Принцесата се обърна да погледне Джан.

— Знаеш ли, обичах го. Повече от всеки друг мъж, когото съм познавала.

— По доста любопитен начин проявяваш привързаността си — горчиво отбеляза Джан.

— Той ме използваше. Преструваше се, че ме обича. И през цялото време ми се е присмивал. Изобщо не е искал да остане с мен. Нито пък да бъде с „Господаря Мордред“. Само си е правил планове как да се присъедини към Небесната Жена, онази кучка Джан Дорвин, твоята мъртва господарка.

Джан не каза нищо. Принцесата застана пред нея, окото й сякаш поглъщаше Джан.

— А на тебе какъв ти е?

— Обичам го.

— И той, разбира се, също ти е казал, че те обича. И съм сигурна, че ти се е сторил съвсем искрен, както и на мен. В този момент беше ли ти го вкарал? — Тя се разсмя със съскане. — Момиче, като му направих това, аз и на тебе направих услуга.

— Нали ще ми простиш, ако не ти благодаря?

Принцесата я зашлеви по лицето. Макар че бузата на Джан изтръпна и светлинките пак заподскачаха пред погледа й, ударът не беше силен, по-скоро изразяваше презрение.

— Не ти препоръчвам да се държиш толкова нагло, особено ако имаш надежда да се присъединиш към нас горе.

— Горе ли? — попита Джан, нищо не разбираше.

— Нашият главен техник Ламон се застъпи за тебе пред баща ни. Иска да живее с тебе. Предполагам, че е получил твоето съгласие?

Джан схвана какво й говорят и каза:

— Да… да, така е. Но само когато Робин… когато Робин…

— Баща ни е готов да се отнесе сериозно към тази идея, защото Ламон му е симпатичен. Но аз и моят брат не сме много сигурни и затова слязохме при тебе тази вечер. И тази демонстрация на бойни умения ни показа, че ти наистина си опасна.

— Няма от какво да се страхувате. Няма да ви изколя всички до един, както си спите.

— Я да говорим направо! — обади се принцът. — Нямаме ти доверие. И ако баща ни се съгласи с молбата на Ламон, предупреждавам те — отблизо ще следим какво правиш! И щом ни дадеш и най-незначителния повод, все нещо ще измислим, за да те премахнем.

— Много съм ви благодарна за предуп… — започна Джан, но се запъна, щом чу стенанието на Робин.

Бързо коленичи до него. Очите му бяха отворени. Гледаше я в лицето, явно я позна. Зарадва се, но когато устните му се раздвижиха да произнесат името й, тя леко притисна пръстите си върху тях.

— Тихо… не се опитвай да говориш. Пази си силите.

Но той не се отказваше.

— Дж… ан… — Той шепнеше и Джан не вярваше принцът и принцесата да са чули. — Боли… така боли… — Гласът му укрепна. — Какво е станало с мен?

— По-добре не питай — Джан се усмихна криво. Очите му се разтвориха широко, когато забеляза и принцесата.

— Не помниш ли какво ти направих? — студено се осведоми тя.

— Я стига! — каза й Джан.

Робин смръщи вежди към принцесата.

— Андреа… и ти ли си тук? Ние да не сме в… „Господаря Мордред“?

— „Господарят Мордред“ вече не съществува и то заради тебе! — изсъска Андреа.

Но Робин очевидно не можеше да разбере за какво говори тя. Пак погледна Джан.

— Джан… — дрезгаво каза той. — Пръстенът… къде е онзи пръстен, който ти дадох?

Тя протегна ръката си, за да види той, че още носи пръстена. Усмихна се тъжно на Робин.

— Преди си мислех, че може и да е нещо повече от пръстен, но уви. Опитах, нищо не стана.

Робин с гримаса на крайно напрежение посегна към ръката й.

— Джан… пръстена… дай…

Някой внезапно я изправи на крака. Принцът я изгледа яростно.

— Нарече те Джан.

Тя кимна неохотно. Знаеше, че този път са чули как Робин произнася името й.

— Джан Дорвин… самата Небесна Жена! — възкликна принцесата.

— Е добре, татко ще бъде доволен, макар че горкият Ламон не се оказа късметлия — каза принцът. Обърна се към хората си. — Хванете я. Ще дойде с нас.

Двама войници я сграбчиха грубо, тя извика:

— Чакайте! Какво ще стане с Робин? Не можете да го оставите сам тук. Той ще умре!

— Ако толкова се притесняваш, да му прережа гърлото! — каза принцът и измъкна кинжала си от ножницата. Тя бързо поклати глава.

— Не… недей.

Принцът се усмихна и прибра кинжала.

— Правилно. Тази свиня трябва да умре бавно. Да вървим.

Дукът изненадано вдигна глава, когато влязоха в големия склад, избран от него за щаб и жилище. Лежеше изтегнат върху купчина парашутна коприна. Наблизо нещо къркореше в котле, окачено над малък огън. Дукът забеляза в какво състояние е туниката на Джан, повдигна вежда и се обърна към своите син и дъщеря:

— Я виж ти. Какви щуротии сте правили вие двамата с нея?

Принц Дарси каза на баща си коя е пленничката им. Дукът се надигна от ложето си и я изгледа с изумление.

— Добре, добре… Имах смътни подозрения, когато те видях за първи път, но ми се стори невероятно. Представях си Небесната Жена някак по-величествена.

— Какво смяташ да правиш с нея? — попита принцесата.

Дукът въздъхна.

— Ще я екзекутираме, разбира се. Макар че е жалко да се похабява такава красота. — Той се усмихна тъжно на Джан. — Знаеш ли, почти бях готов да се съглася с молбата на Ламон. Колко жалко!

Опитвайки се да прояви смелост, Джан каза рязко:

— Щом ще ме убивате, нека свършим с това по-бързо.

— И точно как ще я екзекутираш, татко? — попита принцът.

— Смятам, че смърт чрез обезглавяване е подходяща, ако вземем предвид обстоятелствата — каза дукът, като подръпваше брадичката си.

— Твърде бързо е — възрази принцесата.

— А ти какво би предложила, котенцето ми? — сухо се осведоми дукът. — Да я заровим до шията в мравуняк? Да я набучим на копие и бавничко да я опечем? Би трябвало да си припомниш, че не сме диваци. Като наш достоен противник тя заслужава и достойна смърт.

— Брей, какъв късмет извадих! — каза Джан.

Принцесата й хвърли бърз поглед и каза:

— Добре де, отсечете й главата, но си мисля, че така ще се отърве прекалено леко.

— Мила моя, виждам, че ти е присъща човечността, която притежаваше твоята непрежалима покойна майка — каза дукът. Обърна се към Джан: — Е, това е! Твърде нещастно стечение на обстоятелствата, но съм обвързан от нашите традиции. — Погледна разголените й гърди и добави: — Ако съдбата не ни беше направила врагове, бих се радвал да те опозная по-отблизо.

— Сигурна съм, че щеше да ви хареса — каза му Джан.

— Ах, какво да се прави?… Изведете я навън и изпълнете тази злощастна необходимост. Но първо се уверете, че брадвата наистина е остра.

Джан усети как омекват коленете й, когато я подкараха навън. Маската на смелост, с която прикриваше страха си, започна да се пропуква. Никак не харесваше идеята да й отсекат главата. Естествено, не би й харесвала никаква друга форма на екзекуция, но обезглавяването беше на първите места в списъка на най-нежеланите преживявания. Какво й предстоеше да усети? И колко щеше да продължи? Представяше си най-лошото… ами ако дори за миг остане в съзнание, когато й отсекат главата? Повръщаше й се.

Пред склада се натъкнаха на Ламон, който първо много се учуди, че я среща на това място, после изведнъж се разтревожи. Джан си позволи за малко искрица надежда, но осъзна, че той не би могъл да й помогне.

— Какво става тук? — настоя за отговор Ламон, препречил пътя на войниците.

— Отстранете се, господине! Тази жена трябва да бъде екзекутирана. По заповед на дука.

— Екзекутирана? Но защо? Не разбирам… какво е престъплението й? — закрещя Ламон.

— Престъплението й — каза принцът, който заедно със сестра си беше последвал групичката войници, — се състои в това, че обектът на твоите желания се оказа не друга, а Джан Дорвин, самата Небесна Жена.

Ламон изглеждаше смаян. Попита Джан:

— Вярно ли е това?

— Уви, виновна съм. Съжалявам, Ламон… Аз не… — тя млъкна. Откъм изхода се чуваха изстрели.

Доста време измина, докато някой помръдне, внезапно принцът викна:

— Бързо навън!

Петимата войници като един се втурнаха нагоре по пътеката.