Не зная дали това нашествие на Червените глави е отбелязано в западната история, но ако е отбелязано то ще подскаже за кои времена пиша. Друг ключ: кога Хидейоши е бил шогун на Япония? По мое време аз чувах отзвуци от две нашествия едно поколение по-рано, проведени от Хидейоши до сърцето на Чосон от Фусан на юг чак до Пьонан на север. Същият този Хидейоши, който изпратил обратно в Чпония безброй бъчви с осмолени уши и носове на корейци, убити в сраженията. Аз говорех с много старци и стари жени, които бяха видели боевете и избягнали отрязването на ушите и носовете.
Но да се върна в Кейджо и при принцеса Ом. Боже, боже, това беше жена! Четиридесет години тя ми беше жена. Аз зная. Не се чу нито глас против нашата женитба. Чон Монг Ю, лишен от власт, в немилост, се свваше някъде на североизточния бряг. Юнсан беше пълен властител. Всяка вечер единичните огньове известяваха с пламъка си мира по цялата страна. Краката на императора се подгъваха още повече, очите бяха станали още по-мътни, благодарение на изобретателните хитрини на Юнсан. Принцеса Ом и аз бяхме постигнали желанието на нашите сърца. Ким беше началник на дворцовата стража. Хван Юн Джин, губернаторът, който ни беше сложил дъски на врата и беше ни бил, когато бяхме изхвърлени от морето, аз бях лишил от власт и бях му забранил завинаги да влиза зад стените на Кейджо.
О, стария Йоханес Маартенс! Дисциплината я набиват здраво в простия моряк и въпреки новото си величие, аз никога не можех да забравя, че ми е бил капитан в дните, когато търсехме нови западноиндийски острови със „Спарвер“. Според измислиците ми разказани навремето в императорския двор, той беше единствения свободен човек сред другарите ми. Останалите моряци, смятани за мои роби, не можеха да се надяват на каквато и да било служба при двора. Но Йоханес можеше да я получи. Старата лисица! Можех ли да се досетя за намерението му, когато ми се примоли да го направя губернатор на незначителната малка провинция Хонджу? Хонджу беше беден със стопанства и риболов. Данъците едва покриваха разходите на откупчиците и губернаторското звание не беше повече от празна почест. Тази местност всъщност бе гробище — свещено гробище, защото на планината Табонг в гробници и мавзолеи почиваха костите на древните крале на Сила. „По-добре губернатор на Хонджу, отколкото слуга на Адам Странг“ — си мислел той според мен; нито пък ми е дошло на ум, че нещо друго, а не страх от самотност го кара да вземе със себе си четирима от моряците.
Чудесни бяха двете последвали години. Седемте си провинции аз управлявах главно чрез безимотни янбани, посочени ми от Юнсан. Всичко, което се искаше от мен, бе отвреме навреме да отида там с цялото си величие, придружен от принцеса Ом, на инспекция. Тя притежаваше летен дворец на южния бряг, където отивахме често. Освен това имаше и мъжки развлечения. Аз станах покровител на спортните борби и възобнових стрелбата с лък сред янбаните. А ходех и на лов за тигри в северните планини.
Забележително нещо бяха приливите и отливите в Чосон. По северното ни крайбрежие водата се вдигаше и сваляше с не повече от един фут. На западния ни бряг най-ниските приливи стигаха до шесдесет фута. В Чосон нямаше търговия, никакви чуждестранни търговци. Нямаше корабоплаване освен по собствените брегове, никакво идване на други хора към неговите крайбрежия. Това се дължеше на поддържаната от незапомнени времена политика на изолация. Веднъж на десет или двадесет години пристигаха пратеници от Китай, но те идваха по суша, заобикаляха Жълтото море, минаваха през страната Хонду и по Пътя на мандарините до Кейджо. Идването и връщането бе едногодишно пътешествие. Мисията им беше да изискат от нашия император една формална церемония на признаване на отколешния суверинитет на Китай.
Но Хамел. След дълги размишления, започна да се подготвя за действия. Плановете му узряваха бързо. Чосон не беше по-малко от западна Индия за него, стига да можеше да го използва както трябва. Не ми доверяваше много, но когато започна да настоява да поискам да ме направят адмирал на чосонската флота от джонки и да разпитва не съвсем случайно за подробности относно местата на хранилищата на императорската хазна, не ми беше трудно да съпоставя тези неща.
Ако ме питате мен, аз нямах желание да напусна Чосон, освен с принцеса Ом. Когато й намекнах за такава възможност, тя отговори, както беше в прегръдките ми, че съм нейн господар и накъдето и да тръгна, тя ще ме последва. Както ще видите, това което каза, беше истина, чиста истина.
Юнсан беше направил грешка, като остави Чон Монг Ю жив. И въпреки всичко това не беше грешка на Юнсан. Той не беше посмял да постъпи другояче. Изпаднал в немилост при двора, Чон Монг Ю все пак беше останал твърде популярен сред провинциалното свещеничество. Юнсан се бе видял принуден да си позадържи ръката, а Чон Монг Ю, оскърбен, очевидно не бе седял със скръстени ръце на североизточното крайбрежие. Емисарите му, главно будистки свещеници, бяха навред, обикаляха навред, осигуряваха му верността дори и на най-дребните провинциални управители. Само с безстрстното търпение на азиатеца може да се замислят и превеждат в изпълнение огромни конспирации. Силата на дворцовата клика на Чон Монг Ю надмина и най-невероятните предположения на Юнсан. Чон Монг Ю подкупи дори и дворцовата стража, ловците на тигри от Пьонян, чийто началник беше Ким. И докато Юнсан дремеше, докато аз се занимавах с лов и принцеса Ом, докато Хендрик Хамел усъвършенстваше плана си за ограбването на императорската хазна и докато Йоханес Маартенс кроеше собствените си кроежи сред гробниците на планината Табонг, вулканът на козните на Чон Монг Ю не се обаждаше под краката ни.
Боже, боже, когато бурята избухна! То беше „на крак, пази се, спасявай си врата“. Но имаше вратове, които се спасиха. Избухването на конспирацията беше прибързано. Всъщност катастрофата беше ускорена от Йоханес Маартенс и това, което той направи, бе твърде благоприятно за Чон Монг Ю, за да не се възползва от него.
Ето вижте. Хората в Чосон са фанатични почитатели на праотците, а този дърт пират, жаден за плячка холандец с четиримата си моряци си позволил в далечната Хонджу да ограби гробниците на отдавна почиващите в златни ковчези крале на древна Сила. Деянието било извършено нощем и остатъка от нощта те пропътували към морския бряг. Но на сутринта гъста мъгла забулила земята и те загубили пътя до чакащата ги джонка, тайно екипирана от Йоханес Маартенс. Той и моряците му били заловени от Ю Сун Син, местния управител, един от привържениците на Чон Монг Ю. Само Херман Тромп избягал в мъглата и можа дълго след това да ми разкаже за тази авантюра.
Тази нощ, макар новината за оскверяването да се ширна из Чосон и половината от северните провинции да бяха възстанали срещу управниците си, Кейджо и дворът спяха в неведение. По заповед на Чон Монг Ю огньовете бяха предали всекивечерната си вест за мир. И нощ след нощ огньовете съобщаваха за мир, а пратениците на Чон Монг Ю денонощно избиваха конете по всички пътища на Чосон. Мой късмет беше да видя неговия пратеник да пристига в Кейджо. Привечер, когато излизах на кон през голямата порта на столицата, видях преуморения кон да пада, а капналия ездач с мъка да се изправя на крака; но и през ум не можеше да ми мине, че този човек носеше в Кейджо моята присъда.
Донесената от него вест вдигна революция в двореца. Аз щях да се върна чак в полунощ, а до полунощ всичко бе свършило. В девет часа вечерта съзаклятниците бяха задържали императора в покоите му. Принудили го да заповяда незабавно да се явят при него всичките министри и както идвали един по един, изклали ги пред очите му. Междувременно ловзите на тигри се разбунтували и отказали да се подчинят. Те наесли побой на Юнсан и Хендик Хамел с плоското на сабите си и ги задържали в плен. Седемте други моряци избягали от двореца заедно с принцеса Ом. За това им помогнал Ким, който със сабя в ръка им отворил път пред собствените ловци на тигри. Те го посекли и потъпкали. За съжаление той не умря от раните си.
