Той се върна в лагера и седна край огъня. Някакво момиченце дойде при него, не помнеше името му. Притисна го към себе си и двамата дълго се взираха в танцуващите пламъци. Присъствието на детето поразсея тъгата му. Някой ден, дълго след като си е отишъл, това малко момиченце щеше да продължи рода на Племето. Хубава мисъл. Вождовете умираха, воините умираха, всички умираха рано или късно, но Племето оставаше за вечни времена. То беше безсмъртно. Да, да. Не биваше да забравя това. Скоро заваля сняг и не спря до късно през нощта.

След три дни Хоскинс се отби при мис Фелоус.

— Всичко е уредено! Жена ми се съгласи Джери да идва при Тими. Нед Касиди състави споразумение за риска, което според него няма да има проблеми със закона.

— За какъв риск говорите, докторе?

— Ами от евентуални наранявания…

— Имате предвид Тими да причини нещо лошо на Джери?

— Да — отговори Хоскинс с глуповатото изражение, до което прибягваше понякога.

Мис Фелоус моментално настръхна:

— Кажете ми, сериозно ли мислите, че има вероятност да се случи подобно нещо? А съпругата ви?

— Ако наистина се страхувахме, нямаше да предложим Джери и Тими да играят заедно. Както знаете, жена ми имаше известни съмнения в началото, но Тими бързо я спечели на своя страна. И все пак, когато две момченца се срещнат за първи път, не е изключено едното от тях да поиска да удари другото, мис Фелоус. Не вярвам, че е необходимо да ви напомням това.

— Естествено, но родителите обикновено не настояват за споразумение за риска, преди да позволят на детето си да играе с други деца.

Хоскинс се разсмя.

— Не разбирате. Компанията настоява за споразумение за риска, не ние двамата. С Анет декларираме, че няма да предявяваме съдебен иск към компанията, ако нещо се случи. Това е писмено отказване от претенции, мис Фелоус.

— Аха — тихо каза тя. — Разбирам. Кога ще доведете Джери?

— Утре сутринта. Става ли?

Мис Фелоус му съобщи чак на закуска. Не искаше да му говори за това вечерта, защото се опасяваше, че вълнението и очакването ще разстроят съня му и когато Джери пристигне, той ще е изнервен и неспокоен.

— Днес ще ти доведат приятел, Тими.

— Приятел?

— Друго малко момченце. Ще си играете заедно.

— Момченце също като мен?

— Също като теб — отвърна тя и си помисли: Поне що се отнася до най-важните неща. — Казва се Джери. Син е на доктор Хоскинс.

— Син? — той учудено я изгледа.

— Доктор Хоскинс му е баща — обясни тя, като че това щеше да помогне. — Баща — тя вдигна ръка високо във въздуха и я свали надолу. Бащата е големият човек — синът — момченцето.

Още изглеждаше озадачен. Толкова много неща от живота, които нейните съвременници приемаха за дадени, му бяха непознати, тъй като бе прекарал цялото това време изолиран в СТАСИС-сферата. Все пак сигурно знаеше какво представляват родителите. Или пък бе забравил дори това? Не за първи път мис Фелоус чувстваше, че мрази Хоскинс и всички, свързани със СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД, задето бяха изтръгнали момченцето от мястото и времето, на които бе принадлежало. Почти беше съгласна с хората на Манхайм. Беше извършено нарушение на правата на детето.

Мис Фелоус разрови купчината книжки и измъкна една от любимите приказки на Тими. Въобще не й беше ясно какво в историята на Вилхелм Тел привлича вниманието му, но в книжката имаше дръзки, ярки илюстрации и може би затова той отново и отново я прелистваше и леко прокарваше пръсти по разноцветните картинки. Мис Фелоус отвори приказката на двойната страница. Там бе нарисуван Вилхелм Тел, който сваля ябълката от главата на сина си с арбалета. Първо му показа средновековния стрелец, а после момчето:

— Баща, син; баща, син.

Тими мрачно кимна.

Какво ли си мисли? — чудеше се тя. — Че доктор Хоскинс всъщност е красив човек с дълга руса коса и чудати дрехи, който се разхожда с някакъв необичаен уред под мишница? Или че някой ще дойде и ще започне да сваля ябълки от главата му с арбалет?

Може би не бе сега моментът да го обърква с абстрактни понятия като „баща“ и „син“?

По-важно бе, че скоро Тими щеше да има приятел.

— Ще дойде след закуска — каза мис Фелоус. — Джери е много добро момченце. — Искрено се надяваше да не се лъже. — И ти ще бъдеш добро момченце, нали обещаваш?

— Добро момче, да.

— Ти ще му бъдеш приятел. Той ще ти бъде приятел.

— Приятел. Добро момче.

Очите му сияеха. Дали разбираше? Дали въобще разбираше нещо?

Неочаквано я обзеха всевъзможни лоши предчувствия. Като наближи пристигането на Джери Хоскинс, започна да мисли за най-различни проблеми, за които не се бе сетила преди.

Престани! — смъмри се тя. — От месеци искаш това за Тими и ето, сега го имаш. За какво се притесняваш? За какво?

По системата за вътрешна комуникация долетя гласът на Хоскинс:

— Мис Фелоус?

— Ето ги, Тими. Джери е тук.

За нейна изненада Тими се втурна в стаята си, притвори вратата и неспокойно занаднича. Лош знак — реши мис Фелоус.

— Тими… — започна тя.

Хоскинс и семейството му бяха на прага на СТАСИС-сферата.

— Това е синът ми Джери — каза Хоскинс. — Кажи „добър ден“ на мис Фелоус, Джери.

Пред нея стоеше кръглолико дете с големи очи, бледи бузи и кичури буйна кафява коса, и здраво стискаше полата на Анет Хоскинс. Много приличаше на баща си — истинска петгодишна версия на Джери Хоскинс.

— Кажи „добър ден“, Джери — отново го подкани доктор Хоскинс, този път вече по-строго.

— Добър ден — едва промълви Джери и се завря още по-притеснено в полите на майка си.

Мис Фелоус го дари с най-топлата си, най-предразполагаща усмивка.

— Здравей, Джери. Ще влезеш ли? Тук живее Тими. Ще станете приятели.

Джери стоеше с широко отворени очи. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да хукне да бяга.

— Пренеси го през прага — не особено търпеливо каза Хоскинс на жена си.

Тя взе момчето на ръце с явно усилие, тъй като бе едро за възрастта си, и премина през прага. Като усети влиянието на СТАСИС, Джери се заусуква в ръцете й.

— Зле му е, Джералд — каза мисис Хоскинс.

— Виждам. След малко ще се почувства по-добре. Свали го на земята.

Анет Хоскинс обходи стаята с очи. Мускулите на ръката й видимо се напрегнаха. Независимо колко й се беше харесал Тими при предишното посещение, сега изглеждаше доста неспокойна. Скъпото й малко момченце в клетката на това момче-маймуна!

— Остави го на земята, Анет.

Тя кимна. Детето отстъпи назад, сгуши се в нея и страхливо се взря в очите, вперени в него от входа на другата стая.

— Ела, Тими — подкани го мис Фелоус. — Това е новият ти приятел Джери. Той много иска да се запознае с теб. Не се страхувай.

Тими бавничко излезе от стаята, а Джери неспокойно се размърда. Хоскинс се наведе и откопчи пръстите на сина си от полата на майка му, после театрално прошепна:

— Дръпни се, Анет, за бога! Остави децата да опитат.

Малчуганите приковаха очи един в друг. Бяха застанали буквално лице в лице.

Почти нямаше съмнение, че Джери е няколко месеца по-малък, и все пак бе с два-три сантиметра по-висок. Като гледаше изправеното тяло на Джери, високо вдигнатата му, добре оформена глава, уродливостта на Тими внезапно я порази както в първите дни.

Устните й потръпнаха.

Дълго мълчаха и неловко се взираха един в друг. Накрая проговори неандерталчето. Детското му гласче трепереше:

— Аз съм Тими.

Той протегна врат, сякаш искаше да огледа лицето на Джери по-отблизо.

Джери се стресна и го блъсна толкова силно, че той се претърколи на пода. И двамата високо се разреваха. Мисис Хоскинс сграбчи сина си, а мис Фелоус, почервеняла от едва сдържан гняв, бързо вдигна Тими от земята и го зауспокоява.

Малко животно! — възнегодува тя вътрешно. — Проклето малко животно!