Всичко у този странен народ се вършеше в името на бога. Имаше това, което ние римляните наричахме „тавматурги“39. Те вършеха чудеса, за да докажат доктрината. На мен винаги ми се е струвало глупаво да доказваш таблицата за умножение с превръщането на тояга в змия или в две змии. Но тавматургите вършеха такива неща и винаги за удивлението на простите хора.

О, небеса, какви секти и секти! Фарисеи40, есеи41, садукеи42 — безброй секти! Щом измисляха нещо ново то веднага ставаше политическо. Проконий, четвъртият прокуратор преди Пилата, има доста неприятности докато подтисне голонитското въстание, избухнало по този начин и разпостранило се надолу до Гамала.

В Ерусалим, когато влязох там този последен път, лесно се забелязваше нарастващото възбуждение сред юдеите. Те тичаха насам-натам на тълпи, дърдореха и ораторствуваха. Някой провъзгласяваха свършека на света. Други се задоволяваха с наближаващото разрушаване на храма. А имаше и отявлени революционери, които заявяваха, че на римското господство е дошъл краят и предстои да започне ново юдейско царство.

Пилат също, както забелязах, проявяваше голямо безпокойство. Че му създават много неприятности, беше ясно. Но аз ще кажа, че той, както ще се убедите, отвръщаше на тяхното лукавство с не по-малко лукавство и доколкото можах да го опозная, не се съмнявам, че би объркал мнозина от спорещите в синагогите.

— Да имах само половин легион римляни — оплакваше ми се той — щях да притисна Ерусалим до стената… и да бъда отзован заради усърдието си, предполагам.

Както и аз, той също нямаше много вяра на помощните войски, а римляните бяха само някаква си шепа.

Когато се върнах пак, настаних се в двореца и за голяма радост заварих там Мириам. Но удоволствието ми бе за кратко, защото много се говореше за положението. Това не беше без причина — градът бръмчеше като гнездо ядосани оси. Наближаваше празникът наречен Пасха — религиозно събитие, разбира се — и хиляден народ прииждаше от страната, за да го отпразнува според обичая в Ерусалим. Тези новодошли, естествено, бяха всичките лесно възбудими, иначе нямаше да се решат на такова поклоничество. Градът беше претъпкан с тях, тъй че мнозина стануваха извън градските стени. Що се отнася до мен, аз не можех да отсъдя колко от възбудата се дължеше на проповедите на странстващия рибар, и колко на юдейската омраза към Рим.

— Една десета, а може би по-малко се дължи на тоя Исус — отговори на запитването ми Пилат — Търси главната причина за вълнението у Кайафа и Ана. Те знаят какво правят. Те я забъркаха тая работа, кой знае с каква цел, освен да ми причинят неприятности.

— Да, положително, причинители са Кайафа и Ана — каза Мириам — но ти Понтий Пилат си само римлянин и не разбираш. Ако беше юдей, щеше да ти стане ясно, че на дъното има нещо много по-сериозно от обикновено разногласие между сектантите или създаване на неприятности за Рим и теб. Първосвещениците и фарисеите, всеки по-издигнат и по-богат юдей, Филип, Антипа, самата аз, ние всички се борим направо за живота си. Този рибар може да е едно умопомрачение. Ако е така, има коварство в неговото умопомрачение. Той проповядва доктрината на бедността. Той застрашава нашия закон, а нашия закон е нашия живот, както вече си разбрал. Ние браним нашия закон, както ти би бранил въздуха, от който те лишава стисналата те за гърлото ръка. Въпросът е: или Кайафа и Ана и всичко, за което държат те, или рибарят. Те трябва да го унищожат него, преди той да ги е унищожил тях.

— Не е ли странно, толкова прост човек, някакъв рибар? — промълви жената на Пилат — Що за човек трябва да е, за да притежава такава сила? Бих искала да го видя. Бих искала да видя със собствените си очи такъв забележителен човек.

Веждите на Пилат се свиха при тези думи и стана ясно, че към бремето върху нервите му се добавяше и изнервеното състояние на жена му.

— Ако искаш да го видиш, обиколи вертепите на града — изсмя се злобно Мириам — Ще го намериш да се налива с вино в обществото на безименни жени. Никога още такъв чудноват пророк не е идвал в Ерусалим.

— Че какво лошо има в това? — поисках да зная аз, подтикнат против волята си да взема страната на рибаря — Не съм ли се наливал и аз достатъчно често с вино и прекарвал удивителни нощи във всичките провинции? Мъжът си е мъж и постъпките му са мъжки постъпки, в противен случай аз съм умопобъркан, което отричам пред вас.

Мириам поклати глава и заговори:

— Той не е побъркан. Нещо по-лошо, той е опасен. Всякакъв евионизъм е опасен. Той може да унищожи всичко, което е установено. Той е революционер. Той може да унищожи и малкото, което ни е останало от юдейската държава и храма.

Сега пък Пилат поклати глава.

— Той не е политик. На мен са ми докладвали за него. Той е мечтател. Не е бунтар. Той дори поддържа данъка на Рим.

— Все пак ти не разбираш — настоя Мириам — Важното не е какви са плановете му; важен е резултатът, ако тези планове бъдат постигнати, и това го прави революционер. Съмнявам се дали той предвижда резултата. Въпреки това този човек е напаст и като всяка напаст, трябва да бъде затрит.

— Ако съдя по всичко, което съм чул, той е благ, прост човечец, който не храни никакво зло — забелязах аз.

И тогава разказах за изцеляването на десетината прокажени, на което бях свидетел в Самария на път през Ерихон.

Жената на Пилат седеше като замяна от разказаното. До слуха ни долетяха далечни викове и крясъци на някаква улична тълпа и ние разбрахме, че войниците разчистват улиците.

— И ти вярваш в чудото, Лодброг? — поиска да знае Пилат — Ти вярваш, че за едно мигновение гнойните рани на прокажените са изчезнали?

— Аз ги видях изцелени — отговорих — Тръгнах подир тях, за да се уверя. По тях нямаше проказа.

— Но видя ли ги с язвите?… Преди да бъдат изцелени? — настояваше Пилат.

Аз поклатих глава и признах:

— Само ми казаха така. Когато ги видях после, всички имаха вид на хора, които са били прокажени. Бяха замаяни. Имаше един, който седеше на слънце и все разглеждаше тялото си и се взираше и взираше в гладката плът, сякаш не можеше да повярва на очите си. Не ми отговори, нито погледна нещо друго освен плътта си, когато го запитах. Беше изумен. Седеше там на слънце и се разглеждаше, разглеждаше.

Пилат се усмихна с презрение и аз забелязах, че спокойната усмивка на лицето на Мириам беше също презрителна. А жената на Пилат седеше ни жива, ни мъртва, едва дишаше с широко отворени, невиждащи очи.

Заговори Амбивий:

— Кайафа твърди… едва вчера ми го каза, че рибарят обещавал да доведе бога долу на земята и да уреди тук ново царство, управлявано от бога…

— Което ще значи край на римското господство — намесих се аз.

— Именно с това Кайафа и Ана смятат да въвлекат Рим — обясни Мириам — Това не е вярно. Това е лъжа, която са скърпили.

Пилат кимна и попита:

— Няма ли някъде във вашите древни книги пророчество, което свещениците да вмъкват в намеренията на този рибар?

Тя потвърди това и цитира пророчеството. Аз разказвам този случай, за да покажа колко дълбоко беше проучил Пилат този народ, в който с такива усилия се мъчеше да поддържа реда.

— Това, което аз съм чула — продължи Мириам — е, че този Исус проповядва края на света и началото на божието царство не тук, а на небето.

— Това ми е било докладвано — рече Пилат — То е вярно. Този Исус поддържа справедливостта на римския данък. Той поддържа, че Рим ще управлява, докато с края на света настъпи края на всяко правителство. Сега ми е по-ясна играта, която Ана крои срещу мен.

— Някой от последователите му — намеси се Амбивий — твърдят дори, че той е самият бог.

— Нямам сведения да е казал това — отговори Пилат.