— Различна в какво, Ричард?

Но Ричард само поклати глава.

— Какво ще стане сега, Лейша? Ще подадеш иск срещу Убежището и ще ни обвиниш в кражба и фалшифициране на официални документи?

— Не. В убийство.

Тя го наблюдаваше внимателно. Очите му се разшириха и в тях проблесна такава неподправена изненада, че Лейша веднага повярва — Ричард не знаеше нищо за убийството на Тимъти Херлингър. Но после си спомни, че само преди седмица беше сигурна, че не знае и за кражбата.

— Убийство?

— Тимъти Херлингър е загинал преди час. При съмнителни обстоятелства.

— И ти смяташ… — той кимна, схванал цялата картина. — Ще обвиниш Дженифър в предумишлено убийство. И ще ме накараш да свидетелствам срещу нея. Заради това, което признах одеве.

— Да — прошепна едва чуто тя.

— Никой в Убежището не е планирал убийство! — Когато тя не отговори, Ричард я сграбчи за ръката. — Лейша… чуваш ли, никой в Убежището… никой… дори и Дженифър.

Той изпъшка болезнено, пое дъх и изведнъж се случи най-страшното — избухна в смях.

— Престани! — извика тя, но той не спираше и продължаваше да се тресе. Накрая Лейша стана и нареди на секретарката да се свърже с областния прокурор.

Килията беше съвсем малка, пет крачки на шест, със стени от пенобетон. Имаше вградено легло с две одеяла, възглавница, умивалник, стол, тоалетна чиния, без прозорец и терминал.

Първия ден Дженифър се забавлява да изучава драскулките по стените. Беше избрала южния ъгъл за молитви. Достатъчно бе да затвори очи и вече си представяше изгряващото слънце зад стените на затвора, повикано от нейната воля и вяра.

Умивалникът се намираше в северния ъгъл. Два пъти дневно Дженифър смъкваше бялата си абая и се измиваше, доколкото може.

Останалите два ъгъла бяха заети от койката. Докато четеше книгите, които й бяха позволили да вземе от библиотеката, тя присядаше на твърдия й край. През останалото време размишляваше — за Уолкот и неговото откритие, за бъдещето на Убежището, за избора на Лейша Камдън. За мрежата, която бе създала, и връзките й с други организации… Седеше толкова дълго в тази съвършено неподвижна поза, че надзирателката уведоми областния прокурор. Опасяваха се да не е в кататония заради отворените, немигащи очи.

Сряда и неделя бяха дни за посещения, но единствения, на когото бяха позволили да я вижда, бе Уил Сандалейрос.

— Делото ще е на осми декември — съобщи й той на поредната среща. — Отказаха да те пуснат под гаранция.

— Нищо чудно. Сигурно Лейша е обжалвала.

— Да. Ако знаеш само какво пишат във вестниците. „Неспяща убива, за да владее света!“ „Неспящите — Първа кръв?“, „Таен заговор на неспящи срещу правителството на Съединените щати!“, „Немигващата мафия“… и прочие. Но да оставим това. Нося ти поздрави от децата.

Дженифър замръзна. Идваше най-тежкият момент. Наложи си да запази спокойствие.

— Продължавай.

— Найла каза да ти предам, че е завършила трети курс във физичния. А Рики е открил нов модел за миграция на рибните пасажи в Гълфстрийм и сега двамата с баща му го въвеждат в Глобалния справочник.

— Благодаря ти — отпусна се тя. — Да чуем сега какви са шансовете ми в съда.

По-късно, след като Уил си тръгна, тя отново приседна на койката и се върна към прекъснатите си размишления.

— Наистина ли смяташ да го направиш? — на миниатюрния екран на мултифона лицето на Стела Бевингтън изглеждаше навъсено и хладно. — Да свидетелстваш срещу един от нас?

— Стела. Трябва.

— Защо?

— Защото тя е престъпила закона и защото…

— Какво лошо има в това да се погрижиш за своите, дори ако прекрачиш някоя буква от кодекса? Дори ти си ми го казвала!

— Не е същото. Това, което направи Дженифър, носи вреда на всички нас. Както на неспящите, така и на спящите…

— Не и на мен. Нищо не ми е направила, ти си тази, която всяваш раздор в семейството. Лейша, не всички сме късметлии като теб!

— Но аз… — понечи да отвърне Лейша, но Стела вече бе прекъснала връзката и екранът бе потъмнял.

И пак лице на екрана, но този път на Сюзън Мелинг. Вместо пустинен пейзаж, зад гърба й се виждаха блестящите стени на непозната лаборатория.

— Сюзън, къде си? — попита Лейша.

— В Чикаго. В една лаборатория. Дадоха ми собствено помещение — бръчките по лицето й подскачаха от вълнение.

— Какво, пак ли си започнала да работиш? Да не е върху…

— Да — прекъсна я Сюзън. — Върху генетичния проблем, който обсъждахме в Ню Мексико.

Чак сега Лейша се усети, че разговарят по открита връзка и някой може да ги подслушва. Едва не се засмя, тя трябваше да е предпазливата, а не Сюзън. Кога ли ще се научи на конспирация?

— Исках само да знаеш, че се заехме с проблема и че няколко изтъкнати китайски колеги пристигнаха тук, за да ми помагат.

Китайски? Това пък какво означава? Но, разбира се, веднъж Гаспар-Теру й бе разправял, че в жилите му течала китайска кръв от много далечни предци. Или по-скоро от непознат донор на генетичен материал, пребиваващ в Чикаго. Беше на някакво пиянско парти след един симпозиум и всички много се смяха. Значи Гаспар е в Чикаго, в лабораторията на Сюзън.

— Повторихме първата част от изследванията, но стигнахме до задънена улица. Продължаваме да работим и ще те държим в течение на всичко. А ти как си, Лейша?

— Делото ще се гледа другата седмица.

— А Ричард все още ли…

— Без промяна — прекъсна я Лейша.

— А с Кевин какво става?

— Разделихме се. Временно…

— Проклет да е. И всичко това, само заради участието ти в процеса?

— Сюзън, знаеш ли какво ми хрумна вчера? Че в целия свят има само трима души, които разбират защо ще свидетелствам срещу неспящите. Или както ги определи пресата, „срещу същества от моя вид“. Само трима. Ти, Ричард и… татко.

— Да — кимна Сюзън. — Роджър беше като теб. Смяташе, че истината е по-важна от класовата солидарност. Но аз мисля, че сме повече от трима на този свят.

Лейша погледна към прозореца и мрачното небе зад него.

— За мен сте само трима — промърмори тя.

— Между друго, знаеш ли какъв е броят на заченатите през тази година in vitro неспящи в Съединените щати? 142.

— Само толкова?

— Песъчинка, в сравнение с хилядите от предидущите години. Вече никой не желае детето му да стане прицел на дискриминация. Но ако откритието на твоя Уолкот… — тя остави изречението да увисне.

— Вече не е мой — отсече Лейша. — Разделихме се. Каза ми, че го е правил само за слава и пари. Не искал повече неприятности.

— Ах… — възкликна Сюзън, но вече нямаше какво повече да си кажат.

Областният прокурор Хосак бе изградил обвинителната си реч около една-единствена теза — съществуват преки доказателства, че Я-енергетичният дефлектор в скутера на доктор Тимъти Херлингър е бил препрограмиран. Улика, които недвусмислено води до обвиняемата, Дженифър Шарифи.

— Дами и господа — поде тържествено той, — скутерът на д-р Херлингър е бил оборудван с ретинов скенер, на който се виждат три отпечатъка — на съседско дете, което си е играло навън същата сутрин, на самия доктор Херлингър и… на жена, която според по-нататъшните проучвания се оказа неспяща. Жена, заемаща висок и важен пост в йерархията на някакво тайно общество, контролиращо най-развитите технологии на света. Ще ви демонстрирам също и приставка, намерена в подземния паркинг, зад мястото, където д-р Херлингър е оставял своя скутер. Вътре в нея открихме микрочип, който е толкова усъвършенстван и сложен, че нашите правителствени експерти не можаха да обяснят по какъв начин е конструиран. По-важното е, че знаем какво е действието му. С негова помощ се отварят вратите на Убежището. Накратко, това идва да покаже, че препрограмирането на скутера е част от обширен и мащабен план, осъществен и подпомогнат от хора на Убежището. Излишно е да повтарям, че само един човек — морално и материално — може да стои зад този зловещ план, и това е обвиняемата Дженифър Шарифи. Същата тази Шарифи, която е създала сложна агентурна мрежа, с цел проникване в правителствени и банкови информационни системи за съхраняване на информация, за което своевременно бе уведомен специалния отдел към Министерството на правосъдието в САЩ…