Не можеше да се каже, че Мъртвите наистина разбираха картите, но малкото, което знаеха, беше много повече от онова, което бе известно някога на съвременниците на Клара.

Някои от картографските знаци бяха много прости. Мъртвите бяха доволни да споделят с Клара своите знания. Проблемът беше да ги накара да престанат да разказват.

— Какво означават цветовете на обектите? — попита Клара.

— Разстоянието, на което се намират — отвърнаха Мъртвите. — Колкото са по-сини, толкова са по-отдалечени; колкото са по-червени, толкова са по-близко.

— Това показва — прошепна най-педантичният от Мъртвите, който се оказа, че е жена, — това показва, че хичиянците са познавали закона, изведен от Хабъл-Хамъсън.

— Моля те, не ми обяснявай закона на Хабъл-Хамъсън — отвърна Клара. — Какво означават всички онези знаци? Например, приличните на кръстове с допълнителни чертички върху тях?

— Това са основни обекти — отвърна с въздишка Мъртвият. — Като Гейтуей. И като Гейтуей Две. И Завода за храна. И…

— А онези знаци, които приличат на отметки?

— Уон ги нарича въпросителни — прошепна тъничкият гласец. Те наистина приличали малко на такива, ако се махнеше точката от долния край на въпросителния знак и останалата част се обърнеше наопаки. — Повечето са черни дупки. Ако зададеш настройка двадесет-три, осемдесет-четири…

— Моля те, млъкни! — извика Уон и се надигна, разрешен и раздразнен, на койката. — Не мога да спя от глупавото ви крещене!

— Ние не крещим, Уон — каза миролюбиво Клара.

— Не били крещели! — изрева Уон. — Ха! — Той се стовари на пилотската седалка със стиснати юмруци и присвити рамене и я загледа. — Какво ще кажеш, ако сега поискам да ям? — попита.

— Искаш ли?

Уон поклати отрицателно глава.

— Или да правя любов?

— Искаш ли?

— Искам ли, наистина ли искам! Винаги трябва да питаш! Ти в действителност съвсем не си добра готвачка, а и в леглото си далеч по-малко интересна, отколкото претендираше. Доли беше по-добра.

Клара спря дъха си и се насили да го изпусне бавно и тихо. Но не можа да се насили да се усмихне.

Уон се нахили доволен, че е успял да я изплаши.

— Спомняш ли си Доли? — весело попита той, — Онази, която ти ме убеди да изоставя на Гейтуей. Там си имат правило: не плащаш — не дишаш, а тя нямаше никакви пари. Чудя се дали е още жива…

— Още е жива — изръмжа Клара, надявайки се да е вярно. Доли винаги щеше да намери кой да й плаща сметките. — Уон, какво означават онези жълти светлини на екрана? — започна тя в отчаян опит да смени темата, преди да стане по-лошо. — Мъртвите изглежда не знаят.

— Никой не знае. Щом мъртвите не знаят, не е ли глупаво да мислиш, че аз бих могъл да зная? Понякога си много глупава — укори я той. И в този кратък миг, точно когато Клара щеше да избухне отново, се чу тъпичкият глас на Мъртвата жена:

— Настройка двадесет-три, осемдесет-четири, деветдесет-седем, осем, четиринадесет.

— Какво? — попита стресната Клара.

— Настройка двадесет-три… — гласът повтори цифрите.

— Какво е това? — попита Клара и Уон се зае лично да отговори. Настроението му не се бе променило, но изразът на лицето му беше различен… по-малко враждебен. По-напрегнат. По-изплашен.

— Това са координати от картата, разбира се — обясни той.

— И какво показват?

Уон погледна настрана.

— Задай тази настройка и ще разбереш — отвърна той. На Клара й беше трудно да завърти назъбените колела. Въпреки целия си предишен опит, такъв един акт за нея бе равносилен на самоубийство: функцията на тези диаграми не беше изучена, а промяната на зададената настройка почти сигурно означаваше непредсказуема и обикновено фатална промяна на курса. Но единственото, което се случи, беше, че образите на екрана трепнаха, завъртяха се и спряха, за да покажат… какво? Една звезда? Или черна дупка? Каквото и да бе, то светеше на екрана с ярка кадмиево-жълта светлина и около него трепкаха не по-малко от пет обърнати наопаки въпросителни.

— Какво е това? — попита Клара. Уон бавно се обърна и я погледна.

— Това е голяма и много далечна черна дупка — каза той. — Сега отиваме там. — От лицето му бе изчезнала предишната заядливост. На Клара почти й се прииска тя да се върне, защото онова, което я замени, беше безграничен страх.

А междувременно…

Междувременно първата фаза от задачата на Капитана и неговия екипаж почти привършвала, без обаче да им достави радост. Капитана още продължавал да тъгува по Туайс. Нейното стройно, лишено от самоличност тяло било изхвърлено. У дома то щяло да отиде, заедно с други отпадъци, в резервоарите за утаяване, защото хичиянците не били сантиментални спрямо своите мъртъвци. На кораба нямало резервоари за утаяване, затова то било изхвърлено в Космоса. Частта, останала от Туайс, била съхранена, заедно с други наследствени умове, и докато се разхождал из новия и непознат кораб, Капитана от време на време докосвал кесията, където се съхранявала, без да си дава сметка, че го прави.

Загубата не била само лична. Туайс била техният оператор за дистанционно управление и работата по стоварването на платноходката не можела да се извърши добре без нея. Монгрел се стараела, но не била специалист по дистанционно управление. Капитана стоял нервно до нея, без да може да й помогне.

— Не намалявай тягата, тази орбита не е стабилна! — изсъскал той и добавил: — Надявам се блатните да не ги е хванала морска болест от това ужасно лашкане.

Монгрел провесила нос, но не казала нищо. Тя знаела защо е толкова напрегнат и дръпнат Капитана.

Най-после той бил удовлетворен и потупал Монгрел по рамото, за да й даде знак, че може да изхвърли товара. Големият балон се наклонил и завъртял. От полюс до полюс се появила една тъмна линия и той се отворил като цвете. Монгрел изсъскала доволно, откачила полегналата платноходка и я оставила да се плъзне свободно.

— За тях това пътуване беше трудно — отбелязал офицерът по съобщенията и отишъл при Капитана.

Капитана трепнал с корем, хичиянски еквивалент на вдигане на рамене. Сега платноходката вече била излязла напълно от отворената сфера и Монгрел започнала да затваря голямата полусфера.

— Какво става с твоята задача, Шоин? Човешките същества продължават ли да бъбрят?

— Повече от всякога, страхувам се.

— Обединени безтелесни умове! Постигнахте ли някакъв успех в превеждането на казаното от тях?

— Умовете работят върху тази задача. — Капитана кимнал мрачно и се пресегнал за осмостенния медальон, закачен към кесията между краката му. Спрял се навреме. Удовлетворението, което можел да получи, като попита умовете как върви превеждането, нямало да оправдае болката от гласа на Туайс между тях. Рано или късно, той щял да я чуе, по необходимост. Но не сега.

Капитана издухал въздуха от ноздрите си и се обърнал към Монгрел.

— Откачи платноходката и я остави да плува там. Засега не можем да направим нищо повече. Шоин! Изпрати съобщение до тях. Кажи им, че съжаляваме, задето в момента няма как да им помогнем, но ще се опитаме да се върнем. Уайт-Нойс! Покажи ми разпределението на корабите!

Навигаторът кимнал, обърнал се към уредите. В следващия момент екранът се изпълнил с въртящи се жълтоопашати комети. Цветът на ядрото им показвал разстоянието, дължината на опашката и скоростта.

— Кой е онзи глупак с тирбушона? — попитал Капитана и образът на екрана се свил, за да изобрази въпросната комета. Капитана изсъскал от учудване. Когато последния път разглеждал този кораб, той бил акостирал в своята локална система. Сега пътувал с много голяма скорост и се бил отдалечил много от дома си. — Къде отива? — запитал Капитана.

Приличните на въжета мускули по лицето на Уайт-Нойс трепнали.

— Една минутка, Капитане.

— Добре, проучи!

При други обстоятелства Уайт-Нойс може би щял да се обиди от тона на Капитана. Хичиянците се обръщали учтиво един към друг. Обстоятелствата обаче не можели да се пренебрегнат. Фактът, че тези парвенюта, хората, притежавали апаратура за проникване в черна дупка, бил сам по себе си много застрашителен. Сведението, че са изпълнили въздуха с техните шумни, глупави комуникации, било още по-лошо. Кой можел да каже, какво щяло да последва? А смъртта на другаря от кораба била последната сламка, която направила това пътуване най-лошото от много време, преди Уайт-Нойс да бил роден, когато научили за съществуването на други…