— Кога? — остро попита тя.

— Скоро.

Числата на екрана разказваха все същата безнадеждна история. Тя губеше битката за спасяване на хората от Феникс Две. Заразата се разпространяваше сред общината, вече бе съборила един от всеки трима жители. И досега нито едно от лекарствата, създавани в автоматичните лаборатории на Небесния Ангел, не помагаше с нищо, освен в няколко случая да забавят неизбежното. Джан се чувстваше отчаяна и безпомощна. Дръпна се от пулта и застана в предната част на залата за управление. Точките на примигващи огньове изпъстряха Феникс Две. Почти не се виждаха други светлини в затъмнения град. Джан знаеше, че огньовете са предназначени за труповете.

Обмисляше унилото положение и се бореше с вината от моментите на… щастие, започнали с пристигането на Робин. Някакво вълнение се раздвижи в нея, още щом той влезе в залата за управление. Трябваше да признае, че е привлекателен, ако не се брои ужасният белег на лицето му, но имаше и още нещо. Като че в някой момент между тях се протегна нишката на мълчаливо разбиране. Тя се тревожеше от самата сила на реакцията й спрямо него, сега също, но това не потискаше вълнението. Тя ясно виждаше в очите му, че и той изпитва същото към нея. Но докъде ще стигне всичко това? Преди си мислеше, че след нещастията със Сирай и Саймън никога не би се осмелила отново да се сближи с друго човешко същество, а сега?…

И все пак друга част от съзнанието й се отнасяше предпазливо към Робин. Беше твърде хубаво, за да е истина — красив млад наемник, който изскача сякаш от нищото със своята удивителна машина и се поставя изцяло на нейно разположение. Вярно, той съвсем не я притесняваше толкова, колкото Майлоу, но тя подозираше, че Майлоу се бои да не би Робин да се окаже това, за което се представя. Защото тогава тя би получила ново оръжие в борбата за надмощие помежду им. По дяволите Майлоу!… Да го беше улучила с онзи нож следобеда в нейното жилище. Всичко започна с предвидимо гневната му реакция, когато го обвини за участието му в разпалването на Генетичните войни…

— Това е лъжа! Нищо общо нямам със започването на Генетичните войни!

— Но твоята корпорация се е занимавала с производство на биологични оръжия за Генетичните войни — възрази Джан. — Ти сам си ми казвал това.

— Всички корпорации бяха замесени… нямахме друга възможност, ако искахме да оцелеем!

— Голямо оцеляване, няма що — кисело се усмихна Джан. — Опустошение в целия свят, масова смърт, последвана от бавна разруха на остатъците от биологическите системи.

Рин замаяно каза:

— Не разбирам. Как е възможно той — кимна към Майлоу, — да е толкова възрастен, че да помни Генетичните войни? Та той е само едно момче.

— Това е дълга и отвратителна история — каза Джан. — Някой друг път ще ви я разкажа с подробностите, може би. Накратко — Майлоу е безсмъртен. В друго тяло е живял дори във времената преди Генетичните войни, през двадесет и първи век.

— По-точно, роден съм в самия край на двадесети век — заядливо се обади Майлоу. — През 1997 година.

— Ръководил е една от Генетичните корпорации — продължи Джан.

— Която създадох от малката фирма за биоинженерство, наследена от баща ми. Признавам, някои от проектите за промишлени бактерии, които беше регистрирал приживе, се оказаха безценен източник на средства в първите години от работата ми.

— … и така той станал един от най-могъщите хора в света — част от онази обособена групичка, която предначертала последвалата биологическа катастрофа.

— Глупости — рязко каза Майлоу. — Не само Корпорациите бяха виновни. Всичко стана и заради политическите бъркотии по онова време, след разпадането на големите нации на множество независими държавици, предизвикано от налагането на Висшия стандарт. То на свой ред доведе до рухването на Обединените нации, единствената организация, която имаше донякъде сила да контролира биологическите изследвания. Последваха междуособни войни между държавиците, принадлежали преди това към една и съща страна, и религиозни войни на фундаменталистките държави, които се съпротивляваха срещу генетичната революция. Но стига безполезни препирни! — Той пак се обърна към Робин. — Все още настоявам да знам каква игра си замислил.

Робин въздъхна.

— Нали все едно и също ви казвам, аз съм наемник, това е всичко. Присъединих се към „Господаря Мордред“, когато срещнах флотилията Небесни Господари над крайбрежните води на Антарктида…

— Флотилия? — викна Майлоу, очите му се разшириха. — Не си споменавал за никаква флотилия.

— Не съм ли? Е, нищо, беше си цяла флотилия. Пет Небесни Господари заедно с „Господаря Мордред“. Другите четири изчезнаха някъде по време на буря.

— Какво правеха толкова на юг? — попита го Майлоу.

— Търсеха Шангри Ла. Убежището. Надяваха се да намерят в него оръжия от Старата Наука. За да ги използват срещу Джан.

— Срещу мен ли? — попита стреснато Джан.

Унесла се беше да разглежда лицето на Робин и да се чуди как се е появил на него страшният белег.

— Славата ви се е разнесла нашир и надлъж. Три от Небесните Господари са имали земи на юг. Преди месеци преценили, че идва техният ред да бъдат нападнати и избягали през Атлантическия океан. Сключили съюз с ислямски Небесен Господар на име Ел Рашад, на когото според дук дьо Люсан не си струва човек да му застава на пътя. След като насила присъединили дука към съюза, те започнали търсенето на техника от Старата Наука, правилно предположили, че станцията край Антарктида е най-големият им шанс.

— И намериха тебе и твоята машина? — попита Майлоу.

— Ами всъщност аз ги намерих. И случайно избрах да кацна на „Господаря Мордред“.

— И макар че се разпръснахте с остатъка на флотилията, този дук дьо Люсан е продължил на север, за да предизвика нашата флотилия?

— Защото имаше мен… и моя летателен апарат.

— Защото си е мислил, че разполага с тебе — каза Майлоу. — Ти би трябвало да си сключил сделка с него, но никога не си възнамерявал да спазиш своята част от нея, нали?

Робин се загледа в празната си чаша.

— Ами не! Когато чух какво се опитва да направи Небесният Ангел… тоест Джан, за да освободи земните хора и да унищожи пустошта, веднага разбрах, че не съм се присъединил към когото трябва.

— Но, разбира се, не си споделил това с нещастния дук — Майлоу пак се усмихваше цинично. — И какво заплащане изтръгна от дука, за да скрепите тази така наречена сделка, ако не смятаме този маскараден костюм?

Робин пак заби поглед в чашата.

— Бих предпочел да не казвам…

Майлоу се разсмя разбиращо.

— О, значи жени? Да, това изяснява нещата. Бих могъл да се досетя, че твоите Елои са били твърде незадоволителни партньори в леглото, ако въобще ги е бивало за тази работа. И какво заплащане очакваш за съмнителните си услуги тук? — Той обърна присмехулния си поглед към Джан. — Искаш ли да познаеш, Джан? Понеже си единствената жена тук, не би трябвало да се затрудниш.

Разярената Джан сграбчи нож от масата. Размаха го пред Майлоу.

— Писна ми от тебе, Майлоу! Разкарай се оттук! Искам да говоря с Робин насаме. Махай се с гадните си приумици!

Майлоу скръсти ръце и я загледа предизвикателно.

— Джан, предупредих те да не ме заплашваш. И няма да те оставя сама с този наемник. Нямам му доверие, а и ти не би трябвало да му вярваш. Току що ни призна, че е предал предишния си „работодател“. Е да, направо изгаря от нетърпение да ти вдигне туниката, а и у тебе долавям подобни намерения спрямо слабините му, но…

Той се наведе да избегне литналия над главата му нож. Когато погледите им пак се кръстосаха, тя видя тържествуващото изражение на Майлоу. Тя стана.

— Добре тогава, аз се махам! Ще бъда в залата за управление. — Тя се обърна към Робин, който ги гледаше стреснато. — Можете да останете тук засега. Починете си, настанете се удобно. Но не обръщайте внимание на отровните му приказки, които той сигурно ще се опита да ви нашепва… — Тя посочи с палец през рамо към Майлоу.