— Господи! — стисна устни Корделия. — Тези хора имат доста странна представа за военната ми кариера! Виж какво ще ти кажа и го предай където трябва! Пет пари не давам за „Стабилния Фреди“ и глупавите хермафродити, които гласуваха за него! Нямам никакво намерение да се превръщам в пропагандна крава, която да доят разни смахнати политици! Изпитвам отвращение към политиката, ясно ли е? Цитатът е на добър мой приятел…
— Хубаво — сви рамене Тейлър и от устата му излетя въздишка на облекчение. Очевидно беше доволен, че неприятната част на мисията му приключи. — Оправяй се бързо, защото АЗ отговарям за формата на своите подчинени, нали?
— След отпуската ще бъда съвсем наред — увери го Корделия. — Нуждая се от почивка и нищо повече. А после искам да се върна обратно в Изследователския корпус.
— Нямам нищо против. Разбира се, след като преминеш медицинските тестове…
— О, я почакай — спря го тя, изведнъж осъзнала какво й предстои. — Имах малък проблем с доктор Спраг… Много приятна жена, със здрав разум и умение да убеждава… Но работи с погрешни данни…
Командор Тейлър я изгледа с неприкрито състрадание.
— Засега ще те оставя в ръцете на доктор Мехта — каза той. — Тя ще ти обясни какво се иска от теб… Нали ще й бъдеш в помощ?
Корделия го дари с хладен поглед, устните й се разтеглиха в мрачна усмивка.
— Дай да си изясним нещата още сега, Бил — решително заяви тя. — Искаш да кажеш, че ако твоята психоаналитичка не е доволна от мен, кракът ми никога вече няма да стъпи на борда на изследователски кораб. Така ли е?
— Това е… прекалено грубо. Но вярно. Отлично знаеш, че на изследователските кораби се работи с малък екипаж за дълъг период от време… И психическият профил на командира е от решаващо значение.
— Зная — кимна Корделия, усмивката й този път беше малко по-топла от бучка лед. — Обещавам да й бъда в помощ…
Н-н-н-наистина обещавам!
13.
Доктор Мехта се усмихна, сложи куфарчето си на масата и каза:
— Използвам един съвършено неагресивен метод за изследване и наблюдение. Няма да правя нищо, което да ви дразни, няма да усетите никакъв дискомфорт. Единствената ми молба е да посочите онези теми, които оказват някакво влияние на подсъзнанието ви.
Намираха се в апартамента на Нейсмит, срещата се състоя на следващия ден след разговора с командор Тейлър. Мехта замълча, извади някаква капсула и я пъхна в устата си.
— Алергия — поясни извинително тя. — Изглежда професията ми е такава, че се налага да прибягвам и до фармацевтична помощ.
— С която откривате къде да копаете, а? — усмихна се Корделия.
— Точно така. Ще имате ли нещо против, ако пуша?
— Моля.
Мехта запали дълга ароматична цигара и небрежно я остави да гори на пепелника, който предвидливо си бе донесла в куфарчето. Димът докосна ноздрите на Корделия и я накара да се намръщи. Ех, тези доктори, въздъхна в себе си тя. Всички си носят пороците на гърба… Но няма човек без пороци, нали? Потисна раздразнението си и отправи поглед към куфарчето.
— Започваме с определянето на основните параметри — каза доктор Мехта. — Юли…
— Трябва да отговоря „август“ или нещо подобно, така ли?
— Не, тук не става въпрос за тест на свободни асоциации. Това е работа на машината. Естествено, можете да отговаряте и по този начин…
— Добре.
— Дванадесет.
Дванадесетте апостоли, помисли си Корделия. Дузина яйца, празниците около Коледа.
— Смърт.
Рождение. Бараярците от висшето общество прехвърлят всичко върху децата си — име, собственост, култура, дори и служебно положение. Огромен товар, нищо чудно, че децата им се превиват под него.
— Рождение.
Смърт, помисли си Корделия. Там човекът, който няма син, е просто един жив призрак, напълно лишен от бъдеще. А когато падне правителството, те всички плащат с живота на децата си… Пет хиляди.
Мехта премести пепелника си вляво, но от това положението с дима стана още по-лошо.
— Секс.
Едва ли ще стане… Аз съм тук, а той — чак там…
— Седемнадесет.
Контейнери. Какво ли правят бедните прашинки живот, затворени в тях?
Доктор Мехта внимателно разчете данните на екрана пред себе си, после несигурно повтори:
— Седемнадесет?
Осемнадесет, тръсна глава Корделия и доктор Мехта отбеляза нещо в бележника си.
— Адмирал Ворутиер.
Бедният развратник, заклаха те като пиле… Знаеш ли, аз мисля, че каза истината, когато твърдеше, че си обичал Арал… Иначе едва ли би го мразил толкова много… Чудя се какво ти е направил? Най-вероятно те е отблъснал. Мога да разбера болката от подобен акт. Май ще се окаже, че между нас все пак е имало нещо общо…
Мехта протегна ръка и промени нещо в програмата, после се намръщи:
— Адмирал Воркосиган.
О, любов моя, нека бъдем верни един на друг!… В очите на Корделия се появи загриженост, погледът й неволно се насочи към синята униформа на доктор Мехта. Ако реши да дълбае именно тук, положително ще получи цял гейзер от емоции… Вероятно вече знае това — ето, записва си нещо…
Мехта хвърли поглед към хронометъра на китката си и се приведе напред:
— Да поговорим за адмирал Воркосиган…
По-добре да го оставим на мира, отвърна мислено Корделия, а на глас попита:
— Какво да говорим за него?
— Знаете ли дали участва в задачите на техния разузнавателен отдел?
— Според мен, не… Основните му ангажименти са в тактическия екип на Генералния щаб, с изключение на дните, в които е на патрулна обиколка…
— „Касапинът на Комар“…
— Това е отвратителна лъжа — механично отвърна Корделия и почти си прехапа езика от яд.
— Откъде знаете? — попита доктор Мехта.
— От него самия…
— Аха, значи от него…
— За това „аха“ като нищо ще ви… — Изведнъж замълча, спомнила си обещанието да сътрудничи на психиатърката. Спокойствие. Само спокойствие… Господи, защо тази жена не пуши проклетата си цигара? Поне да я беше изгасила, очите ми лютят!
— Какво доказателство ви предостави?
Никакво, въздъхна в себе си Корделия.
— Своята дума — отвърна на глас тя. — Воинската си чест…
— Доста относително понятие — отбеляза доктор Мехта и отново си записа нещо. — Повярвахте ли му?
— Да.
— Защо?
— Заради общото ми впечатление от него. Такива хора държат на думата си…
— По време на мисията си сте била негова пленница в продължение на шест дни, нали?
— Да.
Мехта почука с пръст връхчето на светлинната си писалка и замислено я погледна.
— Изглеждате абсолютно убедена в истинността на думите му… Никога ли не ви е минавало през ума, че той може и да лъже?
— Всъщност… Не знам. Аз все пак бях офицер от армията на противника…
— Но въпреки това приемате думите му за чиста истина.
— За бараярците мъжката дума е нещо свято, особено за тези от по-старото поколение — направи опит да поясни Корделия. — Господи, на тази база се гради дори държавното им управление! Клетва за вярност и прочие…
Мехта беззвучно подсвирна:
— Означава ли това, че одобрявате тази форма на управление?
— Не съвсем — размърда се притеснено Корделия. — Просто започнах да вниквам в смисъла й и това е всичко. Допускам, че е напълно приложима…
— Да се върнем на честната дума… Вярвате, че той никога не би нарушил дадената дума, така ли?
— Ами…
— Значи имате доказателства за противното…
— Бях свидетел на подобен акт… Но последиците бяха ужасни…
— Той нарушава думата си срещу определена цена?
— Не срещу цена. При него става въпрос за нещо друго…
— Май не мога да схвана разликата…
— Цената е нещо, което получаваш. А той даваше, всъщност губеше… Изгуби много, особено там, в космическото пространство на Ескобар…
Разговорът бавно се насочваше в опасна посока. ТРЯБВА да сменя темата, замаяно си помисли Корделия. Или просто да подремна… Мехта отново погледна часовника си, после напрегнато се приведе напред:
