Приех съвета дотолкова, че в историческо-литературно отношение замених чуждите за днешния читател имена със съответствуващи на собствената му култура географски и лични имена. Издателството обаче искаше и да пропусна или съкратя еротичните и изпълнени с размишления части. С това вече не можех да се съглася. Робинзон е бил мъж и е страдал. Похвална е умереността му и характерът му, защото можеше да бъде и много по-натуралистичен, но той се е ограничил само до онова, което е събудило емоции у него. По отношение на плътта е останал доста по-сдържан от множество днешни сантиментални романи и затворнически филми. А пък що се отнася до размишленията и философствуванията, убеден съм, че без тях цялата история би била безсмислена. Не приключенията, които е преживял, определят Робинзон, а изводите, които си е направил от тях, за да може да остане жив. Несъмнено размишленията му понякога спират „течението“ на романа, а неоспоримо е и това, че изводите му понякога следват прекалено пътя на формалната логика. Нека не забравяме обаче, че Робинзон е бил математик и физик, а не философ. Добре могат да бъдат проследени събитията и преживяванията му в търсене на диалектиката, но аритметиката понякога се е оказвала по-силна и изводът е бил точен до петия знак. Философията обаче не признава ограничения в стойностите. Предложих на издателството освен нужните и наложителни корекции и добавки да не се докосваме до текста на Робинзон; да не го и съкращаваме. Това вероятно и бездруго ще стори младежкото издание.
Немалка трудност представляваха стиловите проблеми. Робинзон не е писател. Формулира понякога сухо, доста често комплицирано. Когато обаче набере скорост, жарта на изказаното — явно под влияние на отново преживяното — го прави романтичен. А скептицизмът и непрестанната борба — сюрреалист на моменти. (Последното, интересно, и днес не е чуждо на математиците.) В края на краищата и тук не се отклонихме от основния ни принцип: освен изправянето на явните езикови грешки, произтичащите от неопитност плеоназми, смущения в образите, повторения, се стараех да остана верен на оригинала. Той говори, нека не му се месим.
Остана последният и най-важен проблем, който определяше цялото издание: не е ли твърде мрачна картината за света на Робинзон, която се разкрива пред нас? (Всъщност на практика дори и това не е установено, дали инициатор на случилото се е космическият вятър от избухването на някоя свръхнова, или пък взривяването по невнимание на някоя секретна супербомба.) Няма ли жестоката, лишена от илюзии борба за оцеляване на Робинзон да доведе до униние човека на нашата изпълнена с несигурност и съмнения епоха?
Мисля, че не. Случайността, сляпата съдба, може да бъде отречена, но е неотвратима. И не това е важното. За мен в съдбата на Робинзон има нещо, което ме трогва — непреходният опит. Тъкмо днес, когато ролята на личността, правата на индивида, свободата на действие и възможността за действие поглъщат толкова много думи — писани и изречени; толкова хора ги защитават, обясняват и вземат под егидата си; сега, когато самотата е мода в начина на мислене и следствие на цивилизацията; сега, когато човекът съзнателно мъдро и съзнателно глупаво започва да използува безкрайните си възможности — сега историята на Робинзон ни напомня, че човекът е рожба на обществото и без претовареното с ограничения и ограниченост общество много бързо би загинал.
Затова се съгласих — въпреки многото съмнения и опасения — да помогна със скромните си усилия в публикуването на странната история на Робинзон К.
Информация за текста
© 1982 Петер Богати
© 1986 Христо Боевски, превод от унгарски
Peter Bogati
Az utolso ember, avagy C. Robinson kulonos tortenete, 1982
Сканиране и разпознаване: Виктор, 2004
Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)
Редакционна колегия:
Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
8. 09. 451.1–31
(c) Bogati Peter, 1982
Az utolso ember, avagy C. Robinson kulonos tortenete
Kossuth Konyvkiado, Budapest
(c) Георги Крумов, предговор, 1986
(c) Христо Боевски, преводач, 1986
c/o Jusautor, Sofia 1986
Рецензент Георги Крумов
Редактор Владимир Шомов
Редактор на издателството Ася Къдрева
Оформление Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев
Рисунка на корицата Текла Алексиева
Художествен редактор Иван Кенаров
Технически редактор Пламен Антонов
Коректори Паунка Камбурова и Янка Василева
Унгарска, I издание
Дадена за набор на 25. VI. 1986 г. Подписана за печат на 3. X. 1986 г. Излязла от печат месец ноември 1986 г. Формат 70×100/32 Изд. № 1992
Печ. коли 20,50. Изд. коли 13,27. УИК 12,35. Страници: 322.
Цена 2 лв.
ЕКП 95364 23331 5627-78-86
08
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“, София
Биб. Галактика ’87
Предговор: Не ще е последен, Георги КРУМОВ — с.5–10.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/656]
Последна редакция: 2007-06-30 11:49:42
