Така обикновено той даваше израз на огорчението си, защото ние водихме още много разговори по този въпрос. Той ми направи силно впечатление, както и всички онези млади учители, които събираше около себе си, въпреки че неговите знания не се дължаха много на училището.

Често съжалявах, че не направих краткото отклонение, необходимо, за да се срещна със Сандански в Разложко. Чувствах, че той е водещият ум. Сандански прекрати последната интрига на княз Фердинанд в Македония, като елиминира Сарафов от полето на действие. Той и Чернопеев бяха ръководителите на социалистическото крило в Македония⁸³, което бе готово да прибегне до заместване на въоръжените акции с икономически действия. Когато младотурците обявиха конституцията, те двамата и техните сподвижници отговориха първи, като положиха долу оръжието си. Младотурците ги приеха в Солун с отворени обятия. Няма нищо чудно в това, защото младотурското движение е така свързано със социализма, както революционното движение в Русия. Днес четите в Македония принадлежат на миналото.

Сега, когато пиша тези редове, чета във вестниците, че Сандански бил начело на една дружина, състояща се от стотина българи, следвана от смесени батальони от гърци, евреи и турци, пред вратите на Цариград⁸⁴.

Успехът на младотурците наистина ме избави от обикновените пророчески предсказания, с които е прието да завършват подобни книги. Когато започвах разказа си, никога не бих могъл да предскажа събитията, които станаха след това. Предричането, че днес турци, българи и гърци ще маршируват рамо до рамо към Цариград, за да свалят султана, би накарало да избухнат в смях всички трезво мислещи политици. Същите тези добри, разумни политици с тромави схващания вече са започнали интриги, за да спрат хода на революцията. Но Млада Турция се вдъхновява от един идеал, за който Турция е само нещо преходно.

През нощта на 9 ноември Владо и аз, с десетина други, се промъкнахме през границата и моите македонски приключения свършиха⁸⁵.

1. Алберт Сониксен пристига в България през лятото на 1904 г. Пратеникът на ВМОРО в САЩ Иван Радулов в писмо от 4 юли 1904 г. до Димитър Стефанов в София го препоръчва по следния начин: "С настоящото си желая да ви препоръчам Mr. Albert Sonnichsen, секретар на Македонския комитет в New York. Той иска да се запознае по-отблизо с македонския въпрос; и понеже се интересува много от него, иде чак в България да стори това. Имайте доверие в него и бъдете откровени към него във всичко. Само му обаждайте кое е за пресата и кое не е. Той е изряден момък и ще бъде полезен за делото в Америка. Той е заемал главно участие във Филипините като въстаник. Говори малко немски, испански и чисто английски. Не го оставяйте под влиянието на генералите; той ги мрази, но пак по-добре да няма много близки сношения с тях."

След това в писмото се иска Сониксен да бъде запознат с някои войводи и да му се даде "материал за разни приключения. и геройства из македонското движение", което показва, че той още в началото е възнамерявал да напише по-подробно за революционното движение в Македония.

2. След освобождението на България до обявяването на независимостта през 1908 г. чуждите дипломатически представители в страната се наричат дипломатически агенти и генерални консули. Турският представител в София носи титлата комисар на вакъфите. В съшия период от време българските дипломатически представители в чужбина се наричат дипломатически агенти, а консулските представители в Турция – търговски агенти. От май 1909 г. дипломатическите представителства в чужбина стават легации, а търговските агентства – консулства.

3. Датата не е точна. Датите у Сониксен са по нов стил. Тук става дума за първите дни на февруари по нов стил или за края на януари 1906 г. по стар стил. Срв. датите в бел. 1.

4. Каймакам(ин), тур. – управител на каза (околия) с административни и военни функции, околийски началник.

5. Не полицейски, а жандармерийски офицери. Мюрцщегската реформена програма, наложена на Турция от великите сили след Илинденско-Преображенското въстание, предвижда като една от мерките за умиротворяване на страната, реорганизация на жандармерията в Македония. Преустройството се извършва под ръководството на италианския генерал Диджорджис, към когото се придават като помощници офицери от великите сили (без Германия, която отказва да участвува в реформата). Реформената област е разделена на пет жандармерийски сектора: Скопски санджак с офицери от Австро-Унгария; Битолски – от Италия; Солунски – от Русия; Серски – от Франция и Драмски – от Англия. Град Воден влизал в Солунски санджак и съответно в руския сектор.

6. По понятни причини, когато говори за легални дейци на организацията, Сониксен употребява псевдоними. Някои от тях вероятно са истинските псевдоними на съответните лица, а други – измислени от самия него. В случая Филчев е псевдоним. Българският лекар във Воден през 1906 г. се нарича д-р Николов. Запазени са документи, в които се говори за покушение срещу него, извършено на 25 юли 1906 г. в Солун от гръцки терористи. Бил ранен леко и след десетина дни лечение се завърнал във Воден.

7. Железниците в Турция по онова време са строени и експлоатирани от чужди компании. Служителите в тях са предимно чужденци, от страната, която ги е построила.

8. След създаването на Българската екзархия (1870 г.) поради непримиримостта на българските църковно-народни дейци по въпроса за македонските епархии, населени предимно с българи, но невключени в състава на Екзархията, Цариградската гръцка патриаршия свиква през 1872 г. църковен събор, който обявява българската църква за схиматична (отцепническа), а признаващите нейната духовна власт – за схизматици, Патриаршията дори настоява пред турското правителство да наложи на българските свещеници да променят облеклото си, за да се отличават от гръцките. С това се цели да се внесе смут сред вярващите и да се спре процесът на преминаване на населението от македонските епархии към Екзархията. Българите обаче не обръщат внимание на схизмата. Напротив, тя става за тях знаме в борбата за национално обособяване и признаване.

Борбата продължава с особена сила след Руско-турската освободителна война, когато Македония и Одринско остават извън пределите на свободната българска държава. Важна роля в тази борба играе Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която въпреки различията по отделни въпроси е Екзархията, като цяло подкрепя нейната родолюбива дейност. Патриаршията продължава да си служи с аргументи, че българите екзархисти са еретици. Но понеже това не дава резултати, след Илинденско-Преображенското въстание се организира гръцката въоръжена пропаганда, която със силата на оръжието се опитва да задържи българите-патриаршисти под властта на гръцките владици. Под предлог да сложи край на взаимните борби между българи и гърци турското правителство обявява т. нар. статукво от 1903 г., според което до умиротворяването на областта се забранява преминаването на християнското население от едно духовно ведомство в друго. В действителност тази мярка се оказва насочена само срещу българите, тъй като турските власти не само не създават спънки на преминаващите с насилие под ведомството на Патриаршията села, но и подкрепят дейността на гръцката пропаганда. Не са редки и случаите, когато в състава на гръцките чети, нападащи и тероризиращи български села, влизат и въоръжени турци.

9. Лука Иванов – роден пред 1867 г. в гр. Панагюрище. Завършва Военното училище в София и служи в българската армия като офицер. Включва се в македоно-одринското революционно движение през 1900 г. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета във Воденско. След въстанието участвува активно в борбата срещу гръцката въоръжена пропаганда във Воденско и Ениджевардарско. Умира на 25 август 1906 г. от раните, получени при нападение на гръцки андарти в Баовските колиби край с. Сборско, Воденско.