…Хамилтоновият закон за икономия в доводите! Така, вътрешно този отрасъл в бордеите престъпник беше учен дотолкова, че беше преоткрил хамилтоновия закон и строго се предържаше към него.

И все пак — и това беше възхитително — Джейк Опънхаймър беше интелектуално честен. Тази нощ, когато бях задрямал, той ме повика с обичайния сигнал:

— Слушай, професоре, ти ми каза, че си ме видял да клатя разклатения си зъб. Тука ме хвана натясно. То е единственото нещо, дето не мога да разбера отде го знаеш. Той се разклати само преди три дни и не съм казал думичка за това на жив човек.

Паскал48 казва някъде: „Когато разглежда хода на човешката еволюция, философският ум трябва да смята човечеството за един човек, а не за сбор от индивиди.“

Седя тук в отделението за убийци във Фолсъм със сънливо бръмчене на мухи в ушите и размишлявам върху това изказване на Паскал. То е вярно. Също като човешкия ембрион за кратките десет лунни месеца със зашеметяваща скорост, в безчет форми и образи, умножени безчет пъти, повтаря цялата история на органичния живот от растението до човека; също както човекът-момче в кратките си момчешки години повтаря историята на първобитния човек с постъпките на жестокост и диващина, от причиняване на болка при игра на по-малки твари до племенно осъзнаване, изразено в желанието да се събира в банди, също така и аз, Даръл Стандинг, съм повторил и изживял всичко, каквото е бил първобитния човек и каквото е вършил и ставал, докато съм станал това, което сте вие и аз, и всички други подобни на нас в двадесетия век на цивилизацията.

Наистина всички ние, всеки жив човек на планетата днес, носим в нас вечната история на живота от самото му начало. Тази история е записана в нашите тъкани и нашите кости, в нашите функции и нашите органи, в клетките на нашия мозък и нашия дух, във всичките видове физически и психически подтици и стремежи. Някога сме били рибоподобни, ти и аз, читателю, и сме изпълзели от морето, за да проправяме пътя за голямото сухопътно приключение, в разгара на което се намираме сега. Ние все още носим следите на морето, както все още носим следите на влечугото от преди то да е станало влечуго, а ние да сме станали ние, когато пра-влечугото и пра-ние сме били едно. Някога сме летели във въздуха и някога сме живели по дърветата, и ни е било страх от тъмнината. Белезите остават врязани в теб и мен, врязани в нашето семе след нас до края на времето на земята.

Това, което Паскал е прозрял с очите на ясновидец, аз съм го преживял. Аз съм видял себе си, този един човек, разглеждан от философското око на Паскал. О, аз зная един разказ, най-истински, най-чудесен, най-действителен за мен, макар че се съмнявам дали бих могъл да го разкажа и дали ти, читателю, би могъл да го разбереш, когато го разкажа. Казвам, че съм видял себе си като този един човек, за когото споменава Паскал. Аз съм изкарвал дълги трансове в усмирителна риза и съм виждал себе си като хиляди живи лица, изживяващи хилядата живота, които сами по себе си са историята на човешкото създание, изкачващо се нагоре през вековете.

Ах, какви царски спомени имам, когато прехвръквам през еоните на далечното минало. В отделни трансове, прекарани в ризата, аз съм изживял много съществувания, свързани с хилядолетните одисеи на ранните преселвания на хората. Боже, преди аз бях от лененокосите ази, които обитаваха Асгадар, а преди това бях от червенокосите вани, които обитаваха Ванахейм49 дълго преди тези времена имам спомени (живи спомени) за по-ранни преселвания, когато като пух от бодили, носен от вятъра, ние се предвижвахме на юг пред лицето на спускащата се надолу полярна шапка на ледовете.

Умирал съм от мраз и глад, в бой и наводнение. Брал съм ягоди по голия гръбнак на света и съм изравял ядивни корени от богатата почва на тресавища и ливади. Издрасквал съм подобието на елен и подобието на космат мамут върху мамутовите зъби, добити от лова, върху скалните стени на пещерни живелища, когато зимните виелици свиреха вън. Чупил съм мозъчни кости сред развалините на царски градове или на местата, където им е било съдено да бъдат построени векове след смъртта ми. И съм оставял костите от преходните си тела на езерни дъна, в ледникови морени и асфалтови пластове.

Живял съм през векове, познати днес между учените като палеолит, неолит и бронзов. Спомням си как с опитумените вълци сме изкарвали елените си на паша по северните брегове на Средиземно море, където сега са Франция, Италия и Испания. То е било преди ледената покривка да се отдръпне назад към полюса. През дълги поредици от равноденствия съм живял и умирал, читателю… само че аз го помня, а ти не.

Бил съм Син на ралото, и Син на рибата, и Син на дървото. Всички вярвания от самото начало на вярванията пребъдват в мен. И когато отчето тук в черквата, във Фолсъм, в неделя служи на бога по своя правилен съвременен начин, аз зная, че в него, в отчето, все още пребъдват преклоненията пред ралото, рибата и дървото — да, а също и всичките преклонения пред Астарта50 и Ноюта.

Бил съм арийски господар в стария Египет, когато моите войници драскали мръсотии по резбосаните гробници на умрели и отколе забравени царе. И аз, арийския господар в древния Египет, си бях построил две гробници: едната лъжлива и величествена пирамида, известна на цяло поколение роби; другата малка, невзрачна потайна, изсечена в скалите в пустинна долина от роби, умрели веднага след завършването й… И аз се чудя тук, във Фолсъм, когато демокрацията мечтае за своите вълшебства в света на двадесетия век, дали там, в изсечената в скалите гробница в онази тайна, пустинна долина — дали там все още почиват костите, които са били мои, на които се е държало одухотвореното ми тяло на арийски господар, надменен заповедник.

А по време на великото преселение на юг и изток под палещото слънце, което погуби всички взели в него участие потомци на родовете Асгар и Ванахейм, аз съм бил крал на Цейлон, строител на арийски паметници, подвластен на арийските крале на древна Ява и древна Суматра. И съм умрял стотици пъти по времето на великото преселение в Южните морета, преди още възраждането на човека да бе стигнало до издигането на паметници, каквито само арийци издигат по вулканични тропически острови, които аз, Даръл Стандинг, макар и да съм добре запознат с географията на тези далечни морета, не мога да назова.

Само да можех отчетливо да изрисувам с несигурния начин на изразяване на думи онова, което виждам и зная, и притежавам, включено в съзнанието си за огромното преселение на народите във времената преди сегашната писана история! Нашите стареи, нашите свещенослужители, нашите мъдреци разказваха нашата история в приказки и записваха тази история на звездите, та семето, идващо след нас, да не забравя. От небето идваха царуващите живот, дъжд и слънчева светлина. И ние изучавахме небето, научавахме се по звездите да пресмятаме времето и да го разделяме на годишни времена; и ние давахме на звездите имена на наши герои, наши храни и наши сечива за добиване на храна; и на нашите скитания, и преселения, и приключения; и на нашите задължения и неукротимите ни подтици и желания.

Но уви! Ние смятахме за непроменими небесата, на които записвахме всичките си смирени копнежи и всичките си скромни деяния, които вършехме или мечтаехме да извършим. Когато бях син на бика, спомням си, че прекарвах живота си в звездобройство. А преди това и след това бе имало други съществувания, в които съм пял с жреците и народните певци забранените, „табу“ песни, песни за звездите, в които както ние вярвахме, бе записано нетленното ни минало. А сега в края на всичко това, аз седя над книги по астрономия от библиотеката на затвора — книги, които е позволено да четат осъдените на смърт — и узнавам, че дори и небесата са преходни и променливи явления, подлежащи на предвижвания на звезди, както земята — на преселения на народите.