— Можете да излезете на открито, командор Нейсмит — долетя гласът на Воркосиган.

Тя заобиколи храсталаците и пое нагоре по затревената просека. На върха на възвишението стояха двама бойци, облечени в чисти и спретнати униформи в защитен цвят. Единият несъмнено беше Куделка, когото успя да разгледа през бинокъла — с една глава по-висок от Воркосиган, с тяло на мъж и лице на момче. Сграбчил ръката на капитана, той я разтърсваше с такава ярост, сякаш искаше да се увери, че насреща му не стои призрак. Пръстът на втория неволно се насочи към спусъка, очите му внимателно опипаха униформата й.

— Казаха ни, че сте бил убит от бетианците, сър — подозрително изръмжа той.

— Нямаше как да докажа, че това е само слух — отвърна Воркосиган. — Но сам виждаш, че съм жив и здрав, нали?

— Погребението ви беше страшно тържествено — поклати глава Куделка. — Трябваше да сте там!

— Е, ще отложим за следващия път — ухили се Воркосиган.

— О, извинете, сър. Не исках да прозвучи по този начин. Лейтенант Раднов произнесе много прочувствено слово…

— Сигурен съм в това. Кой знае колко месеца е работил върху него…

Куделка веднага схвана смисъла на тези думи, докато другият боец просто изглеждаше озадачен.

— Позволете ми да ви представя командор Корделия Нейсмит от Бетианския астрономически институт. Тя е… — поколеба се и млъкна, а Корделия с интерес чакаше да чуе какъв ще бъде статута й. — Тя е…

— Хайде де, какво чакате? — реши да му помогне тя.

— Тя е мой пленник — тръсна глава Воркосиган, после побърза да добави: — Но предвид създалите се обстоятелства, аз реших да й върна свободата, поне до края на експедицията. Ще й бъде забранен достъпа до поверителна информация и това е единственото й ограничение.

Двамата младежи очевидно изгаряха от любопитство.

— Въоръжена е — отбеляза с известна доза несигурност колегата на Куделка.

— Така и трябва — отвърна Воркосиган, после побърза да смени темата: — Кои са членовете на екипажа на совалката?

Куделка започна да изрежда имена, колегата му също помагаше.

— Ясно — кимна Воркосиган. — Задачата е следната: да се обезоръжат Раднов, Даробей, Сенс и Тафас. Бързо и без излишен шум. Да бъдат арестувани по обвинение в бунт. После към тях положително ще се присъединят и други. Да бъдат лишени от възможност за контакт с „Генерал Воркрафт“. Къде се намира лейтенант Буфа?

— В пещерите — каза Куделка, поколеба се за миг, после вдигна глава: — Сър?… — На лицето му се изписа нещастно изражение.

— Да?

— Сигурен ли сте за Тафас?

— Почти — смекчи тон Воркосиган. — Ще бъдат съдени. Нали в това е смисъла на съдебния процес? При него ще се види кой е виновен и кой не…

— Ясно, сър — отвърна с лека въздишка Куделка. Очевидно този Тафас му е приятел, отбеляза Корделия.

— Започна ли да разбираш какво имах предвид с твърдението си, че официалната статистика за гражданската война прикрива почти цялата истина? — попита Воркосиган.

— Да, сър — кимна Куделка и погледна командира си право в очите.

— Добре. Сега вие двамата ще дойдете с мен.

Потеглиха в обратна посока. Воркосиган хвана ръката на Корделия, за да скрие накуцването си. Почти успя, само тя знаеше колко много му струва това. Скоро спускането завърши, пътеката отново тръгна нагоре. Излязоха от гората, прекосиха стръмен сипей и се насочиха към замаскирания вход на пещерата, в която бяха складирани продукти и амуниции. От съседната скала се спускаше малък водопад и образуваше красив вир под нея. Оттам започваше пенливо поточе, което чезнеше в гъстата гора. На брега имаше странна групичка. Корделия с недоумение гледаше как двама бараярци се бяха отпуснали на колене и вършеха нещо във водата, докато други двама стояха на крачка встрани и внимателно ги наблюдаваха. Миг по-късно коленичилите се изправиха и издърпаха след себе си мокър човек с вързани на гърба ръце, който кашляше и правеше опит да си поеме въздух.

— Това е Дубауер! — извика Корделия. — Какво му правят?

Воркосиган очевидно беше наясно какво му правят, промърмори едно сподавено „по дяволите“ и с накуцване се затича към брега на потока.

— Долу ръцете! — изрева заплашително той на няколко крачки от групичката. — Този човек е мой пленник!

Бараярците подскочиха като ужилени, Дубауер бавно се отпусна на колене. Корделия се втурна към него и мимоходом отбеляза, че никога през живота си не е виждала толкова смаяни мутри. Изпитото брадясало лице на Дубауер беше мокро, капчици вода се стичаха от косата му. Гърдите му се раздираха от суха кашлица, очите му бяха зачервени. Корделия с ужас разбра, че бараярците са натискали главата му под водата.

— Какво означава всичко това, лейтенант Буфа? — попита Воркосиган и заплашително пристъпи към старшият в групичката.

— Мислех, че сте убит от бетианците, сър — объркано отвърна онзи.

— Сега можеш да се увериш в обратното! — сухо заяви Воркосиган. — Какво вършехте с този бетианец?

— Тафас го плени в гората, сър. Опитвахме се да го разпитаме, да научим дали в гората не се крият и други… — Очите му подозрително стрелнаха Корделия: — Но той отказва да говори, сър… Не отрони нито дума и това е много чудно. Винаги съм бил убеден, че бетианците са меки…

Воркосиган прокара длан през лицето си, сякаш молеше боговете да го дарят с още малко сила.

— Буфа — тежко започна той. — Преди пет дни този човек беше улучен от невропаралитичен заряд. Не е в състояние да говори, но дори да беше здрав, едва ли щеше да ви бъде от полза…

— Варвари! — извика Корделия и коленичи до Дубауер, който я позна и веднага се вкопчи в нея. — Всички бараярци сте един дол дренки! Жестоки варвари и убийци!

— Забравихте да добавите — и глупаци! — изръмжа Воркосиган, без да сваля пламналите си очи от лицето на Буфа. Войниците зад него изглеждаха дълбоко притеснени. — Ще се оправи ли?

— Вероятно — неохотно отвърна Корделия. — Но е здравата разтърсен… — Самата тя се тресеше от гняв.

— Командор Нейсмит, моля да приемете моите извинения за некоректните действия на екипажа ми — вдигна глава Воркосиган. Каза го високо и ясно, всички присъстващи си дадоха сметка, че капитанът им е принуден да се унижава пред своята пленница.

— Само не тракайте с токове! — промърмори Корделия, сигурна, че единствено той може да я чуе. После вдигна глава и вече по-високо, добави: — Очевидно тук става въпрос за крещяща некомпетентност! — Очите й се заковаха върху лейтенант Буфа, който явно се чудеше къде да се покрие от неудобство: — Дори слепец би разбрал, че срещу себе си има човек с поразени нервни центрове! — Тялото на Дубауер се разтърси от силна конвулсия и тя гневно обърна глава: — Дяволите да ви вземат!

Войниците гледаха встрани, а Воркосиган приклекна да й помогне. Конвулсиите скоро стихнаха и той отново се изправи.

— Тафас, предай оръжието си на Куделка!

Тафас колебливо се огледа, после неохотно се подчини.

— Не исках да се забърквам, сър — отчаяно прошепна той. — Но лейтенант Раднов каза, че вече е късно…

— Ще получиш възможност за защита — навъсено го изгледа Воркосиган.

— Но какво става? — озадачено попита Буфа. — Видяхте ли се с командор Готиан, сър?

— Командор Готиан изпълнява друга задача — вирна глава Воркосиган. — Лейтенант Буфа, от този момент те назначавам за командир на тази експедиция.

После повтори имената на хората, които трябваше да бъдат арестувани и определи изпълнителите.

— Мичман Куделка, отведи МОИТЕ пленници в пещерата и се погрижи да получат добра храна и всичко друго, от което може да се нуждае командор Нейсмит. После подготви совалката за полет. Тръгваме веднага, след като обезоръжим… хм… хората от списъка…

Умишлено избягна определението „бунтовници“, което за момента му се стори прекалено силно.

— А вие къде отивате? — попита Корделия.

— Ще проведа един малък разговор с командор Готиан — отвърна Воркосиган. — На четири очи.

— Хм… Не ме карайте да съжалявам за съветите, които ви дадох…