— Нали ви казах. Предпазно средство срещу хищниците. Но ако ви нападне някой от съвременните хищници — да речем, трансграничен информационен инвеститор — тогава е по-добре да си в пълно съзнание.

— А как ще обясните високия процент на REM-сънища при зародиша и новороденото? — изстреля незабавно Камдън.

— Наследство от древността. Мозъкът се развива чудесно и без тяхна помощ.

— Ами невронното възстановяване във фазата на „бавните вълни“?

— Никой не го е прекъсвал. Достатъчно е да се въведе една малка програма в ДНК и то продължава при бодърстване. Поне на този етап не сме забелязали никаква загуба в невронната ефективност.

— Да, но по време на същата тази фаза се отделя значително количество от човешкия растителен хормон.

Сюзън го погледна с възхищение.

— Още един процес, който сме прехвърлили в състоянието на бодърстване. С някои генетични изменения в хипофизната жлеза.

— А какво ще кажете за…

— Страничните реакции! — прекъсна ги госпожа Камдън. — Кажете нещо за проклетите странични реакции!

Сюзън бавно се извъртя към Елизабет Камдън. Беше забравила за присъствието й. Младата жена я оглеждаше с нескрита неприязън.

— Радвам се, че попитахте, госпожо Камдън. Защото странични реакции има. — Сюзън спря, наслаждавайки се на театралния ефект. — Сравнени с другите деца на същата възраст, неспящите подрастващи — забележете, без да са получили увеличаване на интелектуалния потенциал — са далеч по-интелигентни, по-жизнерадостни и по-съобразителни.

Камдън извади цигара. Архаичният и неприличен жест изненада Сюзън. Но после разбра какво се крие зад него — Роджър Камдън искаше да отвлече вниманието им от себе си, за да скрие чувствата си в този момент. Имаше златна запалка, лъскава като играчка, с монограм.

— Ще ви обясня по-подробно — рече тя. — REM-сънят бомбардира мозъчната кора с хаотични неврални импулси от ствола. Следователно съновиденията възникват като следствие от опитите на обстрелваната кора да намери някакъв смисъл в активираните образи и спомени. Този процес поглъща голямо количество енергия. При неспящите обаче, тази енергия се съхранява и се влива в общата координация на въвежданата отвън информация. Ето и източникът за нарастващата интелигентност и великолепната съобразителност.

В добавка, вече повече от шейсет години на учените им е известно, че антидепресантите, които подобряват настроението при потиснати пациенти, оказват възпиращ ефект върху фазата на REM-съня. Но едва през последните десет години бе доказано, че обратното също е вярно — потискането на REM-съня прогонва депресията. Неспящите деца са жизнерадостни, общителни… лъчезарни. Това е най-точният израз.

— Но на каква цена? — попита госпожа Камдън. Държеше главата си изправена и мърдаше само ъгълчетата на устните си.

— На никаква. Няма отрицателни странични реакции.

— Засега… — изрече госпожа Камдън.

Онг и Креншу я гледаха втренчено. Роджър Камдън дори не бе погледнал жена си. Той дръпна от цигарата и пусна малко облаче дим.

Сюзън сви примирено рамене.

— Засега.

— Всяко нещо си има цена, доктор Мелинг.

Харесваше й начинът, по който произнасяше името й.

— Прав сте. Особено, когато става въпрос за генетични изменения. Честно казано, досега не сме открили каква ще е тя в споменатия случай — колкото и упорито да търсехме. Но нима е прекалено самонадеяно, ако заявим, че поне този път вселената ни е дала нещо наистина добро, позволила ни е да направим цяла крачка напред, да извлечем пълната полза… без да плащаме нищо?

— Не вселената. Интелигентността на хора като вас — заяви Камдън и Сюзън го погледна като гръмната. Очите му се впиха в нейните. Тя почувства, че дъхът й спира.

— Според мен — намеси се доктор Онг, — сега не е времето и мястото да обсъждаме подобни философски въпроси. Господин Камдън, ако сме задоволили научното ви любопитство, предлагам да се върнем към финансовата страна. Моля госпожица Съливан и господин Яровски да поемат нещата. Благодаря ви, доктор Мелинг.

Сюзън кимна. Повече не погледна към Камдън, но през цялото време усещаше присъствието му и знаеше, че я гледа.

Къщата беше точно такава, каквато си я бе представяла — масивна каменна постройка на брега на езерото, северно от Мичиган. Откъм пътя имаше голям двор с дървета, но между задната стена и откритата водна шир не бе засаден и храст. Тук-там през петната топящ се сняг се подаваше по някоя тревичка. БИОТЕХ работеше от четири месеца с Камдънови, но Сюзън за първи път идваше тук.

Докато крачеше по алеята, пристигна още една кола. Не, беше пикап, който заобиколи нейната кола и продължи към сервизния вход от другата страна. Шофьорът слезе да позвъни на вратата, а придружителят му се зае да разтоварва найлонови чували с пелени. Бяха розови, на жълти зайчета. Сюзън притвори очи.

Отвори й Камдън. Личеше си, че с мъка сдържа тревогата си.

— Сюзън, не беше нужно да идваш чак тук. Аз щях да сляза до града!

— Спокойно, Роджър, не се безпокой. Госпожа Камдън тук ли е?

— В дневната. — Той я поведе през просторния вестибюл и я покани в уютна стая с камина, в която гореше буен огън. Мебелите бяха в английски стил, имаше много дърво и картини на кучета и коне по стените. Навсякъде личеше ръката на Елизабет Камдън. Самата тя не се надигна от люлеещия се стол, когато Сюзън влезе.

— Ще се постарая да бъда кратка и ясна — започна веднага Сюзън. — И без това сте изтормозени от дългото чакане. Получихме всички резултати от амниоцентезата, ултразвуковото изследване и тестовете на Лонгстън. Имате чудесен плод, който се развиваше напълно нормално в продължение на две седмици, след като се имплантира без никакви проблеми към маточната стена. Сега обаче възникна усложнение.

— Какво? — подскочи Камдън.

— Госпожо Камдън — обърна се Сюзън към жена му, — по чиста случайност миналия месец и двата ви яйчника са отделили яйцеклетки. И сега вие носите два зародиша.

— Близнаци? — попита пресипнало Елизабет.

— Не — отвърна Сюзън, но после се сепна. — Искам да кажа — да. Това са близнаци, но не са еднакви. Само единият плод е генетично променен. Другият ще бъде съвсем нормален. Доколкото си спомням, вие не желаехте нормално дете.

— Така е — кимна Камдън. — Аз не желая.

— Аз пък искам — рече Елизабет.

Камдън й хвърли гневен поглед, извади цигара и демонстративно я запали. За Сюзън това, което ставаше бе пълна загадка.

— Растежът на детето ни ще бъде ли повлиян от присъствието на другото? — попита Роджър.

— Не — отвърна Сюзън. — По никакъв начин. Те просто… съществуват заедно.

— Не може ли да го премахнете?

— Само ако извадим и двата плода. Ако решим да извадим единия, травмирането на маточната стена ще доведе до изхвърляне и на другия. Но избор има. Можем да започнем всичко отначало. Все пак не забравяйте, че оплождането in vitro, освен всичко друго, е и малко късмет. Някои двойки правят по осем, десет опита. Ако започнем отначало, процесът може да се окаже дълъг.

— Пак питам — присъствието на втория зародиш може ли да повлияе неблагоприятно върху развитието на дъщеря ми? Например да й отнеме хранителни вещества? Или да промени други фактори с напредването на бременността?

— Не. Освен риска от преждевременно раждане. Две бебета заемат повече място в утробата, а когато вътре стане тясно, настъпват благоприятни условия за раждане. Но иначе…

— Колко преждевременно? Достатъчно, за да заплаши съществуването й?

— Най-вероятно не.

Камдън продължи да пуши. На вратата застана един от подчинените му.

— Сър, търсят ви от Лондон. Джеймз Кендал от името на господин Ягаи.

— Ще се обадя — Камдън стана, но изведнъж се наведе и втренчи очи в лицето на жена си. — Добре, Елизабет. Добре.

След което напусна стаята.

Измина доста време, преди Сюзън да осъзнае, че Елизабет я разглежда с любопитство.