80. Чарлз Дикинсън – генерален консул на САЩ в Цариград, който пристига в София, за да преговаря с представители на ревелюционерите, пленили мис Стоун и Катерина Цилка.
81. Димитър Стефанов – роден през 1872 г. в Бесарабия. Завършва право в Московския университет. През 1897 г. идва в България и работи като съдия и юрисконсулт. Участвува в македоно-одринското освободително движение. През учебната 1900 – 1901 г. е директор на българската мъжка класическа гимназия в Битоля и ръководител на организацията в окръга. От септември 1901 до края на 1902 г. заедно с Туше Делииванов е задграничен представител на ВМОРО в София и води енергична борба срещу привържениците на ген. Ив. Цончев. Участвува във въстаническите действия в Пиринския край през 1903 г. На Рилския конгрес от 1905 г. отново е избран за задграничен представител нв ВМОРО. Привърженик на левицата в освободителното движение. Умира през 1940 г. в Бургас.
До него е адресирано писмото от 4 юли 1904 г., с което А. Сониксен се препоръчва на дейците на освободителното движение в София.
82. Никола Малешевски – роден в с. Берово, Малешевско, дългогодишен пунктов началник на ВМОРО в Дупница (дн. Станке Димитров), близък другар и съратник на Гоце Делчев.
83. Яне Сандански и Христо Чернопеев са ръководители на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Те посрещат с възторг Младотурската революция, но когато започва младотурската реакция, те се отдръпват – Чернопеев подновява въоръжената революционна борба, а Сандански се оттегля в Мелнишко.
84. През април 1909 г. реакционно настроените среди в Цариград правят опит за контра-преврат. В подкрепа на младотурците към столицата се отправят много дейци на македоно-одринското движение. Начело на отрядите на левицата застава Яне Сандански.
85. Към края на годината се завързва следната преписка по повод на А. Сониксен. На 12 октомври 1906 г. управляващият Българското дипломатическо агентство в Цариград пише "бързо" и "поверително" до Министерството на външните работи в София:
"Вторий секретар на с[еверно]американското посолство ми съобщи вчера следното от страна на посланика си:
Алберт Сониксон с[еверно]американски гражданин, женен за българка (?), заминал за Македония с цел да се присъедини към някоя българска чета. В Солун той дал да се разбере, че отива да влезне в някоя чета, което и направил през изтеклий месец февруарий при г. Воден. Такива били сведенията на Амбасадата.
Обаче от Високата порта й заявили официално, че г. Сониксон бил забелязан покрай езерото (блатото) при Енидже, после край Дойран и че оттам се прехвърлил в България, гдето понастоящем се намирал в София в хотел "Централ" или в други някой хотел и сновел между България и Македония в качеството си на инспектор на организацията.
При тия сведения и при отсъствие на каквото и да било известие от г. Сониксон, американский посланик се опасявал да не би неговият поданик да е убит, а турците да крият това и да заблуждават посолството... Поради това той моли да се проверят турските сведения в София."
По-нататък управляващият агентството пише, че разполагал със сведенията, съдържащи се в рапорта на търговското агентство в Битоля от 14 август (вж. тук бел. 65), но не ги съобщил на събеседника си. Той иска да му се изпратят по-подробни сведения за Сониксон, както и инструкции за отговора, който трябва да предаде в американското посолство. После добавя, че получил и изпраща като приложение препис от писмото на председателя на българската община в Енидже Вардар, "отгдето се вижда, че някакъв си англичанин ходил край тамошното блато..."
В София ген. Рачо Петров нарежда да се направи проверка чрез Министерството на вътрешните работи. След един месец, на 18 ноември 1906 г., оттам отговарят, че "от събраните чрез столичното градоначалство сведения се установява, какво въпросният Алберт Сониксон се е завърнал на 4 того (17 ноември по нов стил – бел. К. П.) от Македония, гдето бил с една чета, установил се в хотел "Македония" и на 12 того заминал за Русе, откъдето щял да отиде в Румъния. Същият бил редактор на някакъв английски вестник, но не могло да се узнае на кой вестник, понеже не давал никакви сведения за дейността си изобщо по македонското дело."
Тези сведения в началото на декември се изпращат на дипломатическото агентство в Цариград.
Писмото на председателя на българската община в Енидже Вардар свещеник Н. Анкутов има дата 5 октомври 1906 г. и е адресирано до екзарх Йосиф I. В него се посочва, че "нарочно прикомандированият Джемал-бег – син на Пайтар Миралай от солунските власти, в съдружие с местния ни Хаки-бег и един англичанин, на 30 миналий м. септемврий влезли в блатото при някой си Апостол войвода, с когото правили тайни преговори по предаването му с цялата чета (дружина) или сам той.
До какъв резултат са взели тия им преговори, се нищо положително не знае, а само това е известно, че Джемал-бег – човек интелигентен, на 30-год[ишна] възраст и посетил повечето европейски главни градове – веднага замина за Солун на докладване заедно с англичанина."
Няма съмнение, че въпросният "англичанин" е султанският пратеник, шейх Ахмед Кемал бей, който посетил Апостол войвода в Ениджевардарското езеро. Както посочва Сониксен, той бил облечен в "Норфолкски ловджийски жакет". Останалите са лицата от турска страна, които са го придружавали до езерото.
