Алберт Сониксен (на английски: Albert Sonnichsen) е американски журналист, защитник на революционната борба на българите в Македония и Одринско.Алберт Сониксен е роден на 5 май 1878 година в Сан Франциско. На 21 години през 1899 година заминава като участник в американска експедиция за Филипините, където преминава на страната на бунтуващи се местни племена. През 1901 година в Ню Йорк издава първата си книга със спомени от тази авантюра: „Десет месеца пленник във Филипинските острови“.
Алберт Сониксен и български комити се къпят в Преспанското езеро.
След Илинденско-Преображенското въстание проявява интерес към народоосвободителната борба на ВМОРО в Османската империя. Свързва се с български емигранти в САЩ и като секретар на Македонския комитет в Ню Йорк решава да посети България.
През 1911 година, когато Алберт Сониксен е вече представител на ВМОРО в САЩ, заедно с Ичко Димитров правят неуспешен опит да вкарат картечници във вътрешността на Македония.[1] След края на Първата световна война Алберт Сониксон е поканен от правителството на САЩ да състави доклад за положението на Македония в народностно отношение, който да послужи за осветление на американската делегация. В него той се обявява против гръцките и сръбски домогвания в Македония, населена според Сониксен, предимно с българи. След войната продължава да се интересува от съдбата на българите там. Става един от ръководителите на кооперативното движение в САЩ. Създава кооперативна ферма в Уилимантик, Кънектикът.
Алберт Сониксен умира на 15 август 1931 година.