— защо не? — обади се жена му — Защо не? Богове са слизали на земята и преди.

— Вижте какво — заговори Пилат — Чух от достоверен източник, че след като тоя Исус извършил чудо, като нахранил множество хора с няколко хляба и риби, глупавите галилеяни искали да го направят цар. Искали да го направят цар против волята му. За да се отърве от тях, той избягал в планините. В това няма нищо умопобъркано. Той е бил твърде умен, за да приеме участта, на която искали насила да го осъдят.

— Въпреки всичко тъкмо такава е примката, в която Ана иска да въвлече теб — пак се намеси Мириам — Те твърдят, че той искал да стане цар на юдеите, което е нарушение на римското право, поради което с него трябва да се разправи Рим.

Пилат сви рамене.

— По-скоро цар на просяците или цар на мечтателите. Той не е глупак. Той е мечтател, но не мечтае за власт на този свят. Желая му колкото ще късмет на онзи свят, защото той е извън границите на римското правораздаване.

— Той поддържа, че часната собственост е грях — с това удря фарисеите — обади се Амбивий.

Пилат се разсмя от сърце.

— Този цар на просяците и другарите му просяци въпреки всичко уважават частната собственост — обясни той — Защото, виждате ли, не толкова отдавна те са имали дори пазител на богатството си. Казвал се Юда и се разправя, че крадял от общата кесия, която носел.

— Исус не е ли крал? — попита съпругата на Пилат.

— Не — отговори той — Крал е Юда, пазителят.

— Кой е бил тоя Йоан? — запитах аз — Той нещо се провинил във връзка с Тиберий и Антипа го предал на смърт.

— Той е друг — отговори Мириам — Родил се е край Хеврон. Бил вдъхновен пророк и живеел в пустинята. Дали сам той, дали последователите му твърдяха, че бил Илия възкръснал от мъртвите. Илия, нали знаете, е бил един от старите ни пророци.

— Да не е бил метежник? — попитах аз.

Пилат се усмихна и поклати глава, а после каза:

— Той се спречка с Антипа по въпроса за Иродиада. Йоан е бил нравоучител. То е много дълга история, но той плати за нея с главата си. Не, в тая работа нямаше нищо политическо.

— Някой твърдяха също, че Исус бил син на Давид — каза Мириам — Но това е безмислица. Никой от Назарет не го вярва. Виждате ли, цялото му семейство, както и омъжените му сестри живеят там и са познати на всички. Те са прости хорица, най-обикновени хора.

— Бих искал и да е толкова прост доклада за всички тия сложности, който трябва да изпратя на Тиберий… — каза недоволно Пилат — А сега тоя рибар е дошъл в Ерусалим, градът е претъпкан с поклоници, готови за всякакви безредици, а Ана бърка ли бърка тая каша.

— И преди да свърши, ще го нареди, както той си иска — предрече Мириам — Той ти е отредил една задача и ти ще трябва да я изпълниш.

— А именно? — попита Пилат.

— Да предадеш на смърт рибаря.

Пилат упорито поклати глава, а жена му извика:

— Не! Не! Това би било позорна несправедливост! Човекът не е направил нищо лошо. Той не е сторил нищо против Рим!

Тя изгледа умолително Пилат, който продължаваше да клати глава.

— Нека сами му режат главата, както направи Антипа — изръмжа той — Рибарят няма никакво значение, но аз няма да стана маша на техните кроежи. Щом трябва да го унищожат, нека си го унищожат. Това си е тяхна работа.

— Но ти няма да го позволиш! — извика жена му.

— Няма да ми е лесно да го обясня на Тиберий, ако се намеся — бе неговият отговор.

— Каквото и да се случи — каза Мириам — аз те виждам да пишеш обяснения, и то скоро; защото Исус е вече стигнал до Ерусалим и доста от рибарите му заедно с него.

Пилат прояви раздразнение от тази новина.

— Не ме интересува къде ходи! — заяви той — Надявам се никога да не го видя.

— Бъди сигурен, Ана ще го намери за теб — отговори Мириам — и ще го доведе пред вратата ти.

Пилат сви рамене и с това разговорът приключи. Жената на Пилат, нервна и напрегната, реши да покани Мириам в своите помещения, тъй че за мен не остана нищо друго освен да си легна и да задремя под бръмченето и мърморенето на града на лудите.

Събитията се редяха бързо. До сутринта нажеженият до бяло град изгаряше сам себе си. Към пладне, когато излязох с пет-шест мои войници, улиците бяха претъпкани и никога не бях виждал хора с такова нежелание да отварят път пред мен. Ако погледи можеха да убиват, този ден аз щях да бъда мъртвец. Те открито плюеха, когато ме зърнеха, и отвред долитаха ръмжене и викове.

Аз бях по-малко предмет на удивление и повече предмет на омраза зарад носените от мен римски доспехи. Ако беше някой друг град, щях да дам заповед на войниците си да налагат тези ръмжащи фанатици с плоското на мечовете си. Но това беше Ерусалим, пламнал от треска, и това беше народ, неспособен да отдели в мислите си представата за държава от представата за бога.

Садукеят Ана беше извършил работата си добре. Без значение какво той и синедрионът мислеха за истинската същина на положението, ясно беше, че тази сган е била добре научена да вярва, че всичко произлиза от Рим.

Срешнах Мириам в навалицата. Вървеше пеша придружена само от една прислужница. Не беше подходящо за нея да излезе в тоя гмеж, облечена както подобаваше на положението й. Чрез сестра си тя всъщност се падаше балдъза на Антипа, когото малцина обичаха. Беше облечена скромно, със закрито лице, тъй че можеше да мине за коя да е юдейска жена от по-низшите класи. Но от моите очи не можеше да скрие прекрасната си стойка, държане и походка, с които толкова се различаваше от другите жени и за които вече неведнъж бях мечтал.

Малко и бързо изречени бяха думите, които можахме да разменим, защото пътят се заприщи за миг и скоро моите войници и коне бяха притиснати и отблъснати. Мириам се беше сгушила в една чупка на къщна стена.

— Хванали ли са вече рибаря? — попитах аз.

— Не, но той е пред самата стена. Дошъл е до Ерусалим с една ослица и людско множество отпред и отзад, а някой нещастни глупаци са го посрешнали с викове „Да живее царят на Израел!“. Това е последното основание, с което Ана ще се наложи на Пилат. В действителност, макар и още незадържан, присъдата е вече подписана. Този рибар е вече мъртъв.

— Но Пилат няма да го задържи — защитих го аз.

Мириам поклати глава.

— Ана ще се погрижи за това. Ще го изпратят пред синедриона. Присъдата ще бъде смърт. Ще го убият с камъни.

— Но синедрионът няма право да предава на смърт — оспорих аз.

— Исус не е римлянин — отговори тя — Той е юдей. Според закона на таламуда той има смъртна вина, понеже е поругал закона.

Аз пак поклатих глава.

— Синедрионът няма това право.

— На Пилат му се иска той да поеме това право.

— Но това е един безспорен въпрос на законност — настоях аз — Ти знаеш какви са римляните при такива положения.

— Тогава Ана ще отбегне въпроса — усмихна се тя — като принуди Пилат да го разпъне на кръст. И в двата случая ще спечели.

Прииждащата тълпа влачеше конете и притискаше коленете ни. Някакъв фанатик беше паднал и аз усетих как конят ми се дърпна и понечи да се вдигне на задните крака, когато го прегазва, чух и човекът да писка и ръмжащата закана от всички страни да се слива в рев. Но все още обърнал глава през рамо, извиках на Мириам:

— Ти си жестока спрямо човека, за когото сама каза, че не питае зло.

— Аз съм жестока спрямо злото, което той ще породи, ако остане жив — отговори тя.

Едва можах да доловя думите й, защото един мъж скочи напред, хвана се за юздата и крака ми и се замъчи да ме свали от коня. Аз се наведох напред и го ударих с отворена длан по бузата и челюстта. Ръката ми закри цялото му лице и в удара бях вложил голяма сила. Жителите на Ерусалим не са свикнали на мъжки плесници. После често съм се чудил дали не му счупих врата.

Видях пак Мириам на другия ден. Срешнах я в двора на пилатовия дворец. Изглеждаше като че върви насън. Очите й едва ме видяха. Едва ли разбра, че това съм аз. Толкова беше странна, погледът й беше тъй смутен и унесен, и отправен някъде надалеч, че аз си спомних прокажените, които бях видял изцелени в Самария.