е успял да ви впечатли?

— Нямам време — нямаме време — за деликатности, Дръмънд. Във войната се научих да не завоалирам нещата, затова се надявам да ме разберете, ако го кажа направо — този човек е некадърен глупак или пък е по-умен, отколкото го смятах в началото, и крои нещо, което трябва да разнищя. Добре ли го познавате?

— Не. От години е в гарнизона, но странно, малцина биха казали, че го познават добре, струва ми се. Не му е особено тежко да въдворява ред в цивилните квартали, във военната база — някакво престъпление за него едва ли е нещо сериозно. Не, той е полезен, и действително е полезен, Сандиландс, в поддържането на реда в местния град. Задачата не е лека. Градът е силно пренаселен, голям брой различни раси и касти живеят едни върху други при най-мизерни условия. Там би могло да стане кошмарно, но Бълстроуд като че ли успява да държи юздите изкъсо с изненадваща ефективност. Сигурно не очаквате да го чуете, но всъщност трябва да призная, че той доста улеснява живота ми.

Джо се замисли върху думите на Андрю.

— Добре ли говори хинди? Това ще ни помогне.

— Хинди, да, и говори свободно бенгали — езика на повечето местни. По-голямата част от нас, които сме родени тук, го владеем и това е ясно от само себе си.

Едно момиче се спря до него, за да си сръбне от питието му, подаде бузата си за целувка и отмина.

— Значи накратко — поде Джо, ето докъде съм стигнал — и без да бърза, той сподели своите разкрития и подозрения. Андрю Дръмънд слушаше с най-голям интерес, от време на време задаваше уместни въпроси и когато разказът на Джо отиде към своя край, рече:

— Само един от „инцидентите“ се случи по мое време. Разполагаме с доказателствата на снимките, направени от Нанси. Китките на момичето! Не съм Шерлок Холмс, още по-малко пък сър Бърнард Спилсбери, прочутият патолог, но въпреки това мога да преценя, че госпожа Съмършам не си е нанесла сама раните. И така, ако приемем алтернативата, тоест, ако не става дума за самоубийство, а за убийство, пред нас стои много умен човек. Много умен убиец. Извършил го е изключително прецизно! Не би направил глупавата грешка да пререже дясната китка отляво надясно и в подозрителния ми ум се върти, мисълта, че това вероятно е нарочно направена грешка, с която да държи нащрек полицията. Да се увери, че е забелязано. Да насочи вниманието към своя план. Като същевременно добре се прикрива, но без сянка от съмнение той иска да ни покаже, че е тук! Поради някаква причина за него е важно да обяви своето присъствие. Как мислите? Възможно е, нали? И ако съм прав, имаме си работа с невероятно опасен тип! Сандиландс! Заловете го! Вие го заловете, а аз ще го застрелям!