Той се усмихна с тънките си устни и попита:

— Харесваш ли принцеса Ом?

— В тия неща един моряк не е придирчив — отвърнах аз уклончиво.

— Харесва ли ти? — повтори той, забил в мене мънистените си очички.

— Не е грозна, и нещо повече от това, щом искаш да знаеш.

— Гледай да я спечелиш тогава — заповяда той — и някой ден ще се снабдим с кораб и ще избягаме от тая проклета страна. Готов съм да дам половината коприни на Западните Индии за един свестен обяд.

Той ме изгледа втренчено и попита:

— Мислиш ли, че ще можеш да я спечелиш?

Аз щях да хвръкна от радост при този предизвикателен въпрос. Той доволно се усмихна.

— Но не прекалено бързо — посъветва ме той — Бързата печалба е евтина печалба. Трябва да си знаеш цената. Ще пестиш благосклонността си. Ще помниш колко струва бичия ти врат и жълтата коса, и слава богу, че ги имаш, защото те са по-ценни в очите на една жена, отколкото умът на десетина философи.

След това се заредиха странни, вихрени дни на аудиенции с императора, надпиване с Тайвун, разговори с Юнсан, часове с принцеса Ом. Освен това седях по половин нощ по заповед на Хамел и учех от Ким най-малките подробности на дворцовия етикет и обноски, историята на Корея, за старите богове и за новите, формите на учтивия език, езика на благородниците, езика на кули. Никога някой морски въл не е работил толкова усилено. Аз бях играчка — играчка в ръцете на Юнсан, който имаше нужда от мен; играчка в ръцете на Хамел, който замисляше нещо толкова дълбоко, че и самият аз щях да се удавя в него. Само за принцеса Ом бях мъж, а не играчка… и все пак, като погледна назад, след толкова изминало време, обземат ме известни съмнения. Струва ми се, че принцеса Ом също ми налагаше своята воля, защото ме желаеше от все сърце. Но пък в това аз напълно й отговарях, защото не се мина много и аз я пожелах от все сърце и цялата ми воля така се устреми към това, че никаква нейна воля, нито волята на Хендрик Хамел, нито на Юнсан, можеха да ме възпрат да не я грабна в прегръдките си.

Междувременно обаче бях заплетен в дворцова интрига, сложността на която не можех да проумея. Долавях само, че е насочена против Чон Монг Ю, царствения братовчед на принцеса Ом, и нищо повече. Догадките ми не стигаха до там че има клики и клики в кликите, които превръщат двореца в лабиринт и пипалата им стигат до седемте бряга. Но аз не се тревожех. Оставях това на Хендрик Хамел. На него докладвах всяка подробност за това, което ставаше, когато не беше с мен, и той седеше с часове смръщил чело и като търпелив паяк разплиташе възела и оплиташе мрежата отново. Като мой личен роб настояваше да ме придружава навсякъде и само понякога не беше допускан от Юнсан. Разбира се, аз не му позволявах да присъства на срещите ми с принцеса Ом, но му разправях в общи черти за станалото, с изключение на по-нежните моменти, които не му влизаха в работата.

Мисля, че Хамел беше доволен да остава в сянка и да играе потайна роля. Беше достатъчно трезвен, за да пресметне, че рискът остава за мен. Ако аз преуспея, ще преуспее и той. Ако аз се проваля, той ще може да се измъкне като пор изпод останките ми. Убеден сум, че е разсъждавал така, и въпреки всичко, това не го спаси накрая, както ще видите.

— Дръж се за мен — казах на Ким — и каквото да пожелаеш ще бъде твое. Имаш ли някакво желание?

— Искам да стана началник на ловците на тигри от Пьонян, и така да стана и началник на дворцовата стража.

— Почакай — казах му — и ще станеш. Имаш моята дума.

Как щеше да стане това, нямах представа. Но този, който няма нищо, може щедро да раздава целия свят; и аз който нямах нищо, дадох на Ким началството на дворцовата стража. И най-хубавото в това беше, че аз изпълних обещанието си. Ким наистина стана началник на ловците на тигри, макар това и да го доведе до печалния край.

Тайните планове и интригите оставях на Хамел и Юнсан, които бяха политиците. Аз бях само мъж и любовник и прекарвах времето си по-весело от тях. Представете си ги само: закален, жизнерадостен морски вълк, безотговорен, непомислящ дори за минало или за бъдеще, който пие и яде с крале, признат любовник на принцеса и с мозик като на Хамел и Юнсан да кроят планове и да ги изпълняват заради мен!

Неведнъж Юнсан почти се досещаше за ума, който стои зад моя ум, но когато се опитваше да разбере Хамел, Хамел се показваше като тъп роб, хилядократно по-малко заинтересуван от държавни и политически дела, отколкото от моето здраве и добруване и бъбриво загрижен за моите надпивания с Тайвун. Мисля, че принцеса Ом се досещаше за истината, но я запазваше за себе си: тя търсеше не разум, а бичи врат и жълта мъжка коса.

Много от преживяното помежду ни няма да разправя, макар че принцеса Ом е само скъп прах вече от толкова столетия. Тя не търпеше да й се откаже нещо, нито пък аз, а когато един мъж и една жена пожелаят да слеят сърцата си в едно, глави може да падат и царства да се сгромолясват, и те пак да не отстъпят.

Дойде време, когато се заговори за нашата женитба — о, първо тихо, съвсем тихичко, само като някаква дворцова клюка, по тъмните ъгълчета от евнуси и прислужнички. Ала в един дворец клюките на кухненските слуги достигат до трона. Скоро се вдигна голям шум. Дворецът беше сърцето на Чосон, а когато дворецът се разтърсеше, Чосон се разтреперваше. А имаше причина да се разтърси. Нашата женитба щеше да бъде направо удар в челото на Чон Монг Ю. Той се бореше и проявяваше сила, за която Юнсан беше готов. Чон Монг Ю събуди недоволство у половината свещеници в страната и те потеглиха в безкрайни шествия към портите на двореца и хвърлиха императора в паника.

Но Юнсан бе непоклатим като скала. Другата половина свщеници в страната бяха негови, а освен това всички свеше ници в големите градове като Кейджо, Фусан, Сонгдо, Пьонян, Хенампо и Хемулпо. Юнсан и принцеса Ом, и двамата накараха императора да се обърне в противоположна посока. Както ми призна сетне, тя го тормозела със сълзи и истерии, и със заплахи да вдигне скандал, от който ще се разклати тронът. А отгоре на всичко в психологическия момент Юнсан посветил императора в сума новости, които отдавна назрявали.

— Трябва да си пуснеш дълга коса за брачния възел — предупреди ме Юнсан един ден със сянка на искрица в суровите си очи, по-закачлив и човечен, отколкото го бях някога виждал.

Но не е подобаващо една принцеса да вземе за съпруг прост моряк, а дори и претендент за древна кръв на Корьо, който няма власт, нито служба, нито някакви видими знаци на звание. И така бе оповестено с императорски постановления, че аз съм принц Корьо. После, след като изпочупиха костите и обезглавиха тогавашния губернатор на пет провинции, привърженик на Чон Монг Ю, мен ме провъзгласиха за управител на седем провинции на древния Корьо. В Чосон седем е магическо число. За да се попълни това число две провинции бяха взети от земите на още двама привърженици на Чон Монг Ю.

Боже, боже, прост моряк изпратен по пътя на мандарините с петстотин войници и свита зад гърба ми. Аз бях губернатор на седем провинции, където ме чакаше петдесетхилядна войска. Живот, смърт и изтезания — всичко зависеше от моята воля. Аз имах хазна и ковчежник, да не говорим вече за цял полк писари. Чакаха ме също и хиляда откупчици на данъци, които изстискваха последните петачета от отрудения народ.

Седемте провинции представляваха северната част. Отвъд лежеше сегашната Манджурия, но която ни беше известна като Хонду или „Червените глави“. Те бяха диви нашественици и понякога преминаваха Ялу21 на огромни пълчища и опустошаваха северния Чосон като скакалци. Говореше се, че се отдавали на човекоядство. Аз зная от опит, че бяха най-страшни бойци, които не признаваха поражение.

Тази година мина като вихрушка. Докато Юнсан и принцеса Ом довършваха в Кейджо развенчаването на Чон Монг Ю, аз се заех да си спечеля име. Разбира се, в действителност зад гърба ми действаше Хендрик Хамел, но аз обирах почестите. Чрез мен Хамел обучи нашите войници на бойно изкуство и тактика и показа на Червените глави какво значи стратегия. Боевете се водеха великолепно и макар това да отне цяла година, накрая на тази година настъпи мир на северната граница и нямаше останали живи Червени глави на нашия бряг на Ялу.