Робърт Дей, седемдесет и пет годишен ветеран, многоуважаван старейшина на голяма и богата фамилия от Убежището. Открит противник на спящите, заради подигравките, на които е бил подлаган като малък.

Керълайн Ренлейх, двайсет и осем годишна, брилянтен експерт в сферата на комуникациите и с фанатична вяра в еволюционното превъзходство на неспящите.

Каси Блументал, вярна приятелка на Дженифър още от първите години на основаването на Убежището.

Пол Алеон, четирийсет и една годишен, математик икономист, който не само предсказа сгромолясването на американската икономика след премахване на ветото върху Я-енергийните патенти, но създаде програма, която предвиди последвалите събития от икономически и политически аспект в Съединените щати. Именно Алеон бе разработил основите на икономическото бъдеще на Убежището като самостоятелна и независима държава.

Джон Уонг, четирийсет и пет годишен, юрист и историк, неоценим помощник по всички правни въпроси, касаещи Убежището и неговите жители.

Чарлз Стофър, петдесет и три годишен, ръководител на отдела за външна безопасност. Като всички добри войници той бе винаги готов за атака и, изглежда, най-сетне неговият час бе ударил.

Барбара Барчески, шейсет и три годишна, мълчалива, склонна към философски разсъждения, шеф на просперираща частна фирма за моделиране на корпоративна информация.

В началото Дженифър не знаеше как да я възприеме и дори имаше известни съмнения в нейната лоялност. Но отскоро знаеше със сигурност, че Барески обича с цялата си Душа Убежището и ще я поддържа докрай.

Доктор Реймънд Толивери, шейсет и една годишен, ръководител на отдела за изследвания към „Лаборатории Шарифи“. Ум като бръснач. Нито за миг Дженифър не се бе съмнявала в поддръжката му за този проект — та той бе един от създателите му. Трудността в началото идваше от невероятната му заетост, истински подвиг бе да го откъсне от лабораторната маса и да го доведе тук.

Освен това Уил Сандалейрос, Найла и мъжът й Ларс Джонсън, както и Хермион Шарифи. Стояха около нея, горди и непреклонни, съзнаващи напълно последствията от това, което им предстоеше да направят. Готови да срещнат бъдещето без проява на малодушие, без слабост и ненужни извинения.

Само Рики стоеше прегърбен, подпрян на отсрещната стена, забил поглед в пода и скръстил ръце пред гърдите си. Дженифър забеляза, че Хермион избягваше да поглежда към него. Вероятно бяха скарани тъкмо по този въпрос. За миг я завладя гняв, примесен с безпомощност, но бързо прогони ненужните чувства. Сега не е време да съжалява неудачниците. Време е за победи.

— Старт! — произнесе Уил и включи системата, снабдена с огромни екрани и високоговорители навсякъде из станцията.

Дженифър приглади бялата си абая и пристъпи напред.

— Граждани на Убежището! Говори Дженифър Шарифи от купола на Съвета, където сме се събрали на извънредно съвещание. Съединените щати отговориха на нашата Декларация за независимост така, както. Делегацията, която искат да ни натрапят, е всъщност начин да покажат на света, че ние сме безсилни и безпомощни и че търсим само временни решения и краткосрочни отстъпки. Не бива да позволяваме на тази делегация да идва тук.

Но всички опити да попречим със сила на просяците могат да доведат до непредвидени последици. Това ще е открито предизвикателство към Съединените щати. А и неспящите никога не удрят първи. За нас това е само акт на самозащита, а не предвестник на гражданска война. Ние искаме да бъдем свободни, искаме да следваме своя уникален път и да се радваме на плодовете от своя труд, без други да се възползват от усилията ни.

Единственото, което ни остава за да, спрем навреме просяците, е да им дадем нагледен урок за нашата сила. Подчертавам отново, сила, която няма да използваме, освен ако не бъдем принудени. Пряката емисия, на която ще станете свидетели и която ще бъде излъчвана по всички големи земни канали, отразява събитие, извършено с разрешението и под прякото ръководство на Съвета.

Междувременно, по знак от Керълайн Ренлейх, на екрана се появи изображение на една изоставена орбитална станция, закупена наскоро от корпорация Кагура.

Дженифър продължи в ролята на диктор:

— Говори Съветът на Убежището. Правителството на Съединените щати обяви, че утре сутринта негови представители ще навлязат в наша територия, без да получат за целта разрешение от нас. Става дума за така наречената „миротворческа делегация“. Ние не желаем да дискутираме сключването на нови неравностойни договори, в които отново ще се окажем в ролята на крепостни селяни. Ето защо нямаме намерение да допуснем споменатата делегация. Нашето общество уважава мира, но е готово да защитава своята неприкосновеност, в случай че някой — който и да е — дръзне да ни нападне. Заявяваме пред всички — на удара ще отвръщаме с удар. Като нагледен пример за нашата сила, предоставяме на всички заинтересувани следващата демонстрация. От известно време пресата в Съединените щати се занимава с въпроса, дали Убежището разполага с някакви секретни оръжия. Дойде време да сложим край на тези спекулации. И да заявим открито, че сме готови да прекъснем в зародиш всяка война и всяка заплаха.

Пред вас е орбитална станция Кагура, понастоящем притежание на Убежището. На нея има само животни и някои образци растения, оставени за поддържане на екологичното равновесие. Някъде във вътрешността на станцията наши учени оставиха малък херметизиран контейнер, който съдържа в замразено състояние синтезиран от тях микроорганизъм, който се пренася по въздушен път, а в генетичния му код е въведен сигнал за самоунищожение след седемдесет и два часа. По даден от Убежището знак контейнерът ще бъде отворен.

В първия момент картината от станцията изглеждаше непроменена. Подухваше лек ветрец, който поклащаше клоните на храсталаците. Животното, което протягаше глава към сочните им, зелени листа, ненадейно ококори очи и се закашля. Едри пернати птици взеха да тупкат на земята около него. Утихна и жуженето на насекомите. След още две минути нищо не помръдваше, освен листата, полюшвани от лекия вятър.

— Орбитална станция Кагура е отворена за всички научни експедиции, желаещи да изследват наблюдавания феномен — обяви гласът на Дженифър. — Но ви предупреждавам — носете маски и изолационни костюми, ако пристигнете преди да минат указаните седемдесет и два часа. Лично аз ви съветвам да почакате до изтичането им… А сега — контейнери с подобно съдържание са разположени на различни тайни места в градовете Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго и Лос Анджелис. Незабавно спрете излитането на делегацията и не правете никакви опити да ни налагате волята си със сила. В противен случай ще бъдем принудени да ви отвърнем по начина, на който бяхте свидетели. Нека ви напомня какво е казал един велик мислител, Томас Пейн: „Ние воюваме не за да заробваме, а да освобождаваме и да осигурим възможност на честните хора да живеят…“

Керълайн Ренлейх прекъсна излъчването. В същия миг екраните на Съвета се изпълниха със сцени от вътрешността на Убежището. Хората се стичаха към градския парк, където в Паметния ден Дженифър бе произнесла своята реч. Някои бяха развълнувани, а други — разгневени. Но никой не нарушаваше реда. Тя проследи лицата от екрана, опитвайки се да прецени към кого е обърнат гнева.

Никой в Убежището, освен членовете на Съвета, не знаеше за предстоящата демонстрация на станция Кагура, нито за скритите контейнери с микроорганизми в големите градове на Земята. Не беше никак лесно да ги убеди в смисъла на подобна секретност и се наложи да им припомни случая с процеса, когато някой от техните бе изпратил на Лейша Камдън копие от разпространената сред членовете на Съвета клетва за вярност. Накрая, макар и неохотно, всички склониха.

„Трябваше да ни кажат — чу се женски глас от екрана. — Убежището не е военна база — добави друг. — Ние не сме убийци! Защо не ни поискахте съгласието?“

— Аз ще се справя с тях — рече Уил Сандалейрос. — Ще им поговоря — ако е нужно с всички.