— Но на тази височина всички са в безопасност. И нали паяците минават през пълно обеззаразяване при всяко качване.

— Няма да убедиш тези тълпи от слабоумници — обади се една Ашли. — Има и нещо друго — за паяците говоря. Твърде бързо ги губим, и от злополуки, и от саботажи, вече не достигат и резервни части за тях, а ти още повече ги разпръсна, като ги караш да се правят на милосърдни сестри за онези тъпанари долу.

— Тя говори разумно — намеси се и Майлоу. — Само чрез роботите можеш да удържиш властта си над населението на другите кораби. Но в момента те се занимават с прекалено много неща, и ако избухнат вълнения, трудно ще се справиш. Освен ако използваш крайно жестоки мерки, а доколкото те познавам, няма да направиш това.

— И не виждам защо не стоварим на земята целия товар от олигофрени, така ще приключим с тях веднъж завинаги. Само неприятности създават — каза някоя Ашли.

— Ами да, нека да го направим! — съгласи се друга.

— И дума да не става! — остро каза Джан. — Това е равно на убийство. Всички те са Небесни хора. Нямат шансове да оцелеят на земята, знаете това.

— Че на кой му пука за тях?

— Джан, поне едно можеш да направиш — бързо каза Майлоу, — спри използването на роботите като чистачи на слънчевите батерии. Накарай хора да се заемат с тази работа, както ние го правехме в „Господаря Панглот“.

— Страшно гадно беше за мен да съм стъклоходец — каза му Джан, — а май и на тебе не ти харесваше. Не бих принудила никого да се занимава с това.

Майлоу сви рамене.

— След време може и да ти се наложи, ако не останат достатъчно паяци, за да махат гъбичките от батериите на всички кораби. По-добре започни сега.

Точно тогава Карл бе съобщил за засичането на непознатия летящ обект. Джан бе се зарадвала на крайно наложителната промяна на темата, но сега заради непрекъснатите напомняния на Майлоу, най-после започна да се чуди от какво ли е бил предизвикан странният сигнал. Пак погледна Майлоу, който още не откъсваше очи от небето наоколо. Тя се намръщи, но каза:

— Добре де, даже ако някой е успял да задвижи летяща машина от Старата Наука, нали не може с нищо да ни застраши? И да нападне някой от нашите кораби, лазерите ще я надупчат.

Майлоу се обърна с лице към нея.

— Не може да е летателен апарат, създаден от Старата Наука. Знаеш с какъв фанатизъм първите Небесни Господари са унищожавали всички други средства за летене още от деня, в който завоювали поредния Небесен Ангел. Не можели да си позволят някой да оспорва господството им в небето. Това бил Първият закон, който наложили на земните жители — „Забранено Ти Е Да Летиш“.

— Щом не е машина от Старата Наука и не е космически кораб от орбиталните станции или марсианските колонии, какво е тогава? Откъде може да се е появил?

— Нямам представа — каза той и прокара длан по оплешивяващото си теме.

Джан помнеше този жест отпреди. Стомахът й пак се сгърчи от гледката, остатъците от физическия облик на нейния син с всеки ден се претапяха в Майлоу.

— Чудесно. Ако ти хрумне някоя светла мисъл, обади ми се! — грубо каза тя. — Аз се прибирам в стаите си. Имам нужда от почивка.

Имаше нужда и от пиене. Щом стигна до своите стаи, помоли Киш да й донесе една бира. Стори й се, че дори преди да се свлече на дивана в хола, Киш се върна и й протегна висока чаша с бира. Тя се усмихна признателно.

— Толкова си мил с мен, Киш. Не знам какво щях да правя без тебе. И без Шан.

Тя отпи голяма глътка. Киш не помръдна от мястото си.

— Изглеждате уморена, госпожо. Да ви направя ли масаж?

— О да, Киш. Моля те!

Киш седна до нея, а тя остави чашата на пода, обърна се с гръб към него и разкопча туниката си отзад. Тя притвори очи, щом усети пръстите му умело да размачкват вдървените мускули на врата и раменете й.

— Оох, така е великолепно! — благодарно промърмори тя.

Когато свърши с масажа на раменете, пръстите на Киш се плъзнаха надолу по гърба. Тя изпъшка, главата й се отпусна напред. Остави се да потъне в чистото чувствено удоволствие от масажа, искаше й се да продължи вечно. И затова не разбра откога Киш гали гърдите й, преди тя да усети това. Подскочи от изненада. Никога преди не беше пипал гърдите й.

— Киш, какво правиш?

Той веднага отдръпна ръцете си. Тя се обърна с лице към него. На неговото се бореха за надмощие смущението и желанието.

— Мислех си, че ви харесва — каза той.

— Масажът ми беше много приятен, но ти си мислиш за нещо повече от масаж, Киш.

Той сведе поглед за миг, после я погледна право в очите. Сега беше напрегнат.

— Джан, би трябвало да знаеш какви са чувствата ми към тебе.

— А какви са? — попита тя, забеляза, че той използва малкото й име.

— Обичам те!

— Така ли? — тя позволи на изумлението си да прозвучи в гласа й.

Никога не беше и подозирала, че любезният и грижлив Киш би могъл да таи такива чувства към нея. Но осъзна, че това не би трябвало да я учудва чак толкова. Знаеше, че мъжете от Минерва имат сексуални желания. И тя беше преспала с мъж на Минерва… не, всъщност той беше юноша, и се случи толкова отдавна! Саймън, на когото беше нарекла сина си. Но Киш, или пък Шан? Беше свикнала с тях. Да, трябваше да признае, че се отнасяше към тях като към евнуси. След като видя „нормални“ мъже, двамата от Минерва й изглеждаха… каква дума би могла да подбере? Безполови? Кротки? Безопасни? Вярно, някога беше обмисляла сериозно дали да роди дете от Киш, за да запази наследствеността на Минерва, но никога не се и съмняваше, че не може да изпита страст към него…

Не откъсваше погледа си от него и внимателно обмисляше какво да каже. Сложи длан на ръката му.

— Киш, и аз те обичам. Но като приятел, така се отнасям и към Шан. Може би след време чувствата ми към тебе ще се превърнат в нещо друго… нещо по-силно. Но, Киш, трябва да разбереш, че точно сега, след всичко случило се… загубих Сирай и Саймън… Много рани трябва да лекувам и сега не мога да помисля дори за по-близка връзка с когото и да било. И не вярвам още дълго нещо да се промени…

Той като че се засегна много силно, но кимна и каза спокойно:

— Разбирам, госпожо.

Стана, взе празната чаша и излезе от стаята. Джан дълбоко въздъхна в настъпилата тишина.

— Божичко, това беше като най-вкусния деликатес — измърка Андреа и се изтегна лениво на леглото. — По-добре беше от всякога. От какво си пощръклял днес?

— Ами нали след малко ще потегля към битката, скъпа — каза Рин. — Широко известен факт е, че страхът от смъртта действа твърде възбуждащо.

Тя се надигна на лакти и гърдите й изпъкнаха още повече. Той я огледа възхитено.

— Но ти не се страхуваш, нали? — попита тя.

— Малко съм нервен — той небрежно протегна ръка да погали едното розово зърно.

— Но татко каза, че ще бъдеш в пълна безопасност. Ти си му казал, че твоята летяща машина е неуязвима за лазери.

— Вярно е — съгласи се той, — но не е непробиваема за оръдеен обстрел. Ако случайно ме улучи снаряд, може да ме пръсне на парчета. Но не би трябвало да се случи. Ще се движа много бързо. Ще мина през лазерната им защита, преди да се опомнят.

Той се наведе към нея и я целуна по устните. Тя пъхна езика си в устата му. Целувката се проточи. Накрая тя пресипнало каза:

— Когато се върнеш, ще бъдеш най-великият сред всички герои на „Господаря Мордред“. Трубадурите ще съчиняват балади за твоите подвизи, които ще се пеят векове на всяко празненство!

— Звучи чудесно! — каза Рин с поглед в часовника.

— Толкова ще се гордея с тебе — въздъхна тя.

— И аз се надявам — каза той и пак я целуна. После неохотно каза: — По-добре да се приготвя. Ако флотилията на Небесната Жена не е мръднала от вчера, ще я доближим след два-три часа.

— Пази се, скъпи. Знам, че татко ще те обсипе с награди след като унищожиш онази жена, но ти обещавам, че най-хубаво ще те възнаградя аз.

— Умирам от нетърпение — каза й той.