Манхайм бавно кимна. Бавно и умислено отпи от виното. Дойде келнерът и се заувърта наоколо в очакване на нова поръчка, но Манхайм му направи знак да се маха.

— Остава само една възможност — каза той.

— Каква?

— В Канада има наши съмишленици, които с удоволствие биха го отгледали, а също и в Англия и Нова Зеландия. Загрижени, мили хора. Организацията ни може да осигури помощ, която ще покрие разходите по назначаването ви на редовна работа като сестра. Естествено ще трябва да прекъснете всички връзки с настоящия си живот и да започнете всичко отначало в друга страна, но доколкото виждам, за доброто на Тими не бихте…

— Не. Невъзможно е.

— Невъзможно?

— Абсолютно невъзможно.

Манхайм се намръщи.

— Разбирам — каза той, макар да беше ясно, че не разбира. — В такъв случай, Едит, дори и вие да имате проблем с напускането на страната, а аз не ви упреквам за това, смятам, че поне можем да разчитаме на помощта ви да измъкнем Тими от СТАСИС, нали?

— Нямам проблем с напускането на страната, ако по този начин Тими може да бъде спасен. Заради него бих направила всичко по силите си, бих отишла където и да е. Не, именно измъкването на Тими от СТАСИС е невъзможно.

— Толкова ли строго се пази? Сигурен съм, че ще успеем да проникнем сред хората от охраната и да разработим един безупречен план, за да го изведем от сградата.

— Не е възможно. Технически е невъзможно.

— Технически?

— Има нещо свързано с темпоралния потенциал, енергийно натрупване. Ако изнесем от СТАСИС предмет с теглото на Тими, ще изгърми и последният бушон в града. Хоскинс ми го каза и аз не се съмнявам, че е истина. Има една шепа камъчета, мръсотия и съчки, които дойдоха заедно с Тими от миналото и не смеят да изхвърлят дори тях. Всичко е складирано в задната част на сферата. Освен това не съм сигурна дали извеждането на Тими не е опасно за него. Мога само да правя догадки. Доколкото знам, би могъл да попадне под въздействието на някакъв темпорално-силов ефект при преминаването от СТАСИС-сферата в нашия свят. Знаете ли — сферата не е част от нашата вселена. Тя е някакво специално място, само за себе си. Така че идеята ви с отвличането на Тими и изпращането му отвъд океана… Не, не. Рисковете са прекалено големи. Не за вас или мен, но за Тими може би.

Лицето на Манхайм беше непроницаемо:

— Нищо не разбирам — каза той. — Предлагам да организирам вулкан от законни протести в защита на Тими, а вие казвате, че няма да има полза от тях, че онези просто ще дръпнат ръчката в момента, в който започнем да им създаваме неприятности. Предлагам абсолютно незаконното разрешение да откраднем Тими от СТАСИС и да го отведем извън обсега на властта на Хоскинс и вие ми заявявате, че това също е невъзможно поради проблеми от физично естество. Добре тогава, Едит. Искам да помогна, но ми връзвате ръцете, просто не знам какво да измисля.

— И аз не знам — тъжно призна мис Фелоус.

Двамата потънаха в мълчание. Дъждът продължаваше да бие в прозорците на ресторанта.

Проект „Средни векове“ — в СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД говореха единствено за това. Всички бяха съгласни, че с него се поставя началото на нова фаза за пътуването във времето. Уникалният метод, овладян от СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД, щеше да открие пътя към отминали исторически събития и оттам в двадесет и първи век щяха да нахлуят поразителни факти от древността и невероятни културни съкровища „А защо не и други съкровища“ — казваха някои. Щом можеха да достигнат в кой да е век от историята на човешката цивилизация и да пренасят хора в настоящето, защо да не може да прехвърлят в двадесет и първи век произведения на изкуството, редки книги и ръкописи и какви ли не ценни предмети? За една нощ колекциите на музеите по света щяха да се удвоят, да се утроят, учетворят! Новите експонати щяха да бъдат в отлично състояние. И това само с цената на енергийните разходи.

Всички в компанията стискаха палци реализацията на проект „Средни векове“ да протече гладко. Всички с изключение на Едит Фелоус, която тайничко се молеше да се провали, разработките на Хоскинс да са грешни и апаратурата да се окаже неспособна да се справи със задачата. Единствено на това можеше да се надява, единствено тази надежда за спасението на живота на Тими й оставаше. Ако опитът да пренесат човек от четиринадесети век се опропасти, нямаше да става нужда да се освободи сферата на Тими и нещата щяха да продължат постарому.

Тя се надяваше проектът да пропадне, ала останалата част от света се надяваше да успее. И затова, в разрез със здравия разум, мис Фелоус мразеше света. Трескавата рекламна кампания за проект „Средни векове“ достигаше връхната си точка. И средствата за масова информация, и обществеността бяха пощурели по него. СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД отдавна не бяха предприемали нещо, което да завладее вниманието им. Още една скала или древна риба едва ли би ги развълнувала. Малкото динозавърче бе посъбудило интереса им навремето, но после бързо го забравиха. Що се отнася до неандерталчето Тими, малкото пещерно момченце Тими, той вероятно щеше да занимае въображението на хората, ако се бе оказал диво маймунче, както някои бяха очаквали. Обаче неандерталецът на СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД въобще не беше маймуна, а само едно грозно малко момченце. Грозно малко момченце, което носеше гащеризон и се бе научило да чете книжки с картинки — в това нямаше нищо кой знае колко забележително, нищо праисторическо. Може би, ако удряше гърди с юмруци, мучеше нечленоразделно или надаваше първични дивашки ревове, би привличал любопитството им още известно време. Но Тими не беше такъв.

Затова пък колко щеше да е интересно да доведат човек от по-близко минало, възрастен човек, някой, който с очите си да е видял Жана д’Арк, Ричард Лъвското сърце или Саладин, някой, който говори на разбираем език и би могъл да даде живот на сухата история. Седмиците минаваха. Моментът наближаваше.

И ето че нулевият час на проект „Средни векове“ настъпи.

Хоскинс и сътрудниците му бяха научили доста неща за рекламата от пристигането на Тими преди три години. Този път не ставаше дума за шепа наблюдатели на балкона. Техниците на СТАСИС ТЕХНОЛОДЖИС ЛИМИТЕД щяха да направят показно изпълнение почти пред цялото човечество.

Очакването бе опънало нервите на мис Фелоус до краен предел. Искаше напрежението да приключи, искаше да разбере дали експериментът ще успее или ще се провали. Бе решила да е там, в залата, когато натиснат последното копче. Само дано по-скоро дойде новата помощничка. Казваше се Манди Терис. Бе постъпила предишната седмица на мястото на сестра Стратфорд, която отиде на по-добре платена работа в друг щат.

— Мис Фелоус?

Тя се извърна с надеждата, че Манди Терис най-после е пристигнала, но уви. Секретарката на Хоскинс водеше Джери за определените два часа с Тими. Жената остави детето и се втурна навън. Тя също бързаше да заеме удобно място, за да наблюдава кулминацията на проект „Средни векове“.

Джери боязливо пристъпи към мис Фелоус. Изглеждаше смутен:

— Мис Фелоус?

— Какво има, Джери?

Момчето измъкна от джоба си смачкана изрезка от вестник и й я подаде.

— Това е Тими, нали?

Мис Фелоус погледна снимката. Наистина беше Тими. Усмихваше се. Вълнението около новия проект бе възобновило интереса от страна на журналистите към Тими. На изрезката имаше сравнително скорошна снимка — от третата годишнина от пристигането на Тими. Празнуваха раждането му в двадесет и първи век. Няколко учени, репортери, Джери и Тими. Тими държеше лъскав робот — един от подаръците за рождения му ден.

— Е, и?

Джери внимателно я наблюдаваше.

— Пише, че Тими е маймунче. Нали не бива да говорят така?

— Какво?

Тя рязко издърпа изрезката от ръката на младия Хоскинс и впери очи в нея. Преди малко бе пропуснала да прочете заглавието.