– Петруш го е уловил – забеляза един четник. Кръстьо се просна на земята и почна да слуша.

– Ислям не носи маузерки – отговори той бързо.

Стрелбата продължи до падането на мрака. В това време, вярвайки, че целият аскер е горе, където ставаше сражението, и като мислехме, че Ислям ще използува това отвличане на аскера, за да мине покрай нас, ние се дигнахме от мястото си и слязохме долу в долината. Сандо с няколко четници на Кръстьо премина рекичката и продължи пътя по срещуположната страна, разделен от нас с рекичката.

И изведнъж видяхме две фигури, които излязоха от гъсталака, към който отиваха Сандо и четниците. Още от първия поглед се разбра, че са от аскера и очевидно преден патрул на приближаващата се войскова част.

– Я погледнете, вълците пред нас – изрева Кръстьо, но едва когато четниците щяха вече да се сблъскат с двамата патрулни. И двете страни веднага се спряха, а двамата турци се връщаха и бежешком се вмъкнаха в гората.

Четниците бързо се присъединиха към нас и тогава всички, начело с Кръстьо, минахме през храстите все на юг и стигнахме до селото, в което отивахме. Много бързо се приближихме до къщите и кучетата почнаха да ни лаят. Селяните ни дадоха хляб и сирене, с които напълнихме раниците си. В това време едно запъхтяно момче дотича и извика, че много аскер се приближавал и че отивали по нивята от двете страни на селото, очевидно да ни обградят. Ние се пръснахме в бойна верига и притичахме по изораните ниви към разредената гора. Почна да се стъмва и от по-голямо разстояние не можеха да ни видят. Във всеки случай не стреляха срещу нас, макар че кучешкият лай ни показваше приближаването на големи групи хора. Като се дръпнахме в гората, пак се наредихме в боева линия, като бързо се изтеглихме назад.

Този нощен поход беше твърде усилен. Минахме през изорани ниви и пресякохме долината, за да отидем в отсрещните планини. Призори спряхме и спахме в гъсталака при едно село, но през нощта направихме друг усилен поход, който ни заведе горе по веригата на планината, която разделя Охридското езеро от Ресен.

На втория ден се научихме, че войниците вървели усилено по дирите ни. Кавалерията обикаляла местността, а пехотни патрули заели всички планински пътеки. На няколко места офицерите се опитвали да подкупят децата с пари и кротки думи.

– А бре, деца, чули ли сте нещо за американеца? Американският комита бил ли е във вашето село?

От това ставаше ясно, че присъствието в четите на един чужденец, който се занимава с журналистика, беше голяма досада за властите.

Една нощ се озовахме на брега на езерото Преспа – един простор от вода, който отстъпва само на Охридското по големина и хубост. На едно уединено място по крайбрежието намерихме да ни чакат шестима рибари, които ни качиха в две големи лодки.

Не знам точната ширина на Преспанското езеро, но помня, че само в ясен ден може да се види от единия бряг до другия. Ние пътувахме две нощи от северния бряг до един пролив на половината път до западния бряг. При светлата луна гребяхме край една редица от високи, неравни канари, пробити от малки пещери, В една от тях видях олтара на една черквица, построена преди много векове, навярно когато римляните са преследвали последователите на Христа. Дори досега рибарите се молят там и палят свещи пред една стара икона, увиснала на скалната стена.

Тук околностите са слабо населени и са диви и почти непроходими над езерото. На втория ден се спряхме на широк песъчлив бряг, между две високи канари. Полегатият бял пясък се миеше от плискащата вода при краката ни тъй ясно, че можеше да се види как дъното върви надолу полегато до петнадесет метра, преди да потъне най-после в сините дълбочини нататък. Риби, сами или на множество, малки и големи, плуваха наоколо тъй ясно за погледа ни, като че ли минаваха през синя мъгла. Ние се къпехме през деня свободно в езерото, дори по няколко пъти. След това ловяхме риба, по-големите риби за печене се ловяха само от рибарите.

Над пролива имаше село, което Кръстьо и аз посетихме няколко пъти. Председателят на местния комитет беше един млад албанец, който се излежаваше до нас по цели дни, като да беше заможен селянин. Кръстьо ми каза, че той бил беят в тази околия и притежавал всичката земя край селото. Той наредил да бъдем прекарани с лодки дотук. Кръстьо го наричаше "бейчето", което показваше тяхната дълга интимност, но на мене ми трябваше дълго време, за да свикна с един албанец в организацията. Скоро схванах, че беят е във връзка със свои съотечественици зад планините и че между тях се засилва революционната дейност. Да имаше време, бейчето щеше да ни устрои среща с една революционна албанска чета, която действаше към Корча.

След едноседмичен излет край езерото ние почнахме да се връщаме на север, като поред посещавахме рибарските села. По това време тревогата на властите за моето появяване с уж унищожената чета бе утихнала. След нещастието от месец май нашите посещения подействуваха благотворно и освен това повдигна се ентусиазмът на селяните от ония героични случки, които им разказваха четниците.

При нашето първо селско събрание Кръстьо почти ме уплаши със своята яростна реч. Населението от тези места беше особено обедняло, тъй като всичко било разрушено през въстанието и само отчасти възстановено оттогава насам. Касата на касиера, която била натъпкана от данъка, който селяните от други села плащали за сечене на дървен материал, била изпразнена от заемите, давани на местните жители в общината. Кръстьо открил това, когато искал да му се даде сметка. Никой касиер не можеше да събере тия дългове, макар че всички длъжници бяха налице. Помислих, че Кръстьо ще им одере кожите веднага. Но той постави един четник на вратата и почва ужасно да им се кара. Никакви пари не се събраха.

– Знаете ли какво ще ви направя! – викаше той.

Събраните мълчаха като неми.

– Вие, патагонски разбойници! – това беше негов укор. Той бъркаше Патагония с Калабрия, за разбойниците на която беше слушал. – Аз ще ви кажа какво ще направя. Ще назнача три стари жени за местен комитет и вие ще им се покорявате. Те ще знаят как да пазят парите ви.

Това заплашване им направи впечатление. Те събраха една малка сума, но имаше да се събират още двадесет лири. Хората познаваха Кръстьо – неговият гняв утихна.

– Дявол да ги вземе – пошепна той настрана. Какво да ги правя? Ще ги понахокам малко, за да не се учат на такива работи.

Тогава той се обърна към касиера:

– Ще ми дадеш ли малко въглен да си запаля цигарата? Я ме погледни. Ще назнача за касиер твоята жена и така ще ти съсипя домакинството.

По същия начин той разрешаваше и местните спорове. След няколко дни аз и селяните свикнахме с неговата избухливост. Един от четниците ми каза, че Кръстьо не биел престъпниците. Разказа ми също за едного, който давал сведения на каймакамина и поради това Кръстьо едва се спасил от аскера. Когато довлекли престъпника да го съдят, оказало се, че той има шест малки деца. В друг район той не би избягнал смъртното наказание. Обаче Кръстьо го осъдил да не излиза сам от селото. Той не можел да отива сам в гората да сече дърва, ако не е придружен от човек на селската милиция. Това беше единствен случай от шпионаж в този район.

Като стигнахме пак в Горни Ресен, трябваше да се движим по височините. Тук получихме писмо от Петруш. Сандо го прочете с висок глас на събраните четници и селяни. То имаше следното съдържание:

"След като ви напуснахме, ходихме цяла нощ по дирите на Исляма и на следната сутрин се доближихме до него. Щяхме да го спрем, ако не се бяхме натъкнали на една рота аскер, която ни принуди да държим отбранително положение. Каймакаминът лично ръководеше сражението и ние с един куршум му строшихме глезена. Това нараняване го разсърди толкова, че той отиде в Плакие и там обеси един селянин. В сражението паднаха двама от аскера, а през нощта ние се оттеглихме без убити и ранени.

В това време селската чета отсякла пътя на отстъплението на Ислям и той бил преследван от тях до землището на турското село. Влязъл там и поискал да сменят конете за него, неговите хора и пленниците. Когато селяните отказали, той започнал да бие техния мухтар, но в това време го застреляли. Те пуснали пленените да се върнат в Свинище, където ние ги срещнахме и научихме от тях как бил сложен край на Ислямовото бягство и разбойничество."