Литмир - Электронная Библиотека
A
A

Тя внимателно обмисли думите му, без да слуша писъците в заключената стая. Саймън беше мъртъв.

Саймън… не, Майлоу припряно каза:

— Виж какво, зная, че това беше ужасен удар за тебе, но и за мен не е по-леко. Събуждам се и се намирам в тяло на дете. Не трябваше да стане по този начин… и без друго не е моя вината.

— Но ти си Майлоу, нали?

— Е да, в известен смисъл.

— И си ме заплодил със себе си, през онази нощ в пустошта…

— Казах ти, това не си го спомням, но да… аз… не, Майлоу очевидно го е направил.

— Защо? — тихо попита Джан.

— Аз съм му застрахователната полица — каза й той, — аз и останалите „присадки“. За да увелича шансовете си за оцеляване. Името на голямата игра е „оцеляване“, Джан, винаги съм ти казвал това. Но Майлоу, тоест аз, заплождах жена със своя присадка, само когато трябваше да напусна някое място. Така че има един Майлоу в орбиталната станция Белведере и може би още едно мое „аз“ в колонията на Марс. Не исках да живея твърде близо до някое друго „аз“ — не ми трябваше конкуренция. И защо той… аз съм те заплодил, нямам представа. Доколкото си спомням, нямах такива планове.

— Доста превъзбуден беше онази нощ — безизразно каза тя. — Ако вярно си представям нещата, загубил си самообладание.

Той се усмихна несигурно.

— Възможно е, като се имат предвид моите чувства към тебе. Но аз не трябваше да съм тук и сега. Програмирането е процесът да не започва преди тялото да се е развило напълно.

Джан вече усещаше смазваща умора. Опита за последен път, преди да се прости с надеждата.

— Няма ли начин Саймън да се върне… не може ли спомените и личността му някак да бъдат отделени от тебе?

— Няма начин да бъде върнат, Джан — каза й Майлоу. — Съжалявам, но трябва да го смяташ за мъртвец.

Джан се отпусна върху масата. Докато потъваше в съня, слушаше риданията в заключената стая.

Джан се събуди и отново беше едно цяло. Позволи на мъката по Саймън да я обхване и заплака. Плака дълго; когато се успокои и изтри очите си, Киш стоеше до нея с чаша в ръка. Тя седна с усещането за силна жажда и с благодарност пое чашата от него.

— Как се чувствате, госпожо? — попита той.

Тя изпи студената вода и каза:

— Ако преценим всичко накуп, не много зле.

Тялото й наистина се беше освежило. Но душата си усещаше като пребита. Огледа се. Лежеше в собствената си спалня.

— За колко време се бях отнесла?

— Два дена, госпожо. Един от тях — в медицинската машина.

Тя върна чашата на Киш.

— И какво правеше „той“, докато аз спях?

— Саймън?…

— Не го наричай с това име! — сряза го тя. — Саймън е мъртъв. Наричай го с истинското му име… Майлоу.

— Да, госпожо. Ъ-ъ, Майлоу шеташе навсякъде, задаваше въпроси. Скоро изчерпа нашите доста ограничени знания. Сега през повечето време си приказва с Карл… и с Ашли.

— Хич не ми харесва това! — промърмори тя.

— Какво ще правите с него? — попита я Киш. — Ние си мислехме, че е най-добре да го прехвърлим в друг кораб.

— Може би… Не знам. Ще трябва да помисля.

Проблемът какво да прави с него я объркваше. Да, Саймън умря, но тялото на нейния обожаван син беше живо. И кой знае, каквото и да приказва Майлоу, може би има надежда…

Не, не бива да се залъгва с такива мисли. Така само ще се изтезава. Тя вдигна поглед към тавана.

— Ашли, искам да говоря с тебе.

Отговори й Карл.

— Ашли казва, че е твърде заета и няма да говори с тебе сега. Ще ти се обади по-късно.

— Твърде заета! — възкликна тя. — Дрън-дрън! Кажи й, че искам да говоря с нея веднага.

— Тя пак отказа.

— Майко Богиньо! — промърмори Джан. — Само ако имаше начин да бъде изключена от системата.

— Знаеш, че това е невъзможно.

Тя се обърна към вратата и стомахът й подскочи. Саймън… Майлоу стоеше там. Беше пораснал още от последния път, когато го видя. Отдавна познатата нагла усмивка се беше появила на лицето му.

— Махай се! — слабо каза тя. — Още не мога да те гледам. Не съм готова…

Но той въпреки това влезе в стаята. Ходеше като Майлоу. Ужасяващо комично беше — Майлоу в тялото на шестгодишното момче. В тялото на нейния син. Застана до леглото и скръсти тънките си ръце. Тя усещаше колко по-самоуверен е сега.

— По-добре ще е сега да се отърсиш от това, отколкото някога — каза й той. — Освен това, имаме доста неща да обсъдим.

— Нищо не ми идва на ум.

— Например, твоето бъдеще, Джан. Признавам, впечатлен съм от всичко, което сама си направила след моята… смърт. Да достигнеш „Скайтауър“ и да успееш да изпратиш сигнала за слизането на Небесния Ангел от орбиталния завод е наистина забележително за едно момиче, което не беше нищо повече от изостанала дивачка, когато я срещнах за първи път.

— Нали ще ми простиш, че не ти благодаря за комплиментите? — кисело каза тя.

— Но както научавам, оттогава — продължи той, — не си постигнала особени успехи. А сега вече си в беда. Много ти подхожда, Джан — тръгнала си да спасяваш свят, на който му е минало времето за спасение. И колко време още си мислиш, че ще удържиш твоята малка империйка? Имаш пет Небесни Господари, пълни с хора, на които им е писнало от тебе, а нямаш как и да задържиш влиянието си върху земните общности, които си освободила. Напълно зависиш от онези твои програми, а както добре знаеш — той понижи гласа си, — на Ашли не бива да се разчита много. Но няма как да я изолираш от Карл. Унищожиш ли я, прости се и с Карл.

— Нищо им няма на моите планове — възрази тя. — Ще се осъществяват. Само че ще трябва повече време, отколкото очаквах.

— Време, което нямаш. Ашли — всички Ашли — са на границата на лудостта. Една от тях, две, може би три, един ден ще се разбунтуват срещу тебе. Не се държиш с тях както трябва. Отпусни им юздите, позволи им да разрушат някой град или нещо подобно. И зарежи великата си идея за освобождаване на света и унищожаване на пустошта.

— Нямам нужда от твоите извратени съвети, Майлоу — каза му тя с погнуса. — Изчезвай! — Тя се обърна към Киш. — Киш, изведи го оттук! Незабавно!

Киш застана зад Майлоу и сложи ръце на раменете му.

— Хайде… чу какво каза госпожата.

Майлоу леко изви дребното си тяло и заби лакът под гръдния кош на Киш, който изръмжа от болка и изненада и отлетя назад. Падна на пода и се сви на топка с вкопчени в стомаха си ръце, бореше се за глътка въздух. Майлоу се усмихна на Джан.

— Не ги бива вашите мъже от Минерва за тази работа, нали? Сърди се за това на своите прародители — каза Майлоу, докато се настаняваше на леглото.

Джан отвратено се дръпна настрани. Киш не спираше да стене на пода.

— Преминах през не една промяна, докато бях в кома — продължи Майлоу. — Разбира се, никога няма да стана силен или бърз като първоначалния Майлоу, дори когато завърши развитието ми. Той се погрижи за това. За всеки случай, ако срещнеше някой от нас. Искаше да владее положението. Не мога да го обвинявам за това… или по-скоро, да се сърдя на себе си.

Джан стана от леглото и отиде при Киш. Помогна му да седне. Лицето му беше твърде бледо, той още дишаше трудно.

— Няма ти нищо — каза му тя. — Само ти изкара въздуха, това е!

Тя го подкрепи да стигне до един стол и да се отпусне в него. Обърна се с лице към Майлоу. Той се хилеше като пакостлив демон. Тя видя, че докато е помагала на Киш, робата й се е смъкнала и е открила лявата й гърда. Майлоу се беше вторачил в нея. Пригади й се, тя бързо загърна робата.

— Забавно е — каза Майлоу. — Страшно е забавно да те възприемам през половите жлези, ако мога така да се изразя, на едно шестгодишно момченце. Спомените за желание към тебе се наслагват върху твърде недоразвити сексуални нужди. И в същото време, за да станат нещата още по-интересни, все още имам някакво смътно усещане за тебе като моя обожаема майчица…

Прилошаваше й, изкрещя:

— Млъквай!

— Не се тревожи, няма да достигна пубертета по-рано от шест месеца и ако се съди по сегашните темпове на развитие, ще минат поне девет месеца, преди да се оформя окончателно. О, открих защо е започнала трансформацията, преди определената за това възраст… виновна е твоята любимка от морския комплекс.

24
{"b":"283183","o":1}