Тя с усилие дойде на себе си, но само външно. В очите й имаше неразгадаема мисъл. Никога още не бях виждал женски очи с това изражение.

Щеше да ме отмине без да поздрави, ако не бях й се изпречил на пътя. Тя се спря и замърмори някакви думи механично, но през цялото това време очите й гледаха унесено през мен, отвъд мен, широко отворени за видението, което ги изпълваше.

— Видях Него, Лодброг — пошепна тя — Видях Него!

— Дано по волята на боговете той не е толкова недоволен от това, че е видял теб, който и да е — изсмях се аз.

Тя не обърна внимание на ненавременната ми шега, очите й останаха изпълнени с видението и тя щеше да продължи, ако не бях пак й преградил пътя.

— Кой е той? — поисках да зная — Да не е някой възкръснал от мъртвите, за да запали тая странна светлина в очите ти?

— Този който е възкресявал други — отвърна тя — Наистина аз вярвам, че той, този Исус, е възкресявал мъртви. Той е князът на светлината, синът божий, аз го видях. Наистина вярвам, че той е Син божий.

Много малко можах да разбера от думите й, освен това, че е срешнала скитащия рибар и е била обзета от неговата лудост. Защото положително тази Мириам не беше същата Мириам, която го бе заклеймила като напаст и поискала той да бъде затрит като всяка напаст.

— Той те е омагьосал! — извках с яд.

Очите й се навлажниха и сякаш станаха по-дълбоки, когато ми го потвърди.

— О, Лодброг, неговото очарование не може да се изкаже, не се поддава на описание. Но погледнеш ли го, ще разбереш, че той е целият доброта и състрадание. Аз го видях! Аз го чух! Аз ще раздавам всичко, каквото имам, на бедните и ще го последвам.

Тя го каза с такава увереност, че й повярвах напълно, както бях повярвал на изумлението на прокажените в самария, взрени в здравата си плът; и бях огорчен, че такава велика жена може да бъде тъй лесно впримчена от един скитащ чудотворец.

— Последвай го — подиграх й се аз — Без съмнение ще носиш корона, когато той спечели царството си.

Тя кимна утвърдително и аз бях готов да й ударя плесница заради глупостта й. Отстъпих настрана и когато мина бавно нататък, тя промърмори:

— Неговото царство не е тука. Той е синът на Давид. Той е син божий. Той е всичко, каквото казва че е, или всичко велико и добро, каквото е било казано за него.

— Източен мъдрец! — смееше се Пилат — Той е мислител, този неграмотен рибар. Аз го проучих по-добре. Имам нови донесения. Той няма нужда да върши чудеса. Той надминава с мъдростта си най-мъдрите от тях. Те са му слагали капани, а той им се изсмял на капаните. Виж! Чуй това!

И той ми разправи как Исус объркал тези, които са искали да объркат него, когато му довели да съди жена, хваната в прелюбодеяние.

— Ами данъка! — възхищаваше се Пилат — „Цезаровото на Цезаря, а божието богу“ им отговорил той. Това било подсторено от Ана и Ана остана объркан. Най-после се е появил поне един юдей, който разбира нашето схващане за държавата.

След това видях съпругата на Пилат. Като я погледнах в очите, мигновено разбрах, след като бях видял и очите на Мириам, че тази нервна, разстроена жена също е видяла рибаря.

— Божеството е въплатено в него — промърмори ми тя — Сам той е сигурен в това, че божеството присъства у него.

— Бог ли е той? — попитах я тихо, защото трябваше да кажа нещо.

Тя поклати глава.

— Не зная. Той не го каза. Но зная едно: боговете са като него.

„Човек, който омагьосва жени“ — беше личното ми мнение, когато оставих жената на Пилат да блуждае в просъници и видения.

Следващите дни са известни на всички вас, които четете тези редове, и именно през тези следващи дни аз разбрах, че този Исус е бил човек, който е омагьосвал и мъже. Той омагьоса Пилат. Той омагьоса и мен.

След като Ана заповяда да изпратят Исус при Кайафа и синедрионът, събрал се в дома на Кайафа, осъди Исус на смърт, придружен от кряскаща тълпа, Исус бе заведен при Пилат за изпълнение на присъдата.

Ала в интересите на Рим и поради собствените си убеждения Пилат не искаше да го предаде на смърт. Пилат много се интересуваше от Исус и много се интересуваше от спокойствието и реда. Какво го беше грижа Пилат за живота на един човек?… За живота на много мъже? Школата на Рим беше желязна и губернаторите, изпращани от Рим да управляват покорени народи, бяха също железни. Пилат мислеше и действаше като губернатор, безлично. И ето на: когато Пилат излезе намръщен да посрешне сганта, довела рибаря, той изпита тозчас чара на тоя рибар.

Аз бях там. Аз знам. Пилат го видя тогава за първи път. Пилат излезе разгневен. Нашите войници бяха готови да разчистят двора от кресливата сбирщина. Ала тутакси щом погледа му се спря върху рибаря, Пилат омекна — не изпита съчувствие. Той се отказа да бъде съдник, поиска те да съдят рибаря според собствения си закон и да постъпят с него според собствения си закон, понеже рибарят бе юдей, а не римлянин. Никога досега юдеите не са се подчинявали на римските разпореждания така драговолно. Те извикаха, че под римско господство е незаконно да предадат някого на смърт. Въпреки това Антипа беше обезглавил Йоана и не бе си навлякъл никакви неприятности.

И Пилат ги остави на двора, под открито небе, и въведе Исуса самин в съдната зала. Какво е ставало там, не зная, освен че когато излезе, Пилат беше променен. Докато преди не беше склонен да предаде рибаря на смърт, понеже не искаше да стане оръдие на Ана, сега не искаше да го предаде на смърт поради уважението си към него. Сега полагаше усилия да спаси рибаря. А сганта през цялото време крещеше: „Разпни го! Разпни го!“

На теб са познати, читателю, искрените усилия на Пилат. Ти знаеш как той се опитал да заблуди тълпата, първо, като изкарал Исус безобиден глупак; след това, като им предложил да го освободи според обичая да се пуска един затворник по време на пасхата. И ти знаеш как свещениците подучили тълпата да вика за освобождаването на убиеца Варнава.

Напразно се бори Пилат срещу съдбовното решение, което искаха да изтръгнат от него свещениците. С презрителни забележки и подигравки, той се надяваше да превърне цялата работа във фарс. Той нарече Исуса на смях цар на юдеите и заповяда да го бият с камшик. Надеждата му беше, че всичко ще свърши със смях и със смеха ще се забрави.

С радост мога да кажа, че нито един римски войник не взе участие в последвалото. Войниците от помощните войски бяха тези, които сложиха на Исус венец и наметало, втикнаха тръстиков царски жезъл и коленичили, го провъзгласиха за цар на юдеите. Макар и да не сполучи, това беше театър, за да ги омиротвори. И аз, докато гледах, почувствах чара на Исуса. Бях обзет от спокойствието, което се излъчваше от него. Бях примирен и уталожен, не бях смутен. Така е трябвало да стане. Всичко беше наред. Безметежността на Исуса в сърцето на този смут и страдание стана и моя безметежност. У мен почти не се мярна никаква мисъл да го спася.

От друга страна, бях видял твърде много човешки чудеса през бурните и толкова различни години, за да бъда предизвикан към глупави постъпки от това сегашно чудо. Аз бях погълнат от безметежността. Нямах какво да кажа. Не можех никого за нищо да осъдя. Знаех, че стават неща непостижими за мен и те трябва да станат.

Но Пилат продължаваше да се бори. Смутът се усили. Кръвожадни викове зазвучаха в двора: всички крещяха и искаха Исус да бъде разпнат. Пилат влезе още веднъж в съдната зала. След като усилието му да превърне случая във фарс се провали, той се опита да оспори подсъдността. Исус не бил от Ерусалим. По рождение бил поданик на Антипа и Пилат искаше Исус да бъде изпратен на Антипа.

Но брожението вече се ширваше в града. Нашите войни пред палата бяха пометени от огромната улична гмеж. Започналите размирици можеха за едно мигновение да се превърнат в гражданска война и революция. Моите двадесет легионери бяха близо до мен в пълна готовност. Те обичаха фанатичните юдеи не повече от мен и с радост биха посрешнали заповедта ми да очистят двора с изтеглени мечове.