Онг не ги изпрати до вратата. На прага Елизабет се обърна.

— А какво е станало с двайсетото? — попита тя.

— Моля?

— С двайсетото дете. Мъжът ми каза, че деветнайсет от тях са физически и умствено здрави. Какво е станало с последното?

Напрежението отново нарасна скокообразно. Онг съзнаваше, че не бива да казва, знаеше също, че Камдън е информиран за изхода, но не беше сигурен, че ще отговори, а след това ще съжалява задето е изгубил контрол.

— Мъртво е, госпожо. Родителите му се оказаха психически неуравновесени. Разделили се още по време на бременността, а майката не могла да понесе детето да й реве двайсет и четири часа в денонощието.

— Тя ли го е убила? — попита Елизабет Камдън с разширени от ужас очи.

— По невнимание — произнесе до нея Камдън. — Твърде силно го раздрусала. — Той намигна на Онг. — Детегледачки, докторе. На смени. Трябваше да изберете само родители, които могат да си позволят детегледачки.

— Но това е ужасно! — избухна госпожа Камдън. Онг така и не успя да определи кое е ужасното — дали смъртта на детето, липсата на детегледачки или безотговорността на институтския персонал. Затвори очи.

Когато си отидоха, той разтвори в чаша вода десет милиграма циклобензаприн и го гаврътна. Заради гърба — обаждаше се старата травма. След това стоя дълго до прозореца, усещайки как напрежението бавно го напуска. Под него Мичиганското езеро галеше успокояващо брега. Предната нощ полицията бе разгонила бездомниците и сега плажът пустееше. Навсякъде бяха разхвърляни боклуци, дрипави одеяла, вестници, найлонови торбички. Законът забраняваше да се спи в парка и на плажа, забраняваше да си бездомен и без регистрация за постоянно местожителство. По някое време откъм парка се зададоха неколцина служители, които чевръсто събираха боклуците.

Онг вдигна слушалката и позвъни на президента на институтската управа.

Четирима мъже и три жени седяха край полираната махагонова маса в заседателната зала. Доктор, адвокат и индиански вожд, помисли си Сюзън Мелинг, докато оглеждаше седналите срещу нея Онг, Съливан и Роджър Камдън. Тя се засмя. Онг улови усмивката й и направи злобна гримаса. Надут пуяк. Джудит Съливан, адвокатът на института, се наведе и прошепна нещо на другия адвокат — нисък, постоянно нервничещ плешивец с вид на човек, свикнал да изпълнява заповеди. Роджър Камдън, същински индианският вожд, изглеждаше най-щастливият човек в стаята. Опасен мъж, какво ли е да тръгнеш от нищото и да станеш безумно богат? Тя, Сюзън, едва ли щеше да узнае някога. И все пак жизнерадостното му излъчване й действаше като магнит. Бъдещите татковци и майки най-често имаха вид на хора, които уреждаха собственото си погребение. Особено татковците. Затова пък Камдън се държеше така, сякаш е на рожден ден.

В известен смисъл Сюзън бе права. Тя му се усмихна и изпита удоволствие, когато той й отвърна със същото. Усмивка на акула, със странен примес на детска невинност… какво ли е да си с него в леглото? Онг стана, намръщи се величествено и взе думата.

— Дами и господа, мисля, че е време да започваме. Но първо да представя присъстващите. Господин Роджър Камдън и госпожа Камдън, това, естествено, са нашите клиенти. Господин Джон Яровски — адвокат на господин Камдън. Г-жа Джудит Съливан — главен юрисконсулт на института. Самюъл Креншу днес ще представя директора, доктор Брад Марстейнер, който за съжаление отсъства. И доктор Сюзън Мелинг — на нея дължим генетичната модификация, засягаща нуждата от сън. А сега ще ви запозная с няколко правни аспекта, относно договора, който ни предстои…

— Оставете за малко договорите — прекъсна го Камдън. — Нека първо да поговорим за откритието. Имам някои въпроси.

— Какво по-точно ви интересува? — попита Сюзън. Очите на Роджър Камдън бяха сини като морето. Госпожа Камдън — бяха я представили така, сякаш няма собствено име — имаше изплашен вид.

— В такъв случай — намеси се Онг, — да дадем думата на доктор Мелинг за едно кратко встъпително слово.

Сюзън предпочиташе да си поиграят на въпроси и отговори, най-вече за да види от какво точно се интересува Камдън. Но нямаше как да избегне мрежата, хвърлена от Онг. Тя се изправи покорно.

— Позволете ми да започна с кратко описание на съня. От дълго време учените го разделят на три основни фази. Фаза на „бавната вълна“, която на ЕЕГ1 се характеризира с делта вълни. Втората е REM-фазата2 — при нея дори и затворени, очите се движат безпорядъчно. Тя е много по-повърхностна и обикновено е свързана със съновиденията. Взети заедно, тези две фази оформят така наречения „базален сън“. Сънят от третата фаза се нарича „незадължителен“, тъй като немалко хора се лишават от него, без това да води до някакви нежелани странични реакции. Говоря за хората, привикнали към краткотраен сън, с продължителност до 3–4 часа на денонощие.

— Аз съм един от тях — заяви гордо Камдън. — Научих се да го правя. Другите могат ли го?

Явно все пак щяха да си играят на въпроси и отговори.

— Не. Истината е, че механизмът на съня притежава известна гъвкавост, но тя не е еднаква за всички. Raphe nuclei на съдовия ствол…

— Сюзън, струва ми се, че не е необходимо да навлизаме с такива подробности в темата — прекъсна я Онг. — Придържай се към основното.

— Та тези Raphe nuclei всъщност регулират баланса между невротрансмитерите и пептидите, което пък на свой ред оформя желанието за сън, нали? — довърши вместо нея Камдън.

Сюзън не се сдържа и се разсмя. Камдън, безскрупулният финансов магнат с ум като бръснач, седеше с кротка и невинна усмивка, досущ като някой първокурсник, който чака да го похвалят, задето си е назубрил урока. Онг направи гримаса. Госпожа Камдън бе втренчила поглед в рамката на прозореца.

— Съвършено правилно, господин Камдън. Виждам, че добре сте се подготвили.

— Става дума за моята дъщеря — отвърна Камдън и Сюзън преглътна стреснато. Кога за последен път бе чувала толкова властни нотки? Останалите в стаята мълчаха.

— Ами тогава — рече тя, — знаете, че хората заспиват поради прогресивно нарастващо импулсно напрежение в мозъка. Изследванията през последните двайсет години доказаха, че това е единствената причина. Нито фазата на бавните вълни, нито REM-сънят извършват някакви строго специфични функции, които да не могат да бъдат осъществени и докато тялото и мозъкът бодърстват. Много неща се случват по време на сън, но нищо не пречи тези процеси да протичат и когато индивидът е буден, стига да бъдат повлияни други хормонални взаимодействия.

Сънят е изпълнявал изключително важна роля в еволюцията на човека. Веднъж задоволили глада си и отвърнали на повика за продължаване на рода, първобитните хора можели да разчитат единствено на съня, като защитен механизъм срещу свирепите и кръвожадни хищници. Той е бил важно средство в борбата за оцеляване, защото им помагал да останат неподвижни в продължение на много часове. Но сега сънят е атавизъм, ненужен остатък от миналото, подобно на апендикса. Макар да се задейства неизменно всяка нощ, той отдавна е станал излишен. Ето защо ние прекъснахме веригата в самия й зародиш — в гените.

Онг трепна. Не обичаше подобни твърде опростени изказвания. А може би се бяха пробудили старите му антипатии към нея. Предпочиташе Марстейнер да говори за тези неща, при него нямаше да има литературни отклонения за „първобитни хора“ и „кръвожадни хищници“.

— А съновиденията? — попита Камдън.

— Също са излишни. Атавистично бомбардиране на кората, с цел да се поддържа полубодърстваща готовност, в случай, че някой хищник реши да нападне по време на сън. Функция, която се осъществява далеч по-добре при бодърстване.

— Защо тогава не ни е останало само то? Искам да кажа, от самото начало на еволюцията?

Отново я изпитваше. Сюзън му се усмихна ослепително, показвайки открито одобрението си.