— Разбира се, разбира се, извинявайте. И аз нямах предвид друго, само че лошо се изразих. Приемете го като поетична фриволност…
— Не знам какво разбирате под това понятие. Можем ли да продължаваме?
— Естествено. Нали вие казахте, че е необходимо.
— С което вие сте съгласен, Робинзон.
— Знаете го по-добре от мен.
— Начинът ви на изразяване, Робинзон, ако не се лъжа, е повлиян от нервното състояние, наречено вълнение. „Знаете го по-добре от мен“ — това няма обективен смисъл. Не го знам по-добре от вас, а само толкова, колкото и вие. Знам, че сте съгласен, защото сте съгласен.
— Няма да споря. Ще се старая да избягвам емоциите, тъй като те смущават вас и напредъка на разговора.
— Точно така.
— Радвам се, че се разбираме.
— И това беше ненужна забележка, Робинзон. Разбирателството е полезно явление, а полезните явления носят в себе си чувството на удовлетворение. Не е необходимо постоянно да го изтъкваме.
— Извинете. Аз съм отрасъл на тази планета и при нас условностите играеха немалка роля.
— Знам, Робинзон. Познаваме вашата планета, познаваме историята й, природата й, включително всички неорганични и органични образувания. Да продължаваме.
— От това следва, че преди да слезете с този апарат, вие продължително време сте ни наблюдавали.
— Средствата, с които разполагаме, ни дават тази възможност.
— Средствата, с които разполагате, са създали възможност за унищожаването на хората.
— Създават възможност, което, естествено, не означава, че ние сме ги унищожили.
— Защо не отговаряте направо?!
— Погрешно разбирате целта на разговора ни, Робинзон.
— И без това ще открия за какво мислите! — извиках. — Само въпрос на време е да не остане за мен скрита ваша мисъл.
— Засега няма такава. И междувременно нека ви напомня, че можете да узнаете само онова, за което мисля.
Ето значи, те са решили това, което на мен преди малко, по време на тананикането, ми причиняваше проблеми. И все пак са си останали хора. Въпреки че все още знам толкова малко за тях…
— Да продължаваме — предложих аз. — Каквото и да се е случило, вие знаете, че на тази планета вече няма живот. Същевременно сте притежавали всички познания за нея. Защо сте слезли все пак?
— За вас, Робинзон.
— Ласкаете ме.
— Не това е целта ни. Идвате с нас, Робинзон.
— С вас? Къде?
— На нашата планета.
— Господи!… Момент, трябва да дойда на себе си. Каква полза ще имате от мен…
— Сам ще загинете тук, Робинзон.
— Вероятно. Но дори и в такъв случай, имам ли право да изоставя Земята?
— Пак не разбирам, Робинзон.
— Съжалявам. Ще се опитам да ви го обясня. Знаете ли, това е такъв, морален въпрос. Има малко общо с практиката. Още по-малко с ползата. Тук през изминалите половин-милион и половина години се е развило онова съзнателно същество, което аз преди малко нарекох човек. Не твърдя, че беше кой знае колко свястно, но колкото имаше да се срамува, поне толкова поводи имаше и за гордост. Към същото човечество спадам и аз — не е нито достойнство, нито грях, а просто факт — както бихте казали вие. Само че човек винаги е пристрастен спрямо семейството си. Естествено, не знам при вас има ли семейства. Все едно. Баща, майка, все има, ако не се раждате в колби. А на гроба на родителите си поне веднъж ходят и онези, които приживе не са уважавали майка си, баща си. Не искам да проточвам нещата. А сега стоя тук, при гроба на семейството си. Нямам очи да изоставя човечеството само на себе си, в това кълбовидно гробище. Ако и аз си отида, кой ще се грижи за гробовете? Кой ще носи цветя на морския бряг, за помен на рибите? И кой ще изсвири някоя песен вместо птиците?
— Движите се по погрешна орбита, Робинзон. Мъртвите не съществуват. Задължения към несъществуващи неща: погрешна орбита. Слезте от нея. Има само живи, Робинзон. Само към живите може да има задължения.
— За мен те не са умрели.
— Това е атавизъм, Робинзон.
— О, значи ви е известно?
— Историк съм, Робинзон. Задачата ми е да опозная това, което спада към моята област в науката.
— А другарите ви?
— Инженер и биолог.
— Допълнени с историк — съвършена троица!
— Не е съвършена, само донякъде годна за изпълнение на задачата.
— И задачата ви е само като Юпитер, да ме отнесете на небето?
— Към задачите ни спада да ви подсигурим условия за живот, освен това да ви предоставим на науката, занимаваща се с изследванията на далечните от нас цивилизации.
— Аха, показа се шилото от торбата! Искате да си правите експерименти с мене! Взимате ме за морско свинче! Само че няма да я бъде! Предпочитам да си прережа гърлото, отколкото да се оставя!
— Успокойте се, Робинзон, Размислете. По всичко личи, че ще дойдете с нас. Това е еднакво полезно и за вас и за нас. Ако се противите, ще ни принудите да прибегнем до сила.
— Явно разбирате от тези работи.
— Разбираме, въпреки че на нашата планета насилието е непознато. Само ние тримата, които сме напуснали нашата планета, сме се подготвили за него, тъй като не можехме да знаем дали нямаше да ни се наложи.
— Насилието непознато! Това е първата дума, която ми харесва! Ако ви повярвам…
— Лъжата също е непозната при нас…
— Възможно ли е? Вашата цивилизация е по-развита от нашата, няма съмнение… Вие дойдохте при нас, ние не бихме били способни на това… Успели сте да създадете контакт посредством мисли… Но обществото ви, и то ли е по-развито от нашето?
— Развитието е ваша категория, Робинзон. Ние казваме по-скоро „различно“.
— То е все едно! Щом е различно във ваша полза!
— Общество, съответствуващо на условията и изискванията.
— Където, както твърдите, няма насилие и лъжа!
— Защото няма възможност за тях.
— Прекрасно! Може все пак и да дойда с вас…
— С нас ще дойдете, Робинзон.
— Но и на вас не ви е все едно дали насила или доброволно!
— Заблуждавате се. На вас не ви е все едно.
— Няма значение! Разкажете ми за там, където ще ме отведете! Разкажете ми! Накарайте ме да го пожелая!
— Имах такова намерение. Не би било целесъобразно да пристигнете при нас неинформиран.
— Така е. Говорете.
— Не сте ли уморен, Робинзон?
— Не съм уморен.
— Не сте ли гладен, Робинзон?
— Не съм гладен. Говорете.
— Можете ли да ме слушате, Робинзон?
— Ще затворя очи и ще ви слушам.
— Доколкото обусловеното ви от ситуацията нервно състояние позволява, може би ви е направило впечатление, Робинзон, че нашите прояви са белязани от знака на разумността. Според вас ние сме унищожили жителите на Земята. Щяхте ли да се учудите, ако беше така? Не забравяйте, че и вие се готвехте за същото. Можехте дори да го направите. Не очаквайте от мен да опровергая тази възможност. Нито пък да я отхвърля по отношение на нас. В края на краищата, щом човечеството се е показало склонно да се самоунищожи, какво щеше да му попречи да го направи и с други? Вие, знаем, често сте си играли с мисълта, че отнякъде ще дойдат неприятелски настроени гости на Земята и ще опустошат или заробят човечеството. Но какво можеше да гарантира на останалите цивилизации, че жителите на Земята, или поне част от тях, снабдени с нужните и подходящи средства, не биха постъпили по същия начин?
— Значи започнали сте превантивна война срещу нас.
— Мислите с категориите на приключенските романи, Робинзон.
— Изненадва ли ви? Не съм ли и аз самият само един герой от комикс?
— Говорите безсмислени работи. Вие ги наричате спекулации. А съществуват само факти.
(Което си е факт, факт е…)
— Нас ни направлява онази необходимост от запазването на вида, която не е била осъзната навреме от жителите на Земята.
(И най-предвидливият човек е безпомощен, когато в тъмна уличка го цапнат отзад по главата!)
— Не знам какво да правя със сравненията, Робинзон. Сравнението е неточна формулировка за нещо, което може да бъде изразено точно. Следователно е вредно. Трябва да отвикнете от него. Продължавам. Онази част от природата, която по отношение на нас наричаме външен свят, засега е по-силна и още дълго време ще бъде по-силна от нас. Това се отнася за нас също така, както се е и отнасяло за жителите на Земята, докато са съществували. Разликата се проявява не в това, че ние сме стигнали на по-високо стъпало на познанието, нито в това, че засега все още съществуваме. Разликата е в същността на познанието. Вие сте навлезли в периферията на законите на природата, което е събудило у вас представата, че вече сте я и надвили. Не сте забелязали, че дори една тропическа буря или една средна по сила виелица са по-силни от вас.
