— Не, не, няма да ти повярвам. Няма доказателства. Майлоу се е превърнал в твоя мания. Ти го обвиняваш за всичко, което ти се е случило.

— А нямам ли право? Ако Майлоу не се беше появил в нашия морски комплекс и не беше убедил съвета да се преместим по-близо до брега, нямаше да бъдем нападнати от „Господаря Панглот“, нямаше да ме пленят и нямаше накрая да попадна в ръцете на японците.

Тя затвори очи и тръпка премина по цялото й тяло. Джан се задъха от жалост към нея. Сирай никога не беше споделяла подробности за това, какво са правили с нея през дългите седмици в „Ароматния бриз“, но от разказите на други жени, преместени там от „Господаря Панглот“, Джан си състави ясна представа що за мъки е трябвало да изтърпи. Тя стана и се премести на леглото до Сирай, прегърна я през раменете. Уплаши се — толкова костелива й се стори Сирай под нощницата. Беше твърде отслабнала.

— Забрави Майлоу — настоя Джан. — Опитай се да забравиш всичко случило се с тебе. Това е минало. Мисли за бъдещето. Мисли за мен.

— За тебе? — Сирай отвори очи и се вгледа в нея.

— Имам нужда от помощ, Сирай. Не мога да свърша всичко сама. И съм толкова самотна.

— Нали имаш онези твои мъже от Минерва.

Още една от причините за раздора помежду им.

На Сирай беше крайно неприятно присъствието им в Небесния Ангел, въпреки че не бяха обикновени мъже, а от Минерва.

— Те са много мили, особено Киш и ми помагат с какво ли не, но не мога да разчитам на тях да поемат някое от моите задължения. Природата не ги е създала за водачи.

— Ако ги беше създала, нямаше да са от Минерва, нали? — присмехулно каза Сирай.

Джан преглътна подигравката.

— Имам нужда от тебе, Сирай.

— А защо мислиш, че аз съм водач по природа?

— Ти си силна — „По-скоро беше“, тъжно помисли Джан. — Нужна ми е тази сила. Иначе няма да мога да продължа сама. Толкова по-трудно е от очакванията ми.

С потискащ цинизъм Сирай отбеляза:

— Да спасяваш света винаги се оказва трудно.

— Не се опитвам да спасявам света. Не съм толкова изкукала. Само се опитвам малко да подобря всичко… да покажа на хората, че може би още имаме шанс да се справим с пустошта, ако работим заедно.

— Но засега само накара всички да се обединят срещу тебе. Всички те мразят — небесни хора, земни хора, цялата сган. Не разбирам защо не се отървеш от всички.

— Да не мислиш, че не ми се иска — каза Джан и въпреки усилията на волята си заплака.

Усети ръката на Сирай да я прегръща и да я притиска силно. Това я учуди и я зарадва. От толкова отдавна Сирай не бе проявявала нежност. Джан се разплака по-силно. Чу и Сирай да плаче. Ридаеха, вкопчени една в друга. След доста време Джан чу приглушения глас на Сирай:

— Джан, съжалявам. Държах се ужасно с тебе. Прости ми.

Джан се дръпна назад и я погледна в очите.

— Няма какво да ти прощавам. Обичам те, Сирай.

Сирай се усмихна слабо.

— И аз те обичам. Ела… ела при мен.

Тя свали през глава нощницата си. Джан се стресна от хлътналите й ребра, но радостта й надделя. Тя също свали нощницата си и жадно потъна в прегръдката на Сирай.

Джан се събуди, питайки се защо ли е толкова щастлива. Спомни си, усмихна се и протегна ръце към Сирай. Но не я намери. Джан отвори очи. Беше сама в леглото. Предположи, че Сирай е в банята. В този миг до съзнанието й стигна лекото, но настоятелно чукане на вратата. Поколеба се, стана, навлече нощницата си и отвори. Беше Киш. Когато тя се показа на вратата, по лицето му се изписа облекчение.

— Госпожо…

— Здрасти, Киш. Сирай ли търсиш?

— Не, търсех вас. Стана нещо, ъ-ъ, лошо.

Тя сграбчи ръката му.

— Със Саймън ли? Със Саймън, нали? Какво му се е случило?

Примигвайки от болка в ръката, Киш каза:

— Ранен е, но няма нищо страшно. Сложихме го в медицинска машина и тя казва, че е добре.

— О, Майко Богиньо! Заведи ме при него. Какво стана?

— Ами не знаем — отговори Киш, докато почти тичаха по коридора. — Значи, Шан ги намерил, когато влязъл със закуската за вас и Саймън.

Джан се закова на място и се извъртя към него.

— Кои тях!

Киш сгърчи лице страдалчески.

— Саймън… и Сирай. Тя е мъртва.

— Мъртва? Как така? Не може да е мъртва!

Джан вече мислеше, че пак е потънала в ужасен сън като миналата нощ.

— Мъртва е, госпожо. Значи и нея сложихме в медицинска машина, а пък тя казва — мъртва е от три часа и половина и мозъчните увреждания не можело да се върнат назад.

— Не!… Не…

Но това е смешно. Сирай не може да е мъртва. Нали само преди часове се любиха…

— Прободена е в сърцето.

— Кой по дяволите е могъл да я прободе? — Хрумна й страшна мисъл. — Някой да е проникнал в кораба ли? Някой от другите кораби?

Мрачният Киш поклати глава отрицателно.

— Не. Саймън трябва да го е направил. Друго не може да е станало.

Тя едва не се засмя.

— Саймън ли? Е, сега вече знам, че това е някакъв смахнат сън.

— Защитавал се е, госпожо. Сирай май е опитала да го заколи, както си е спял.

Коленете й омекнаха. По страшен начин всичко си идваше на мястото. Това не беше сън.

— Да вървим! — дрезгаво заповяда тя.

Тръгнаха по коридора.

— Кажи ми, какво е станало според тебе?

— Шан ме повика веднага. И Саймън, и Сирай лежаха на пода в спалнята. Саймън беше по лице върху нея. А ножът беше забит до дръжката в гърдите й. Много кръв имаше. Като вдигнахме Саймън, видяхме разрез на гърлото му. Но слава на Майката Богиня, артерията не беше срязана.

Джан сякаш виждаше как Сирай я е оставила в своето легло, уверена, че напрегнатият акт я е изтощил и потопил в дълбок сън. Взела е нож и е отишла в спалнята на Саймън. Прерязала е гърлото на нейния спящ син, в обърканото си състояние е вярвала, че прави добро на Джан. Ужасеният Саймън се е събудил и… и какво? Приклещил е китката на Сирай, преди тя да удари пак, изтръгнал е ножа от ръката й и в сляпата си паника го е забил в сърцето й? Но откъде у него сила да направи такова нещо? Да, беше много едър за възрастта си, а Сирай беше съвсем отслабнала, но все пак това изглеждаше прекалено. А той беше толкова кротко малко момче. Не би могла да си представи такава реакция, даже ако по инстинкт е разбрал, че Сирай, която той обожаваше въпреки студенината й към него, се е опитала да го убие. Не, би трябвало да се е самоубила. Отвращението от собствената й постъпка я е сломило и тя е забила ножа в сърцето си. Пък и какво друго обяснение би могло да има?

Нямаше какво да се прави, засега ще трябва да остави настрана тези въпроси. В момента имаше по-важни неща, за които да се тревожи. Бяха стигнали до лазарета. Заемаше обширна площ и беше предназначен за обслужване на стотици спешни случаи едновременно. Имаше цели редици от медицински машини и легла за оздравяващите. Джан усети миризмата на носещите се във въздуха бактерии, създадени да нападат и унищожават който и да е вреден микроорганизъм. Видя Шан, който стоеше до една медицинска машина недалеч от изхода. Беше намръщен.

— Няма промяна, госпожо — каза й той.

Медицинската машина представляваше полупрозрачен пластмасов цилиндър, излизащите от него проводници и тръби потъваха в пода, и в ниския таван. Тя погледна вградения в цилиндъра екран. На него бяха изписани основните показатели за състоянието на Саймън. Тя сви вежди. Не можеше да разбере по-голямата част от информацията, но виждаше, че пулсът на Саймън е спаднал до 30 удара в минута, а температурата му бе ненормално ниска — около 30 градуса. Но ударите на сърцето му бяха равномерни и силни, а кръвното налягане — нормално. Тя се обърна и погледна въпросително Шан.

— Как го лекуват?

Шан се пресегна и натисна клавиш на пулта под екрана.

— Вижте… машината излекува разреза на шията му и му преля половин литър кръв. Инжектира му и обичайните антибактериални, антивирусни и антигъбични вещества. Засега предписа само това лечение.